Р Е Ш Е Н И Е №139 [населено място], 19.07.2016г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3179 по описа за 2015г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Л. В., чрез пълномощника адв. К. Н. срещу решение № 1278/15.06.2015г. по в.гр.д. № 4169/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав в частта, с която е отменено решение № 16385/18.08.2014г. по гр.д. № 15713/13г. на СГС, ГК, І-21 състав в частта на присъдената сума над 30 000лв. и вместо него е постановено отхвърляне на предявения иск от касатора против ЗД [фирма] над присъдената сума от 30 000 лв. до пълния предявен размер. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. В касационната жалба се излага, че от доказателствата по делото се установяват степента на претърпените болки и страдания и прогнозата за развитие на заболяването. Евентуално непроведено навреме лечение на травмата, получена в резултат на ПТП, не може да обоснове извод за съпричиняване на вредите от страна на увредения. Заключението на СМЕ и обясненията на вещото лице са в смисъл, че невинаги на рентгенова снимка може да се разчете подобно счупване, както е в процесния случай. От събраните доказателства е видно, че счупването на таза е установено на един по-късен етап, след близо два месеца, което е задълбочило болките и страданията на пострадалия. Неправилно САС прави извод за наличие на лекарска грешка, неподкрепен от доказателствата. Този извод на въззивния съд е довел до присъждане на по-малко обезщетение, с което е нарушен принципът на справедливост по чл.52 ЗЗД. Освен поради несъобразяване в конкретния случай в техния действителен обем на всички относими критерии за определяне на справедливо обезщетение – характер и тежест на уврежданията, интензитет и продължителност на претърпените болки и страдания, физически и психологически последици за увредения, при отчитане на приноса на всеки един елемент в увреждането, касаторът намира, че апелативният съд не е преценил нормативно определения лимит по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в размер на 1 000 000 лв. при едно пострадало лице. Моли за отмяна на въззивното решение в атакуваната част и присъждане на обезщетение за претърпени вреди в пълния предявен размер от 40 000 лв. заедно с разноските за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма] не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество, касаторът е претърпял увреждания: счупване на дясна срамна кост на таза; вътреставно счупване на дясна седалищна кост на таза; разкъсване на вътрешния бедрен муксул на дясното бедро с хематом в мускула. САС е констатирал, че горните травматични увреждания са довели до трайно затруднение движението на десен крак. Налице е и трайна деформация на тазовия пръстен на фона на коксартроза, поради което затруднението на крака ще продължи цял живот. Отчетено е от решаващият съд провеждането на оперативно лечение, физиотерапевтични процедури като целият възстановителен период е протекъл с изтърпяване на изключителни болки и страдания и влошено качество на живот, като болките и страданията продължават и към момента на постановяване на въззивното решение. При определяне на размера на дължимото обезщетение с оглед критериите за справедливост на същото, САС е преценил, че поради неназначаване на изследване със скенер веднага след инцидента, счупването не е диагностицирано навреме и забавянето в лечението му е довело до изтърпяване на болки и страдания в по-голям размер и интензитет от пострадалия, а така също и до крайния неблагоприятен резултат от травмата. Счел е, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 40 000 лв. следва да се намали до 30 000 лв., тъй като част от така установените болки и страдания и част от прогнозата за развитие на заболяването са в резултат на непроведено адекватно лечение. Въззивната инстанция е приела, че застрахователят не отговаря за допуснати от страна на медицинските работници нарушения в лечебната процедура, а пострадалото лице може да претендира реализиране на тяхната отговорност. С определение № 300/11.04.2016г. по т.д. № 3179/2015г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Съобразно задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г. понятието „ справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. По основателността на касационната жалба: Апелативният съд правилно е установил полученото в резултат на ПТП травматично увреждане – счупване на дясна срамна кост на таза; вътреставно счупване на дясна седалищна кост на таза; разкъсване на вътрешния бедрен мускул на дясно бедро с хематом в мускула, на фона на коксартроза. Необосновани са изводите на въззивната инстанция относно констатирано неправилно лечение от страна на медицинските работници, а именно неустановяване навреме на счупване на таза, което на практика е останало нелекувано и което е довело, както до задълбочаване на болките, така и до крайната неблагоприятна прогноза – затруднението в движението на десния крак ще продължи за цял живот. В тази насока въззивният съд не е извършил задълбочена преценка на заключението на СМЕ, депозирано пред първата инстанция, че от травматологичната практика е известно, че когато се прави рентгенова снимка по спешност и в легнало положение, при невъзможност за сътрудничество от страна на пострадалия се допускат некоректни центражи, а оттам и грешно разчитане на снимката към момента на изготвянето й. Вече след оплакване на пострадалия, при конкретно описание на болката и мястото, е направена повторна снимка в коректна позиция и това е позволило вярно очертаване на образа и установяване на счупването в костите на таза. Следователно изключително силните болки и страдания при влошено качество на живот, които е изживял касаторът и които ще продължат, са в резултат именно на получените от деликта увреждания в тяхната едновременна даденост, обем и тежест, а не поради предприемане или не на действия /при липса на доказателства кои са обичайно необходимите в добрата медицинска практика/ на лица стоящи извън делинквента. В този смисъл решаващият съд не е отчел в пълна степен както характера на полученото травматично увреждане в конкретния случай, така и породените от него значителни по интензивност болки. Поради което тези обстоятелства не са отнесени правилно към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД в отклонение от съдържащите се в ППВС №4/1968г. задължителни указания. В резултат на горното присъденото в полза на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди е занижено и с оглед точното приложение на материалноправния закон – чл.52 ЗЗД е необходимо то да се завиши с още 10 000 лв. Общото обезщетение от 40 000лв. в достатъчна степен отговаря и на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 22.08.2013г. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293,ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в обжалваната част ВКС следва да постанови решение по същество в изложения смисъл, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция. Следва да се отмени и решението на САС в частта за разноските дължими от кастора в полза на застрахователя. В полза на пълномощника на касатора се дължат разноски пред въззивната и касационна инстанция върху допълнително уважената част от претенцията в размер на общо 800лв., на осн. чл.38,ал.2 ЗАдв. Не следва да се присъждат разноски за СМЕ, внесени от касатора пред първоинстанционния съд, тъй като резултатът от тази инстанция съвпада с този от касационното обжалване и страната е следвало по надлежния ред да поиска присъждането им от СГС. На осн.чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 400лв. за производството във въззивната и касационната инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1278/15.06.2015г. по в.гр.д. № 4169/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 16385/18.08.2014г. по гр.д. № 15713/13г. на СГС, ГК, І-21 е отхвърлен предявеният иск от Г. Л. В. против ЗД [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 40 000лв., както и в частта на присъдените в полза на застрахователя разноски от 200лв. , и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма] , [населено място] да заплати на Г. Л. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] допълнително сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 22.08.2013г., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от момента на увреждането - 22.08.2013г. до окончателното плащане . ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място] да заплати на адв.К. И. Н., с адрес [населено място] , [улица], ет.3 на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв сумата от 800 лв., адвокатско възнаграждение за въззивна и касационна инстанция. ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: