Р Е Ш Е Н И Е № 533 гр.София, 17 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1954/2012 година Касационното производство е образувано по жалба-чрез защитник- от подсъдимия Ч. Ф. И. срещу решение № 141 от 19.ІХ.2012 год. по внохд № 135/2012 год. на Бургаския апелативен съд.С позоваване на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК, жалбоподателят иска или въззивното решение да бъде отменено и той-оправдан,тъй като деянието му е „случайно” по смисъла на чл. 15 НК,или въззивното решение да бъде изменено,като срокът на наложените пробационни мерки бъде намален до 6 месеца,а лишаването от правото да се управлява моторно превозно средство-отменено. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалвания съдебен акт и заключението му той да се остави в сила. ВКС установи: С присъда № 80 от 21.ІІІ.2012 год. по нохд № 259/2011 год. на Бургаския окръжен съд,подсъдимият Ч. Ф. И. е признат за виновен в това,че на 12.ІХ.2010 год. около 20.45 ч.,по пътя Б.-С. е управлявал лек автомобил ФОРД ТРАНЗИТ с рег.. [рег.номер на МПС] в нарушение правилата на чл. 20,ал.2 ЗДП,при което по непредпазливост е причинил смъртта на 68-годишния И. Д. Б. от [населено място],за което и на основание чл. 343,ал.1,б.”в” НК е осъден при условията на чл. 55,ал.1,т.2,б.”б” НК на пробация,включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а,ал.2,т.1 и 2 НК за срок от 1 година.На основание чл. 343г НК И. е лишен от правото за управлява моторно превозно средство за срок от 2 години. С обжалваното решение горната присъда е изменена,като срокът на лишаване на подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство е намален на 1 година. Жалбата е неоснователна. Бидейки копие на въззивната,касационната жалба е насочена не срещу правилността на обжалваното въззивно решение,а срещу тази на първоинстанционната присъда.Доводи,подкрепящи касационното основание по чл. 348,ал.1,т.2 НПК,няма.На възражението за неправилно прилагане на материалния закон с неприемането от първоинстанционния съд,извършеното от подсъдимия да е „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 НК,е отговорено и от двете предходни инстанции.Към казаното от тях може да се добави,че за дейност,представляваща източник на повишена опасност,каквато дейност безспорно е управляването на моторно превозно средство,всеки водач е длъжен да притежава знания и умения,позволяващи безопасното и без риск за останалите участници в движението нейно осъществяване.Подсъдимият е бил длъжен да знае,че в тъмните часове на денонощието,когато видимостта поначало е силно ограничена и допълнително се влошава при наличието на насрещно движение,налагащо ползването преимуществено на късите светлини,управляването на моторно превозно средство със скорост,близка до максимално допустимата за него,е предпоставка за възникване на пътни инциденти.Движението нощно време и на къси светлини налага при всички случаи намаляване на скоростта до величина,позволяваща безопасно спиране при възникване на опасност в осветения пред превозното средство участък.Практически безопасната скорост при условията,при които подсъдимият е управлявал автомобила, е около 50 км/ч и когато,движейки се с експертно установените около 87 км/ч,И. сам се е поставил в невъзможност да реагира с намаляване на скоростта и спиране на безопасно отстояние от пострадалия пешеходец,не може да претендира квалифицирането на съставомерния пътен инцидент като случаен. Твърди се в касационната жалба,че при определяне наказанието на подсъдимия следва да се отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства,които твърдение буди недоумение,тъй като още в първата инстанция наказанието на И. е определено не по чл. 54,а по чл. 55 НК.Иска се намаляване срока на пробационните мерки,но липсват доводи,от които да се види-и на които да се отговори-в какво точно се изразява явната несправедливост на определеното от първоинстанционния съд времетраене на това наказание.Иска се,накрая,да се отмени лишаването на подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство,но и това искане не е подкрепено с доводи,за да бъде обсъждано. Съобразно дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в посочения състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 19.ІХ.2012 год. по внохд № 135/2012 год. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: