Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. София, 24.02.2025 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА при участие на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1133 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 2053 от 19.07.2024 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София решение № 196 от 22.03.2023 г. по в. т. д. № 817/2022 г., с което след отмяна на решение № 260428 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2223/2020 г. на Софийски градски съд е осъдено „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД да заплати на „Про Тръст Компани“ ЕООД на основание чл.99, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД сумата 155 000 евро, платена по несключен между „Фин Риск“ ЕАД и „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД договор за продажба на 7 % от акциите, притежавани от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД в ЗК „Надежда“ АД, и във връзка със споразумение за покупко - продажба на акции от 15.07.2016 г., сключено между „Фин Риск“ ЕАД и „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД, което вземане е прехвърлено възмездно с договор за цесия от 29.11.2016 г. от „Фин Риск“ ЕАД на „Тирас Тръст Компани“ ООД (предишно наименование на „Про Тръст Компани“ ЕООД), ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до окончателното плащане, както и разноски по чл.78, ал.1 ГПК за първоинстанционното и за въззивното производство (съответно 23 407 лв. и 16 985 лв.). В касационната жалба на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД със седалище в [населено място], представлявано от процесуален пълномощник, се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно и необосновано е приел за осъществени елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, въпреки направения извод, че претендираната с иска сума е дадена/получена въз основа на валидно сключено споразумение от 15.07.2016 г., с което е прекратен по взаимно съгласие договор за покупко - продажба на акции от 17.11.2015 г. и не съдържа уговорки за отлагателно условие или за друг факт, чието несбъдване може да се квалифицира като „неосъществено основание“. Навежда оплаквания, че : При разрешаване на правния спор въззивният съд е нарушил правилата на формално - юридическата логика, приемайки, че за „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД е възникнало задължение да върне задържаната на основание споразумението от 15.07.2016 г. сума и че „Про Тръст Компани“ ЕООД е легитимирано да я получи. Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като е отказал да кредитира допустими и относими свидетелски показания в противоречие с чл.172 ГПК; игнорирал е констатациите на съдебносчетоводната експертиза относно осчетоводяването на сумата 155 000 евро от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД, редовността на воденото от дружеството счетоводство и нередовността на счетоводните записвания при „Фин Риск“ ЕАД; не е извършил съвкупна преценка на доказателствата, а ги е обсъдил едностранчиво и селективно в полза на защитната теза на ищеца; отказал е да обсъди важно за спора доказателство - споразумение от 18.07.2016 г., позовавайки се неправилно на настъпила преклузия по чл.367, ал.3 ГПК и на недостоверност на отразената в съдържанието му дата по см. на чл.181 ГПК; не се е произнесъл в мотивите към решението по всички доводи на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД, свързани с правната природа на постигнатото със споразумението от 15.07.2016 г. съгласие за задържане на сумата 155 000 евро като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД. Изводите на съда по повод тълкуването на уговорките в споразумението от 15.07.2016 г. не са съобразени с разпоредбата на чл.20 ЗЗД, а при формирането им не са изследвани задълбочено предназначението и срока на действие на гаранцията. В нарушение на чл.280, ал.3 ТЗ съдът е отрекъл възможността холдинговото дружество да държи като гаранция парични средства в полза на дъщерните си дружества. В противоречие с доказателствата и с приложимите законови разпоредби съдът е приел, че договорът за цесия от 29.11.2016 г. е действителен и че легитимира ищеца като носител на правото да получи претендираната с иска сума. Решението е постановено при съществено нарушение на чл.22, ал.1, т.6 ГПК с участие на съдия, по отношение на когото е съществувало основание за отстраняване от делото. Ответникът по касация „Про Тръст Компани“ ЕООД със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. В проведеното открито съдебно заседание касаторът - чрез процесуалния си пълномощник, поддържа касационната жалба и направените в нея искания. В условията на евентуалност заявява, че ако се констатират основания за недопустимост на решението, то следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания. Процесуалният пълномощник на ответника по касация поддържа отговора на касационната жалба и становището за оставяне в сила на обжалваното решение. Всяка от страните поддържа искането си за разноски, като процесуалният пълномощник на касатора противопоставя възражение по чл.78, ал.5 ГПК срещу разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Про Тръст Компани“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за сумата 155 000 евро срещу „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД. Искът е основан на твърдения, че претендираната сума е платена от „Фин Риск“ ЕАД на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД като цена за придобиване на 7 % от акциите на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД в ЗК „Надежда“ АД, съгласно сключен на 17.11.2015 г. договор за покупко - продажба на акции, който не е финализиран и със споразумение от 15.07.2016 г. е постигнато съгласие да бъде прекратен, а заплатените от „Фин Риск“ ЕАД средства по банкова сметка в размер на 155 000 евро да бъдат задържани от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД със задължение дружеството да ги прехвърли по депозитна сметка на ЗК „Надежда“ като гаранция по брокерски договор от 15.07.2016 г. между ЗК „Надежда“ АД и „Ай Ес Ем Брокер“ ООД - Италия; Впоследствие, поради отнемане на лиценза на застрахователното дружество, сътрудничеството с брокера било прекратено, основната функция на предоставения депозит се изгубила и за „Фин Риск“ ЕАД се породило основание да поиска връщане на сумата 155 000 евро от ЗК „Надежда“ АД; Въпреки отправените покани и разменена кореспонденция, сумата не била върната; С договор за цесия от 29.11.2016 г. „Фин Риск“ ЕАД прехвърлило на „Тирас Тръст Компани“ ООД (по-късно „Про Тръст Компани“ ЕООД) вземането си към ЗК „Надежда“ АД и съобщило цесията на длъжника. Въз основа на изложените твърдения ищецът е поискал да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 155 000 евро, представляваща „цена по неосъществил се договор за продажба на акции, неправомерно задържана“, ведно със законните последици. По повод указания на първоинстанционния съд с молба от 25.11.2020 г. ищецът е уточнил исковата молба, а в първото открито заседание процесуалният му представител е направил изявление, че ответникът не е изпълнил споразумението от 15.07.2016 г. и че то е развалено с исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с възражения за недопустимост - поради липса на процесуална легитимация в полза на „Про Тръст Компани“ ЕООД да претендира заплащане (връщане) на сумата 155 000 евро, и за неоснователност. Навел е твърдения, че към момента на подписване на споразумението от 15.07.2016 г. е имал готовност да върне сумата 155 000 евро, но с цел избягване заплащането на неустойка за неизпълнение на договора от 17.11.2015 г. „Фин Риск“ ЕАД е поискало тя да не бъде връщана по банковата му сметка, а да бъде задържана и използвана за изпълнение на задълженията на негов контрахент - „Ай Ес Ем Брокер“ ООД, по сключен със ЗК „Надежда“ АД брокерски договор от 15.07.2016 г.; При сключване на споразумението „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД не е поемало задължение да превежда задържаната като гаранция сума на ЗК „Надежда“ АД, а се е съгласило да я държи в полза на дружеството във връзка с брокерския договор, който не е прекратен и обезпечителната нужда на гаранцията не е отпаднала; С подписване на споразумението и постигането на съгласие за задържане на сумата, платена като цена по неосъществения договор за продажба на акции, произтичащото от договора вземане е „върнато“ на „Фин Риск“ ЕАД и искът за заплащане на сумата 155 000 евро като получена на неосъществено основание е неоснователен. В отговора са направени и възражения, че договорът за цесия е нищожен, евентуално - че има за предмет вземане към ЗК „Надежда“ АД, а не към „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД. Първоинстанционният съд е квалифицирал иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и с решението си е отхвърлил исковата претенция „за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 155 000 евро, представляваща цена по неосъществил се договор за продажба на акции, неправомерно задържана от него“. Сезиран с въззивна жалба от „Про Тръст Компани“ ЕООД, Апелативен съд - София е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е отменил решението на първоинстанционния съд и е осъдил „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД да заплати на дружеството - ищец сумата 155 000 евро на основание чл.99, ал.1 вр. чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че между „Фин-Риск“ ЕАД и „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД е сключено споразумение от 15.07.2016 г. с твърдяното в исковата молба съдържание; че със споразумение за сътрудничество от 15.07.2016 г. са уредени отношенията между ЗК „Надежда“ АД и „Ай Ес Ем Брокер“ ООД по повод развиването на застрахователна дейност от страна на застрахователното дружество на територията на Италия; че с договор за цесия от 29.11.2016 г. „Фин Риск“ ЕАД е прехвърлило на „Про Тръст Компани“ ЕООД вземане в размер на 155 000 евро към ЗК „Надежда“ АД „по депозит съгласно договор от 15.07.2016 г.“, заедно с всичките му обезпечения, привилегии и други принадлежности, за сумата 75 000 евро (платена от цедента), като длъжникът е уведомен за цесията на 21.06.2017 г.; че с решение № 1132-ОЗ/17.08.2017 г. на КФН е отнет издаденият в полза на ЗК „Надежда“ АД лиценз за извършване на застраховане с произтичащите от закона последици. Според заключението на назначената от първата инстанция съдебносчетоводна експертиза, в счетоводството на „Фин Риск“ ЕАД платените по договора за продажба на акции от 17.11.2015 г. 155 000 евро са отчитани по сметка 402 „Доставчици по аванси“, няма данни, потвърждаващи счетоводни записвания във връзка със споразумения от 15.07.2016 г. и предоставяне на сумата 155 000 евро като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД, както и за разчетни отношения с „Ай Ес Ем Брокер“ ООД. В счетоводството на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД получената сума от 155 000 евро е отчитана счетоводно като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД в периода от 15.07.2016 г. до датата на проверката от вещото лице - 31.12.2021 г., като счетоводните записвания са водени редовно. При осъществяване на решаващата си дейност въззивният съд е изходил от преценката, че предявеният иск е основан на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, в която хипотеза ищецът носи тежестта да докаже само даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото и защо има право да го задържи. Предвид фактите по делото съдът е счел, че разрешаването на спора предполага изследване на действителните отношения по предоставянето на гаранция съгласно споразумението от 15.07.2016 г. между „Фин Риск“ ЕАД и „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД. По делото не е имало спор, че според консолидирания годишен доклад на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД от 19.06.2018 г. дружеството притежава 7 178 поименни акции, съставляващи 88.62 % от капитала на ЗК „Надежда“ АД, като органен представител и на двете дружества е едно и също физическо лице - В. С.. Ответникът е поддържал, че при сключване на споразумението за задържане на сумата 155 000 евро като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД В. С. е действал едновременно в качеството на представляващ „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД и ЗК „Надежда“ АД. Въззивният съд е приел, че това споразумение има връзка с друго съглашение от същата дата - споразумение за сътрудничество между ЗК „Надежда“ АД и „Ай Ес Ем Брокер“ ООД с характер на договор по чл.301, ал.2 КЗ, съдържащо уговорка - чл.14.7, брокерът да предостави депозит за гаранция в размер на 155 000 евро в полза на застрахователя с посочено в текста на чл.14.7 предназначение и за целта упълномощава „Фин Риск“ ЕАД да изплати необходимия депозит на гаранция в размер на 155 000 евро. С мотив, че няма данни за наличие на упълномощителна сделка, по силата на която „Фин Риск“ ЕАД да е било натоварено от брокера със задължение да плати сумата за гаранция на застрахователя или на посочено от него лице, съдът е направил извод, че „Фин Риск“ ЕАД е изпълнило едно чуждо задължение. Същевременно съдът е направил и друг извод - че не е установено надлежно изпълнение на престацията, уговорена в чл.14.7 от споразумението за сътрудничество, тъй като няма доказателства сумата 155 000 евро да е предадена лично на кредитора ЗК „Надежда“ АД или кредиторът да е дал съгласие тя да бъде получена от неговия мажоритарен собственик в качеството на овластено лице по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. В подкрепа на този извод съдът е акцентирал върху отсъствието на изрично отбелязване в споразумението с „Фин Риск“ ЕАД, че при сключването му представляващият „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД В. С. действа и като представляващ ЗК „Надежда“ АД. Фактът, че ЗК „Надежда“ АД е дъщерно дружество на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД по смисъла чл.277, ал.3 ТЗ, е преценен от въззивния съд като недостатъчен за формиране на извод, че „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД е овластено от закона лице за приемане на изпълнението на задължението по чл.14.7 от споразумението за сътрудничество, предвид самостоятелната правосубектност на всяко от дружествата в корпоративната група. След като е достигнал до извод, че не са налице предпоставките на чл.75, ал.1 ЗЗД, за да се счита за надлежно изпълнението на престацията по чл.14.7 от споразумението за сътрудничество, въззивният съд е изразил виждане, че изпълнението би било действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. Относно потвърждаването е направена констатация, че по делото няма твърдения и писмени доказателства, съдържащи изрично изявление на кредитора ЗК „Надежда“ АД за потвърждаване или за даване на съгласие задържането от ответника на сумата 155 000 евро да съставлява изпълнение на задължението по чл.14.7 от споразумението за сътрудничество. Отречено е съществуването на данни ЗК „Надежда“ АД да се е възползвало от гаранцията чрез изплащане от ответника в полза на брокера на застрахователно обезщетение в размер на задържаната сума или на част от нея по повод настъпване на покрит от брокерския договор риск. В съответствие с изложеното съдът е обобщил, че поетото от длъжника задължение по споразумението за сътрудничество не е изпълнено, тъй като „плащането“ на сумата 155 000 от „Фин Риск“ ЕАД не е направено лично на кредитора, на овластено от него или от закона лице, не е потвърдено от кредитора, той не се е възползвал от него и като краен резултат сумата не е постъпила в неговия патримониум; Плащането е извършено на лице (дружеството - ответник), което не е действало от името и за сметка на кредитора, „което означава, че платената (задържаната) сума е била получена без основание“. Възражението на ответника, че държи сумата 155 000 евро като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.3 ТЗ, е счетено за недоказано и неоснователно с аргумент, че не съществува законова разпоредба, признаваща право на холдинговите компании да държат депозити и суми за дъщерните си дружества. Наред с това са изложени и съображения за неспазване от ответника на въведените със Закона за счетоводството изисквания за отразяване на сумата 155 000 евро като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД. Въззивният съд е преценил като неоснователно и възражението на ответника, че не е отпаднало основанието за задържане на гаранцията поради наличието на действащи застрахователни полици, издадени в изпълнение на споразумението за сътрудничество от 15.07.2016 г. След анализ на клаузите в споразумението съдът се е произнесъл, че считано от датата на отнемане на лиценза на ЗК „Надежда“ АД с решение на Комисията за финансов надзор действието на споразумението за сътрудничество е прекратено в хипотезата на чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД и от тази дата е отпаднало задължението на „Ай Ем Ес Брокер“ ЕООД да поддържа дадената гаранция във връзка с изпълнение на задълженията му по брокерския договор. Отбелязал е също, че няма твърдения и доказателства за възникнало в полза на застрахователното дружество вземане срещу брокера за вреди, покрити от гаранцията. Мотивиран от тези съждения, въззивният съд е формирал извод, че задържането на гаранцията след прекратяването ex lege на брокерския договор е без правно основание, като исковата молба има значението на покана „за връщане на даденото без основание“ и след получаването й за ответника е възникнало задължение да възстанови сумата, внесена (задържана) като гаранция по споразумението за сътрудничество от 15.07.2016 г. Възражението на ответника за нищожност на договора за цесия от 29.11.2016 г. поради липса на предмет също е прието за неоснователно. След като е преценил, че предметът на цесията е достатъчно точно и ясно индивидуализиран - вземане в размер на 155 000 евро по депозит съгласно договор от 15.07.2016 г., въззивният съд се е произнесъл, че няма основание договорът да се приема за недействителен поради липса на предмет. Решението на Апелативен съд - София е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради необходимостта от извършване на проверка по реда на чл.290 ГПК дали въззивният съд е спазил изискванията на процесуалния закон, обезпечаващи допустимостта на съдебния акт, а именно - да се произнесе по съществото на спора, с който е сезиран, при ясно очертан спорен предмет на делото и да разреши спора на предявеното от ищеца основание. В резултат на извършената проверка съставът на ВКС констатира, че въззивното решение е процесуално недопустимо по следните съображения : Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск (чл.127, ал.1, т.4 ГПК), а чрез петитума на молбата (чл.127, ал.1, т.5 ГПК) определя вида и съдържанието на търсената с иска съдебна защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало - чл.6 ГПК, съдът е длъжен да разреши спора по същество (при наличие на процесуалните предпоставки за това) като разгледа иска на основанието, на което е предявен, и се произнесе по отправеното от ищеца искане за защита. Процесуалният закон позволява на ищеца да измени първоначално предявения иск, но при спазване на изрично предвидени за това правила и на произтичащата от чл.214, ал.1, изр.2 ГПК забрана за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения петитум. За да се произнесе на предявеното от ищеца основание, съдът трябва да е сезиран с редовна искова молба, съдържаща ясно и точно индивидуализиран спорен предмет (спорно право), ясно и недвусмислено формулиран петитум, надлежно индивидуализирани страни в спорното правоотношение. Редовната искова молба обезпечава законосъобразното развитие на исковия процес и допустимостта на съдебното решение, поради което процесуалният закон - чл.129 ГПК, възлага на съда задължение да следи служебно за редовността на молбата докато делото е висящо в съответната инстанция. В случай, че констатира нередовности в съдържанието на исковата молба, съдът следва да процедира съгласно чл.129, ал.2 ГПК като даде точни и пълни указания на ищеца в какво се изразяват нередовностите и какви действия следва да бъдат предприети за тяхното отстраняване. Правомощията на въззивния съд във връзка с приложението на чл.129 ГПК са разяснени в Тълкувателно решение № 1/17.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, постановките на което продължават да са актуални и при действащия ГПК - т.5 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В съобразителната част на тълкувателното решение от 2013 г. е пояснено, че въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Ако въззивният съд не е изпълнил задълженията, произтичащи от чл.129, ал.2 ГПК, и исковата молба е останала нередовна, неговото решение подлежи на обезсилване от касационната инстанция, като след обезсилването делото следва да се върне на този съд за уточняване на основанието или петитума на иска (с изключение на посочените в т.5 от тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2013 г. случаи, в които естеството на неотстранения недостатък предполага друго развитие на процеса). Исковата молба на „Про Тръст Компани“ ЕООД, по повод на която е постановено обжалваното въззивно решение, не отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че всяка от инстанциите по същество е разгледала иска на различно основание, подвеждайки исковата претенция под взаимно изключващи се фактически състави на неоснователното обогатяване (чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, съответно чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД). Изложените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения са неясни и противоречиви, поради което не позволяват индивидуализиране в достатъчна степен на предявеното за съдебна защита спорно материално право и определяне на предмета на правния спор. Първоначално се твърди, че ответникът „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД е получил сумата 155 000 евро от „Фин Риск“ ЕАД - праводател на ищеца „Про Тръст Компани“ ЕООД по договор за цесия от 29.11.2016 г., по силата на сключен договор за покупко - продажба на акции от 17.11.2015 г., който „не е финализиран“ (не са прехвърлени уговорените в договора 7 % от акциите на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД в ЗК „Надежда“ АД, срещу които е платена сумата) и на 15.07.2016 г. е подписано споразумение, с което е постигнато съгласие договорът да се счита за прекратен, а заплатените от „Фин Риск“ ЕАД средства по банкова сметка в размер на 155 000 евро да бъдат задържани от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД със задължение да ги прехвърли по депозитна сметка на ЗК „Надежда“ АД като гаранция на брокерски договор от 15.07.2016 г. между ЗК „Надежда“ АД и „Ай Ем Ес Брокер“ ЕООД. Следващото твърдение е, че съгласно споразумението от 15.07.2016 г. сумата 155 000 евро е трябвало да се прехвърли от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД от името и за сметка на „Фин Риск“ ЕАД като депозит в полза на ЗК „Надежда“ АД и като условие за сключване на договор за упражняване на брокерска дейност от 15.07.2016 г. между ЗК „Надежда“ АД и „Ай Ем Ес Брокер“ ЕООД с предназначение, посочено в т.14.7 на споразумението; След прекратяване на сътрудничеството между последните две дружества поради отнет лиценз на ЗК „Надежда“ АД основната функция на предоставения депозит се изгубила и за „Фин Риск“ ЕАД възникнало основание да иска възстановяването му в размер на сумата 155 000 евро от ЗК „Надежда“ АД, където следвало да се намира тя; По повод на отправените покани за връщане на сумата се установило, че „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД не е изпълнило поетото към „Фин Риск“ ЕАД задължение по споразумението от 15.07.2016 г. да преведе към ЗК „Надежда“ АД получените по неосъществения договор за продажба на акции 155 000 евро и практически е присвоил сумата. Относно материалноправната легитимация на ищеца са наведени твърдения, че с договор за цесия от 29.11.2016 г. „Фин Риск“ ЕАД е прехвърлило на дружеството „своето вземане от 155 000 евро към ЗК „Надежда“ АД“. Въз основа на така изложените твърдения, в т. ч. за прекратяване на договора за продажба на акции със споразумението от 15.07.2016 г., сочено като източник на задължението на ответника да преведе сумата 155 000 евро по депозитна сметка на ЗК „Надежда“ АД, е формулирано искане (петитум) за осъждане на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД да заплати на „Про Тръст Компани“ ЕАД сумата 155 000 евро, „представляваща цена по неосъществил се договор за продажба на акции, неправомерно задържана“. Твърденията в исковата молба, че платената по договора за продажба на акции сума е останала в държане на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД съгласно споразумението от 15.07.2016 г. и че дружеството не е изпълнило поетото със споразумението задължение да я преведе по сметка на ЗК „Надежда“ АД - от една страна, и твърденията, че сумата е получена от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД по неосъществил се договор за продажба на акции и като не е преведена на ЗК „Надежда“ АД е присвоена (задържана неправомерно) - от друга страна, препятстват определянето на предмета на правния спор, а оттук - и правилното квалифициране на предявения осъдителен иск. Позоваването на споразумението като основание за задържане на сумата и като източник на задължението за превеждането й на ЗК „Надежда“ АД насочва към искова претенция, произтичаща от (основана на) договорно правоотношение, която обаче не кореспондира с очертаната в исковата молба активна материалноправна легитимация на ищеца - предвид твърдението, че с договора за цесия на същия е прехвърлено вземане за сумата 155 000 евро към ЗК „Надежда“ АД, а не към задължената със споразумението страна „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД. Отричането на правото на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД да задържи сумата, получена по силата на прекратения със споразумението договор за продажба на акции, с твърдения за отсъствие на основание за задържането сочи на претенция за неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД, но без да е достатъчно ясно с коя от трите самостоятелни хипотези на чл.55, ал.1 ЗЗД е обвързана осъдителната претенция за връщане на сумата. Основателен е доводът на касатора, че твърдението за плащане на сумата по „неосъществил се договор за продажба на акции“ не би могло да се приравни на твърдение за неосъществено основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД (който фактически състав е възприет от въззивния съд като основание на предявения иск), след като самият ищец поддържа, че сумата е получена от ответника на валидно правно основание - договор за покупко - продажба на акции, и че впоследствие е задържана по силата на споразумението от 15.07.2016 г., без да се позовава на уговорено в споразумението отлагателно условие или на погасяване на задължението за прехвърляне на сумата по сметка на ЗК „Надежда“ АД (хипотези, с които Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС свързва проявлението на основанието по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД). Фактическите твърдения в исковата молба - така, както са въведени от ищеца, не позволяват исковата претенция да се отнесе безрезервно и към фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, доколкото не се твърди отпадане с обратна сила на основанието (споразумение от 15.07.2016 г.), по силата на което сумата е останала в държане на ответника след прекратяване на договора за продажба на акции. Действително, в първото открито съдебно заседание процесуалният пълномощник на ищеца е направил изявление, че споразумението е развалено с исковата молба поради неизпълнение на поетото от ответника задължение за прехвърляне на сумата в полза на ЗК „Надежда“ АД. Развалянето на договора би могло да породи претенция за връщане на получената от ответника сума на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, а дали ищецът - в качеството на частен правоприемник на „Фин Риск“ ЕАД, е материалноправно легитимиран да иска връщане на сумата, е въпрос от значение за основателността на подобна искова претенция. По повод на изявлението обаче не са предприемани процесуални действия от ищеца и от съда, в т. ч. допускане на уточнение на исковата молба и/или изменение на иска, и в хода на процеса не е обсъждано разваляне на споразумението като източник на претендираното с иска вземане. Ищецът не е поддържал теза за първоначална липса на основание ответникът да получи и задържи търсената сума, което изключва подвеждането на спорното правоотношение под фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Недостатъците в обстоятелствената част на исковата молба не са отстранени от ищеца нито с депозираната пред първоинстанционния съд уточнителна молба от 25.11.2020 г., нито с допълнителната искова молба. В уточнителната молба е посочено, че със споразумението от 15.07.2016 г. е постигнато съгласие сумата 155 000 лв. да не бъде върната, а да остане в патримониума на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД и да бъде задържана (използвана) като гаранция в полза на дъщерното дружество ЗК „Надежда“ АД, което е със същия представляващ; Средствата остават в патримониума на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД, но временно придобиват статут на гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД по сключения с „Ай Ем Ес Брокер“ ООД договор. Въведените под формата на уточнение фактически твърдения противоречат на твърденията в исковата молба, че със споразумението ответникът е поел задължение да преведе сумата по сметка на ЗК „Надежда“ АД. Според допълнителната искова молба, „Фин Риск“ ЕАД е гарантирало чрез свое имущество изпълнението на задължението на „Ай Ем Ес Брокер“ ООД към дъщерната на ответника ЗК „Надежда“ АД; Няма данни гарантът „Фин Риск“ ЕАД да е предал сумата на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД по нареждане на ЗК „Надежда“ АД, нито има връщане на вземането чрез споразумението от 15.07.2016 г. - вземането на „Фин Риск“ ЕАД „си стои“, но страните се съгласяват да бъде използвано за друго предназначение. Посредством „поясненията“ ищецът е създал ново противоречие в основанието на иска по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, което допълнително препятства индивидуализирането и квалифицирането на предявеното за защита спорно субективно материално право. Освен посочените недостатъци в обстоятелствената част на исковата молба, налице е неяснота и в петитума за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 155 000 евро, представляваща „цена по неосъществил се договор за продажба на акции, неправомерно задържана“. Формулираният петитум не съответства на твърденията за преуреждане на възникналото от договора за продажба на акции правоотношение със споразумението от 15.07.2016 г., както и на твърденията, с които ищецът е обосновал активната си легитимация по предявения иск и качеството си на кредитор на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД. Като се е произнесъл с решение по съществото на правния спор при нередовна искова молба, чиито недостатъци не са отстранени по реда на чл.129 ГПК, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София от стадия на разпоредителното заседание по чл.267 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да изпълни правомощията си по чл.129, ал.2 ГПК и в съответствие с постановките в т.5 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба като изложи ясни фактически твърдения от какво произтича претенцията му към „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД, респ. на какво основание претендира нейното заплащане (връщане) от дружеството - ответник, и да формулира надлежен петитум, съответстващ на обстоятелствената част на молбата. В зависимост от процесуалното поведение на ищеца във връзка с указанията по чл.129, ал.2 ГПК въззивният съд следва да процедира по начина, указан от ОСГТК на ВКС в цитираното тълкувателно решение. Предвид констатираната недопустимост на въззивното решение, касационната инстанция не дължи произнасяне по оплакванията на касатора за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК. При новото разглеждане на делото, съобразно изхода на спора, въззивният съд следва да разпредели отговорността на страните за разноски пред настоящата инстанция - чл.293, ал.4 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4, предл.2 ГПК вр. чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 196 от 22.03.2023 г., постановено по в. т. д. № 817/2022 г. на Апелативен съд - София, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :