Ключови фрази
съдебни разноски * изменение на решението в частта относно разноските * адвокатско възнаграждение

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ


№ 599


С., 07.08. 2012 година







ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две
хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 345 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК.
С определение № 1193 от 06.04.2012 година по гр.д. № 2698/2011 г. на Пловдивски окръжен съд е оставено без уважение искане за изменение на решение № 297 от 23.02.2012 г. в частта му за съдебните разноски.
Частна касационна жалба против определението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от Д. И. М.. Изложени са доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросът може ли съдът да определя адвокатско възнаграждение под минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 година на Висшия адвокатски съвет, вкл. и под размера по § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Частната жалба е подадена в срок, редовна е и процесуално допустима - съдебният акт за изменение на въззивното решение в частта му за съдебните разноски подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал.З ГПК по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросът може ли съдът да определя адвокатско възнаграждение под минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 година на Висшия адвокатски съвет не дава основание за допускане на касационно обжалване. Текстът на чл. 78, ал. 5 ГПК е ясен, точен и не се нуждае от тълкуване - при прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, т.е. не може да бъде определено адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.
Обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива съдебна практика по повдигнатия от касатора въпрос може ли съдът да определя адвокатско възнаграждение под минималния размер, предвиден в § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 2004 година на Висшия адвокатски съвет.
Производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК ВКС, в предмета на който е включен и процесуалноправният въпрос: при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1193 от 06.04.2012 година по гр.д. № 2698/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
СПИРА производството по ч.гр.д. № 345/2012 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:





ЧЛЕНОВЕ: