1 Р Е Ш Е Н И Е № 265 София, 01 септември 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на ..двадесет и седми април 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Севдалин Мавров при секретар Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 210 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитата на подсъдимите Д. К. и М. Т.. К. е подал и лична жалба. Атакува се въззивна присъда № 3 от 21.01.10 год., постановена по ВНОХД № 511/09 год. по описа на Софийски апелативен съд. Визират се всички касационни основания. Иска се отмяна на присъдата и оправдаването на двамата подсъдими. Жалбите се поддържат в съдебно заседание. Алтернативно се предлага намаляване на наложените наказания. Прокурорът счита жалбите за неоснователни. Пледира за оставяне в сила на присъдата. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С присъда от 19.02.09 год., постановена по НОХД № 4864/06 год. по описа на Софийски градски съд, подсъдимите К. и Т. са признати за невиновни в това, че на 29.08.05 год. в гр. София, кв. „Н. І”, във времето от 17.00 до 18.00 ч., в съучастие като съизвършители, направили опит умишлено да умъртвят повече от едно лице – Г. П., Б. Б. и А. Т., по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, произвеждайки неустановен брой изстрели срещу лицата, с неустановено по марка огнестрелно оръжие - калибър 7.72 мм, като изпълнителното деяние е било довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дейците обществено опасни последици, поради което са оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК. Със същата присъда останалите по делото подсъдими – В. И., С. Г., Ф. Г. и Л. Л., са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 325, ал.2 НК за първите трима и по чл. 325, ал.3 НК за Л.ов. По протест на прокурора, с искане да се отмени първоинстанционният акт и всички подсъдими да се осъдят по чл. 325, ал.2 НК, е образувано въззивното производство. С атакуваната присъда първоинстанционата е отменена по отношение на подсъдимите К. и Т.. Двамата са признати за виновни в това, че на 29.08.05 год. в гр. София, кв. „Н. І”, ул. „К. Бодин”, пред заведение „Фреш”, във времето от 17.00 до 18.00 ч., в съучастие като извършители, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които по своето съдържание се отличават с изключителна дързост, поради което и на осн. чл. 325, ал. 2, алт.2, пр.2, вр. чл. 20, ал.2 и чл. 54 НК са осъдени на по ДВЕ години лишаване от свобода, изпълнението на които е отложено на осн. чл. 66, ал.1 НК по отношение на Т. за срок три години. На К. е наложено на осн. чл. 25, ал. 2 НК общо наказание в размер на най-тежкото между определените му с атакуваната присъда и присъдите по НОХД № 93/05 год. на РС – гр. П. и НОХД № 4632/04 год. на РС – гр. София, а именно: ДВЕ години лишаване от свобода, които да се изтърпят при „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, като е зачетено и предварителното му задържане. Съдът ги е оправдал по първоначалното им обвинение по чл. 116 НК и се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. С жалбите се оспорва авторството на деянието. В тази насока апелативният съд е взел всички мерки за да разкрие обективната истина по реда и със средствата, предвидени в процесуалния закон. Подложил е на внимателна проверка всички събрани по делото доказателства. Взел е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изградил е мотивите си по отношение на авторството на плоскостта на оценка на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доказателствената им годност. Свидетелите П., Т. и Б. изрично са заявили, кои от нападателите са възприели по характерни белези и са изразили готовност да ги разпознаят, каквото са направили при това процесуално следствено действие, извършено по правилата на НПК. Апелативният съд е посочил противоречията на доказателствените материали, като изрично е изложил съображенията си кои е приел и защо е отхвърлил други. Специално за авторството на деянието е отделил четири страници от мотивите си / л. 76-79/, в които не се съдържа никакво предположение по отношение на извършителите. Ето защо са лишени от юридическа стойност твърденията, че съдът не е обсъдил „съществени доводи”, „някои доказателства”, други са „интерпретирани превратно и в нарушение на процесуалните правила” а осъдителната присъда е изградена на „недопустими предположения”. Като съществено нарушение на процесуалните правила е изведено твърдението, че фактическите обстоятелства по осъдителната присъда се извеждат единствено от доказателства, събрани в досъдебното производство. На първо място материалите по делото не водят до такъв извод. От друга страна тълкуването на нормите по чл. 315, чл. 327 и чл. 332 НПК води до категоричния извод, че провеждането на съдебно следствие от въззивната инстанция не е задължително, като тя може да потвърди приети от първоинстанционния съд фактически обстоятелства или да установи нови положения и на базата на доказателства, които не е събрала и проверила лично, като изключение от основния принцип за непосредственост по чл. 18 НПК. Свързан със същото основание е и доводът, че К. е осъден по чл. 325, ал.2 НК, без да е предявено такова обвинение. Доводът е неоснователен. На базата на едни и същи фактически обстоятелства, залегнали в обвинителния акт и приети и от СГС и С., последният е направил друг правен извод – за извършено от двамата подсъдими престъпление - хулиганство по чл. 325, ал.2 НК, а не за опит за квалифицирано убийство по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК. При тази преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление без изменение на обстоятелствената част на обвинението относно релевантните факти не е било необходимо прокурорът да повдига ново обвинение, съгласно чл. 287, ал.1 /Ред., ДВ, бр. 86/05 год./, съответно „да се предявява новото обвинение”. В този смисъл са ПВС №7/76 год., ТР № 61/77 на ОСНК, ТР № 57-84 ОСНК и множество конкретни решения на ВКС. Доводи за незаконосъобразност на присъдата по чл. 325, ал.2 НК не се сочат в жалбите. Ето защо, настоящият състав на ВКС не е в състояние да посочи основанията, поради което не ги приема, съобразно разпоредбата на чл. 354, ал.4, вр. чл. 339, ал.2 НПК. По отношение и на двамата подсъдими се твърди, че наложените им наказания са явно несправедливи. Същите са определени под предвидения в закона среден размер, т.е. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Това решение на С. не се споделя от ВКС, тъй като е подценена проявената изключителната дързост с оглед времето и оживеното място, използването на огнестрелно оръжие и реалната възможност да се засегнат живота и здравето на случайни граждани. От друга страна, съдът не е обсъдил по отношение на К. приложението на чл. 24 НК във връзка с предходните му осъждания. Поради липса на съответен протест, присъдата не може да бъде коригирана. При изложените съображения жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради което въззивният акт следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3 от 21.01.10 год., постановена по ВНОХД № 511/09 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: