РЕШЕНИЕ № 229 София, 05.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №6912/2014 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №347/11.3.2015 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №1027/04.7.2014 г. по гр.д.№977/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.,при условията на чл.280, ал.1 ГПК и с оглед т.1, изречение трето, in fine от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС ОСГТК с оглед императивната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето, както и на основание чл.269, изречение първо, in fine ГПК. С обжалваното решение е потвърдено решение №5065/13.11.2013 г. по гр.д.№14962/2012 г. по описа на Варненския районен съд, ІІІ г.о., осемдесет и четвърти състав, в частта му, с която е определен режим на лични контакти на бащата Х. К. М. и детето А.. За да постанови решението си въззивната инстанция се е обосновала с ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, и стигнал до извод, че между бащата и детето трябва да има трайно установени отношения, както и необходимостта от необходимостта от пълноценно присъствие на бащата в живота на детето. Съгласно правната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето “Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.” Разпоредбата включва и действията на съда при спорове относно упражняването на родителските права и личните отношения между родителите и децата, включително и режима на лични контакти/чл.127, ал.2 СК/. При определяне на последния трайната съдебна практика е, че постановеното от съда има действие от момента на влизане в сила на съдебния акт, а до този момент действат привременните мерки по чл.127, ал.3 КТ, ако такива са поискани. В касационната жалба против въззивното решение на Варненския окръжен съд се твърди, че изводите на съда са неправилни като се навеждат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Моли се за отмяна на обжалваното решение и определяне на друг режим на лични контакти, подробно описан в петитума на касационната жалба. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на касационната жалбоподателка – адв. Е. Е.. Ответникът по касация Х. К. М., посредством процесулания си представител – адв. Ю. Г., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство. От процесуалния представител на ответника по касация – адв. Ю. Г. са постъпили бележки. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, писмените бележки на процесуалните представители на страните и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: С оглед направеното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето и чл.127, ал.2 СК, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че неправилно е определен режимът на лични контакти между бащата и малолетното дете с оглед действието му във времето. Определянето на първоначалния период за тези контакти, до навършване на осемгодишна възраст на детето А. практически не може да бъде осъществен след постановяване на въззивното решение, тъй като при наличие на висящност на спора пред касационния съд детето е навършило осемгодишна възраст. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВС и ВКС и в съответствие с приетото в раздел ІV от ППВС №1/1974 г. начинът на определяне на режима на лични контакти между детето и бащата в настоящия случай е постановен правилно, без обаче да се отчете, че този режим може да бъде осъществен едва след влизане на решението в сила. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде определен режим на лични контакти между детето А. и бащата, както следва: За периода от влизане на настоящото решение в сила до 31.12.2015 г. бащата да има право да се среща с детето всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 10.00 часа до 16.00 часа в събота и от 10.00 ч. до 14.00 часа в неделя, без преспиване и в присъствието на майката, а след това – от 01.01.2016 г. занапред да се среща и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, без присъствието на майката и с преспиване, както и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, а също така по време на Коледните и Новогодишни празници в Република България – всяка нечетна година, а по време на В. празници в Република България и рождените дни на детето – всяка четна година. С оглед изхода от спора разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени. Водим от изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение въззивно решение №1027/04.7.2014 г. по гр.д.№977/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Х. К. М., роден на 18.5.1955 г., гражданин на Република А. и Република И., с разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България и регистриран на адрес: [населено място], [улица] малолетно дете А. Х. М., родено на 10.10.2006 г., с ЕГН – [ЕГН], както следва: - от влизане на решението в сила до 31.12.2015 г. бащата има право да се среща с детето всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 10.00 часа до 16.00 часа в събота и от 10.00 часа до 14.00 часа в неделя, без преспиване и в присъствието на майката; - след 01.01.2016 година занапред бащата има право да се среща и взема при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, без присъствието на майката и с преспиване в дома на бащата, както и 20/двадесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката, а също така и по време на Коледните и Новогодишни празници в Република България – всяка нечетна година, а по време на В. празници в Република България, както и на рождените дни на детето – всяка четна година. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: