3 РЕШЕНИЕ N 116 София, 24,07, 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ при секретар: Наталия Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева т.дело N 986/2012 година. Производството е по чл.290 ГПК. ТПК „К. -2” / в ликвидация/ - [населено място], чрез пълномощника си – адв. Ал. Ж. е подал касационна жалба против решение №43 от 21.07.2011 г. по т.д. № 190/2011 г. на Старозагорски окръжен съд. Касаторът е поддържал, че прави оплаквания за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК, но главно е изложил доводи за липса на активна процесуалноправна легитимация на ищцата по иска – Д. Р., изведено от твърденията за нищожност на взетото от Управителния съвет на кооперацията решение за приемането й като член кооператор от 03.12.2009г.В тази връзка подробно е развито разбирането, че това решение като взето от двама члена, а не от пълния му по устав състав от трима члена не поражда правни последици. Посочено е, че в друго съдебно производство били разпитани свидетели - двамата члена на управителния съвет, които заявили, че не се познават, като С. К. подписал протокола по-късно. Страната е посочила, че това установяване е било обект на изследване в досъдебно производство, образувано с оглед извършено документно престъпление срещу неизвестен извършител. Ответникът по касация-Д. Р. Р., чрез процесуалният си представител – адв. В. В. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №105 от 11.02.2013г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Основният,макар и непрецизно обоснован и от касатора, въпрос е този свързан с наличието на валидното членствено правоотношение на ищцата, което пряко рефлектира върху процесуалноправната й легитимация по иска по чл.58 ЗК. С решение №69 от 08.06.2012г. по т.д. №226/11г., на ВКС, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК е формирана задължителна за съдилищата практика по въпроса – „ За доказване качеството член кооператор в производство по чл.58 ЗК и зачитането в това производство на предходни решения на общото събрание на кооперацията – ответник, които са от значение за съществуването на членствените права на ищеца по иска с правно основание чл.58 ЗК и не са оспорвани пред съда по реда и в преклузивния срок на чл.58, ал.1 вр. ал.3 ЗК”. С оглед така формулирания въпрос съставът на ВКС е приел, че отсъствието на решение по чл.8, ал.2 ЗК прави избора на член на кооперацията незаконосъобразен, поради противоречие с чл.26, ал.1 ЗК и създава основание за оспорване на взетото от общото събрание решение по реда на чл.58 ЗК. Пропускът на заинтересованите лица да предявят иск за отмяна на решението в преклузивния срок по чл.58, ал.3 ЗК санира опорочения избор и изключва възможността в последващ процес да се ревизират инцидентно законовите предпоставки за този избор. С оглед това разрешение, което настоящия състав, споделя, се налага извод за неоснователност на наведените от страната доводи, свързани с неустановеност на членственото правоотношение на Р. към постановяване на обжалваните решения на кооперацията. С протокол от 03.12.2009г. на УС на ответната по спора кооперация е взето решение по чл.8 ЗК за приемането на Р. като член – кооператор. Дори и да се приеме, че това решение е незаконосъобразно, с оглед заседаването на двучленен, а не предвидения по устава тричленен състав, то е било утвърдено с решение на общото събрание на кооперацията от 22.12.2009г. Доколкото, както е констатирал и въззивният съд, това решение не е било атакувано от заинтересованите лица, то в съответствие с разгледаната задължителна практика, правилно е приетото, че е налице членствено правоотношение на ищцата в ответната кооперация, поради което е установена и нейната процесуалноправна активна легитимация да атакува взетите от общото събрание на 02.07.2010г. решения. Поради изложените съображения, необосновани са развитите от касатора оплаквания относно правните последици на незаконосъобразността на решението на управителния съвет. Обсъдените свидетелски показания, дадени по повод друг съдебен процес, а не в настоящия, са ирелевантни, с оглед принципа за непосредственост при събиране на гласни доказателства.Страната не обосновава и различен от приетия от въззивния съд извод с лаконичното си оплакване, за това, че нормата на закона / непосочена/ предвижда 14-дневен срок за свикване на общото събрание, а устава предвижда по-кратък срок, който бил спазен. Този извод произтича от това, че с изложеното си разбиране страната не променя решаващия извод на съда за това, че съобразно устава поканата следва да се връчи лично срещу подпис на член –кооператорите, а такава е връчена само на петима нейни членове, като факта, че поканата не е връчена на останалите членове не е бил спорен, още повече че основния довод на касатора в производството е оспорването на членството в кооперацията на ищцата. С оглед обстоятелството, че страната не е заявила други оплаквания за неправилност на съдебния акт, то обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №43 от 21.07.2011 г. по т.д. № 190/2011 г. на Старозагорски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: