Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * индивидуализация на недвижим имот * нередовност на исковата молба * правомощия на въззивната инстанция * произнасяне по непредявен иск


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 147

С. 17.08. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 377/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С решение № 250 от 24.06.2009 г. по гр.д.№ 1019/2008 г. на Ловешки районен съд е отхвърлен ревандикационен иск срещу Общината [населено място] за предаване владението на един недвижим имот от 4.400 дка в местността “М.” в землището на [населено място], [община].
С решение № 309 от 10.12.2009 г. по гр.д.№ 502/ 2009 г. на Ловешки окръжен съд решението на районния съд е обезсилено като постановено по непредявен иск и делото е върнато за ново разглеждане с оглед произнасянето по действително предявения иск.
Ответникът- Общината [населено място] е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, с оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилен извод за недопустимост на предявения иск.
За да обезсили решението въззивният съд е приел, че то е постановено за имот, който не е бил предмет на делото, докато действителният предмет на спора бил имотът, индивидуализиран според молбата на ищците от 23.04.2009 г. по актуалното му състояние , а именно 1.имот от 1496 кв.м. с идентификатор № 40261.220.428 и 2. имот от 1987 кв.м. с идентификатор № 40261.220.435, ведно с воденична вада, и двата в землището на [населено място], [община].
Във връзка с тези мотиви на въззивния съд ВКС е допуснал касационно обжалване на решението по въпроса дали предприетото от ищците уточнение в описанието на имота, който първо е бил описан с по -стари кадастрални данни, а след това –по актуалното му състояние според одобрената кадастрална карта, представлява предявяване на нов иск и дали ако съдът се е произнесъл според първоначалното описание на имота е налице произнасяне по непредявен иск, съответно дали решението е недопустимо.
Становището на настоящия състав на ВКС е, че в разглеждания случай не е налице предявяване на нов иск, съответно произнасяне по непредявен иск, нито решението на районния съд е недопустимо, поради което постановеното в противния смисъл решение на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне за разглеждане на спора по същество, и то от въззивната инстанция.
Предприетото от ищците уточнение на имота по актуалното му състояние, което е станало с молбата от 23.04.2009 г. представлява отстраняване на нередовност в исковата молба, тъй като първоначално имотът е бил описан с данни, отнасящи се до състоянието му към момента на одържавяването според съставения акт за държавна собственост от 7.06.1957 г. или по имотната ведомост на името на наследодателя. Съгласно постоянната съдебна практика искът за собственост трябва да установи правата на страните към настоящия момент, поради което и описанието на имота трябва да бъде дадено според сегашното му положение, а ако имотът е в регулация- според данните по действащия регулационен план за съответното населено място. Въпросите дали претендираният имот е идентичен с притежавания и какви промени са извършени с него се решават по съществото на спора и подлежат на установяване от страна на ищеца.
Съгласно т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК когато възивният съд констатира за първи път пред себе си нередовност в исковата молба, това не е основание да обезсилва решението на районния съд като недопустимо, а трябва сам да вземе мерки за отстраняване на тези нередовности и привеждане на исковата молба в съответствие с чл.98 и 99 ГПК / отм/, в случая в частта относно описанието на имота, предмет на спора. С молбата от 23.04.2009 г. ищецът е отстранил тази нередовност, поради което възивният съд е следвало да разгледа спора по същество.
Хипотезата на произнасяне по непредявен иск е друга. Съдът е разгледал непредявен иск когато в нарушение на диспозитивното начало в процеса не се е произнесъл по заявените от ищеца и очертаващи предмета на спора обстоятелства и искането, с което е сезиран. Описанието на спорния имот с едни или други индивидуализиращи белези и допълнителната им конкретизация не е равнозначна на предявяване на нов иск за друг имот, както е било възприето в случая от въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 и 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение



Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 309 от 10.12.2009 г. по гр.д.№ 502/ 2009 г. на Ловешки окръжен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: