О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 26 София, 18.01.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември , две хиляди и двадесета година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Емил Томов ч гр. дело №1479/2020 г. Производството е по чл. 274 ал.3т.1 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С. ,приподписана от адв. Д. М. срещу определение №20939 от 13.09.2019г по ч гр.дело № 6749/2019г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено определение от 18.03.2019г по гр.д №12794/2019г на Софийски РС за прекратяване на производството делото поради недопустимост на иска,който жалбоподателката лично и като пълномощник на С. И. Славеев е предявила за се признае за установено ,че не дължат на И. А. И. /на когото с възлагателно постановелние е възложен описан апартамент в гр София/ ,удовлетволяване на правото му на въвод ,поради погасяване на правото на принудително изпълнение на постановлението за възлагане по давност , а в условията на евентуалност поради това ,че изпълнителното дело е било спряно . За да прекрати делото първоинстанционният съд е приел ,че липсва правен интерес от иска ,както и право по смисъла на чл. 124 ГПК. Въззивният съд на свой ред е констатирал ,че жалбоподателката е длъжник по изпълнително дело 13/2011г на ЧСИ У. Д. , а ответникът е наддавач в осъществена публична публична продан на имущество на длъжника – апартамент в [населено място],който имот му е възложен .Твърди се ,че преди вписване на постановлението е била издадена обезпечителна заповед от 01.11.2011г по гр.д №7013/2011г на ПРС за спиране на изпълнението по допуснато обезпечение на иска , предявен от настоящите ищци срещу взискателя Уникредит-Булбенк , в оспорване на неговото парично вземане. Предявеният понастоящем иск е основан на твърдението,че след като изп.дело е прехвърлвено при друг ЧСИ, незаконосъобразно е насрочен въвод във владение за 18.10.2018г ,като е приложено и съобщението .Искането е съдът да постанови ,че ищците не дължат удовлетворяване на правото на въвод в полза на купувача по възлагателното постановление, тъй като правото му /на въвод/ не е било упражнено повече от пет години и е погасено по давност , а също и че имотът,който владеят, не е описания в постановлението. Постъпило е и уточнение на исковата молба - да се признае спрямо ответника ,че ищците не му дължат предаване на владението на описания в постановлението недвижим имот ,за което е насрочен въвод. Въззивният съд е разгледал постъпилата частна жалба на настоящата касаторка, която единствено е обжалвала преграждащото определение на първоинстанционния съд . За да потвърди прекратяването на производството СГС решаващо е приел, че при наличие на възлагателно постановление и предприето въз основа на него действие на ЧСИ по чл.498, ал.1 ГПК е недопустимо да се иска установяване на липса на право на принудително изпълнение на постановлението за възлагане ,като погасено по давност ,евентуално че действието му е спряно.Нормата на чл.498, ал.1 ГПК не допуска друга форма на защита освен тази по чл.498, ал.2 ГПК .След като предявният иск не е за собственост ,приложими са правните последици на чл. 130 ГПК Определението е обжалвано като недопустимо и неправилно. В допълнително изискано и представено изложение се изтъква очевидна неправилност на определението и са формулирани въпроси.Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280 ал.1,т.1 ГПК,по въпроса има ли вещно правно действие постановлението за възлагане върху всеки имот , собственост на длъжника на един административен адрес, ако описанието не съвпада с имота , който длъжникът владее .Отрицателен отговор е даден в ТР№5/2017г на ОСГТК ,според което имотът се индивидуализира съобразно данните в постановлението за възлагане и въззивното определение е противоречие с отговора, основание по чл. 280 ,ал.1 т.1 ГПК . Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1,т.3 ГПК се поддържа по три въпроса : Може ли владеещият несобственик да се защитата с друг иск,освен с иск за собственост и с какъв иск да се защити при насрочен въвод във владение , когато имотът не съвпада с описания в постановлението.Допустим ли е иск по чл.439 ГПК за недължимост на предаване на владение ,чрез въвод , поради погасяване правото на принудително изпълнение . Тече ли погасителна давност относно правото на принудително изпълнение на купувача на публична продан. Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Първият въпрос е извън предмета на иска, очертан от заявените обстоятелства на които се основава и предявения петитум.При поставянето му не е отговорено на общо изискване на чл. 280 , ал.1 ГПК за формулиране на въпрос с решаващо за спора значение.Решаващо е съобразявано допустим ли е така предявеният иск .Той е преценен от съдилищата като недопустим предвид оспорваното с него право от публично естество,елемент от изпълнителното действие и процес, при положение, че изпълнителната сила на възлагателното постановление не може да се оспорва по друг начин , освен с иск за правото на собственост.Правото на собственост е материално субективно право от категорията на абсолютните.То не се погасява по давност,поради което тези факти са неотносими при един иск за собственост.При обстоятелствата , изложени в исковата молба, предявеният от ищцата иск не е относно правото на собственост ,какъвто единствено законът опуска .Поради това и отговорът на въпроса , поставен като втори в поредността на изложението и произнесен в решаваща насока ,няма да доведе до друг извод относно допустимостта на предявения иск.Длъжник ,който продължава да държи имота ,върху който вече е проведено принудително изпълнение,следва да претърпи принудителен въвод и защитата му не включва право на иск за оспорване на публичните правомощия на съдебния изпълнител ,или тези на правоимащия купувач на имота от пбуличната продан,във връзка с въвода.Следва да се изтъкне,че предявилата иска жалбоподателка е длъжника по изпълнението, без което условие формулираният правен въпрос няма необходимата връзка с делото. Основението на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК не е налице , тъй като нормата на чл.498, ал.2 ГПК е съвсем ясна и същата е тълкувана и прилагана еднозначно в практиката на ВКС .Въпросът допустим ли е иск по чл. 439 ГПК за недължимост на предаване на владение ,поради погасяване правото на принудително изпълнение се изтъква като произнесен в противоречие със закона ,но не се сочи кой е този закон. При формулирането му не са изпълнени общия селективен критерии за връзка с делото и специалния , за обосновка на основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК .Искът на длъжника по чл.439 е такъв за оспорване на вземането .С предявения в случая иск, преценен като недопустим , не се оспорва вземането на взискателя. Предвид изложеното, обжалваното определение не е очевидно неправилно, не е налице и основание за допускане на инстанционна проверка поради вероятна недопустимост на определението . Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на определение №20939 от 13.09.2019г по ч гр.дело № 6749/2019г. на Софийски градски съд Определението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .