Р Е Ш Е
Н И Е
№ 86
София, 11 март 2010 година
Върховният
касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Красимир
Харалампиев
н. дело № 23/2010 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимата Ф. А. Х. против присъда № 98 от 07.12.2009 год. по внохд № 236/2009 год. на Разградския окръжен съд.
В нея, като основание за касационна проверка е посочена незаконосъобразност на присъдата в атакуваната й част, с възражението, че авторството на подсъдимата в деянията по чл. 311 от НК, за които е призната за виновна и осъдена, не е доказано от обективна и субективна с. по несъмнен начин. Прави се оплакване, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като Х. е призната за виновна за деяния, за които не е налице надлежно повдигнато обвинение. В съответствие с оплакванията се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата.
Пред касационната инстанция подсъдимата и защитникът й, редовно призовани, не се явяват.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Затова като неоснователна, жалбата следва да се остави без уважение.
К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е основателна.
В случая, производството пред първата съдебна инстанция е образувано срещу Ф. А. Х. по обвинителен акт за извършено от нея престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, т. 1 във вр. чл. 201, във вр. чл. 310, ал. 1, във вр. чл. 308, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Фактическите рамки на обвинението са, че през инкриминирания период, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице е присвоила 30 999.09 лв., собственост на ЗПК „Единство”, връчени й в това й качество да ги пази и управлява, като присвоените пари са в големи размери и за улесняване на присвояването е извършила друго престъпление-в същото си длъжностно качество, в кръга на службата си е съставила неистински официални документи /шестнадесет броя разходно-касови ордери/ с подробно посочени по съдържание характеристики в обвинителния акт.
По това обвинение с присъда № 79 от 08.10.2009 год. по нохд № 106/2009 год. на Кубратския районен съд подсъдимата Ф. А. Х. е призната за невиновна през периода от 20.01.1999 год. до 04.04.2001 год. в с. Б., обл. Разград, като длъжностно лице „касиер” в ЗПК „Единство”, при условията на продължавано престъпление да е присвоила сумата от 30 999.09лв., собственост на ЗПК „Единство”, връчени й в това й качество да ги пази и управлява, като присвоените пари да са в големи размери и за улесняване на длъжностното присвояване да е извършила друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно в длъжностното си качество да е съставила неистински официални документи в кръга на службата си /разходно-касови ордери по номера, суми и дати на издаване подробно посочени в присъдата/, с цел да бъдат използвани като доказателства за отразените в тях обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 от НПК Х. е оправдана по обвинението по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, т. 1, във вр. чл. 201, във вр. чл. 310, ал. 1, във вр. чл. 308, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Така постановената присъда като неправилна и незаконосъобразна е обжалвана пред Разградския окръжен съд от прокурор при Районна прокуратура-Кубрат, с искане за постановяването на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното и поддържаното пред първоинстанционния съд обвинение.
На основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 2, предл. 1 от НПК, Разградският окръжен съд е отменил присъдата и постановил нова, като подсъдимата е призната за виновна в това, че през периода, от 20.01.1999 год. до 04.04.2001 год., в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си е съставила шестнадесет отделни официални документа /РКО подробно посочени в присъдата/, в които отразила неверни обстоятелства, с целта тези документи да бъдат използвани като доказателства за отразените в тях обстоятелства, поради което на основание чл. 311, ал. 1 НК за всяко едно от деянията и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК тя е осъдена на глоба в размер на по триста лева.
На основание чл. 23, ал. 1 НК, за съвкупността от престъпления съдът е определил на подсъдимата едно общо наказание от триста лева глоба.
В останалата част-по оправдаването на подсъдимата по обвинението за длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 201 от НК първоинстанционната присъда е потвърдена.
Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело и до неправилно приложение на закона.
Ограниченията на чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 2 НПК са категорични и ясни-при наличието на съответен протест от прокурора въззивният съд може да постанови нова присъда, когато се налага да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция. В случая, тази хипотеза не е налице.
Длъжностното присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, включва две прояви, всяка от които осъществява сама по себе си състав на престъпление, но които, дадени в определена обективна и субективна връзка, придобиват своеобразна обществена опасност и се явяват едно сложно престъпление. Улесняващото престъпление може да се изрази в съставяне и употреба на подправен документ или на неистински документ и др., но това престъпление по закон следва да е по-леко наказуемо от присвояването. Тъй като присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК е съставно престъпление, за да бъде ангажирана отговорността на дееца по този наказателен състав, е необходимо улесняващото престъпление да бъде ясно формулирано при привличането на уличеното лице като обвиняем.
В хода на следващия стадий от наказателното производство елементите от този сложен фактически състав следва да бъдат отразени и в обвинителния акт, съобразно изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, за да може обвиняемият да разбере в какво точно е обвинен и в съответствие с това да изгради защитата си срещу него. В производството пред първоинстанционния съд не е настъпило изменение на обвинението и прокурорът не е повдигнал ново такова по реда на чл. 287, ал. 1 НК, а е поддържал срещу подсъдимата първоначално предявеното й обвинение.
Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че наказателната отговорност на подсъдимата /при недоказаност на обвинението по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК/ може да бъде ангажирана за извършени от нея шестнадесет отделни документни престъпления по чл. 311, ал. 1 НК, защото фактически, в хода на наказателното производство тя не е била привличана като обвиняема за това престъпление като самостоятелно или като съставна част /улесняващо/ от престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК.
Осъждането на подсъдимата за първи път от въззивната инстанция за престъпления по чл. 311 НК /лъжливо документиране/ без такова обвинение да й е било предявено я е лишило от възможността да изгради защитната си теза по съдържащия се в тази норма фактически състав, който е различен от този по чл. 310, във вр. чл. 308 НК- санкциониращ съставянето на неистински документ или преправяне съдържанието на официален документ от длъжностно лице, в кръга на службата му, с цел ползването на документа.
Допуснатото нарушение е особено съществено, защото подсъдимата е призната за виновна и осъдена за престъпление, за което не е била привлечена като обвиняема по реда на чл. 219 НПК /съответно без изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1, т. 1 НПК/, с което е било ограничено процесуалното й право на защита и като последица от това е постановен незаконосъобразен съдебен акт.
Изложеното налага настоящият касационен състав да използва правомощията си по чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК като отмени въззивната присъда в обжалваната част, признае подсъдимата за невиновна и я оправдае по осъждането й да е извършила през инкриминирания с обвинителния акт период шестнадесет отделни престъпления по чл. 311, ал. 1 НК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда № 98 от 07.12.2009 год. по внохд № 236/2009 год. на Разградския окръжен съд, като признава подсъдимата Ф. А. Х. за невиновна през периода от 20.01.1999 год. до 04.04.2001 год. да е извършила шестнадесетте отделни престъпления по чл. 311, ал. 1 НК, за които с присъдата на Разградския окръжен съд е била призната за виновна и осъдена.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдия Саша Раданова
Не считам, че въззивният съд е постановил присъдата си в нарушение на чл.336, ал.1, т.2 НПК, нито че е допустимо оправдаването на подсъдимата от касационния съд. Х. е била обвинена в това, че в длъжностното си качество на касиер в ЗПК”Единство”-с. Богдановци, е извършила при условията на чл.26 НК/сегашна редакция/ престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 НК. Тъй като престъплението е съставно, в обвинителния акт по необходимост са коментирани както обстоятелствата, свързани с обвинението в присвояване на връчените й или поверени за пазене и управление пари, така и тези, отнасящи се до извършеното улесняващо престъпление.
Според отразеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, Х. е присвоила 30 999 лева, принадлежащи на кооперацията, като за улесняване на това престъпление е извършила друго, документно, изразяващо се в съставянето в кръга на службата й на 16 разходно-касови ордери/РКО/, в които отразила изплатени на различни лица и получени от тези лица суми, каквито суми нито в действителност е изплащала, нито посочените в РКО лица са получавали. Така оформените документи са счетени за неистински и затова обвинението срещу Х. е по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1, чл.310, ал.1 във вр. с чл.308, ал.1 и чл.26 НК. Т.е. подсъдимата Х. се е защитавала и срещу присвояването на парите, и срещу съставянето на изброените документи, при което без каквото и да било изменение на обстоятелствата би могла да бъде осъдена както за квалифицираното присвояване, така и за присвояване по основния състав на чл.201 НК, или за извършеното едно документно престъпление.
Документното престъпление, по-специално, би могло да се квалифицира без промяна в обстоятелствата, отнасящи се до изпълнителното деяние, както по чл.310, ал.1, но във вр. с чл.309, ал.1, така и по чл.311, ал.1 НК. Това е така, защото съставените от подсъдимата РКО имат двоен характер – от една с. на официален документ, където Х. в длъжностното си качество и в кръга на службата си е удостоверила невярни обстоятелства за изплатени суми, с което е извършила престъпление по чл.311, ал.1 НК,и, от друга, на частен документ, представляващ разписка, където подсъдимата е положила подпис вместо посочените в РКО лица, с което те уж са удостоверили уж получените от тях суми, което пък е престъпление по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 НК. И тъй като всяко от тези две документни престъпления е по-леко наказуемо в сравнение със съставното престъпление, за което е обвинението, Х. би могла да бъде осъдена-при доказаното им извършване и недоказаност на присвояването-за което и да било от тях. Тук ВКС неправилно е сравнявал помежду им двете документни престъпления-това, за което подсъдимата е осъдена от въззивния съд и това, за което е била обвинена като улеснило присвояването, а независимо от това, неправилно е прието още, престъплението по чл.311, ал.1 НК да е
по-тежко наказуемо от това по чл.310, ал.1 във вр. с чл.308, ал.1 НК, тъй като и лъжливото по първия и неистинското по втория член документиране
се извършват от длъжностно лица в кръга на службата му, и в двата случая извършителите на тези престъпления могат да бъдат лишени от правото по чл.37, ал.1, т.6 НК.
В заключение-относно въззивната присъда-се налага да се каже, че неправилност има, но тя, първо, е материалноправна, а не процесуална и,второ, отстранима. Неправилността се изразява в осъждането на подсъдимата за извършени в реална съвкупност 16 престъпления по чл.311, ал.1 НК, вместо за извършени при условията на чл.26 НК/сегашна редакция/ 16 деяния с признаците на това престъпление. Поначало осъждането за едно, вместо за няколко престъпления, е по-благоприятно за дееца, с оглед на чл.2, ал.2 НК Х. е следвало да бъде осъдена за престъпление по чл.311, ал.1 във вр. с чл.26 НК/сегашна редакция/ и тази незаконосъобразност може да се отстрани от допусналия я съд /в т.см. р.597-2003, І н.о., Бюл., 2/2003 год./.
Накрая, подсъдимата не може да бъде оправдана не само защото констатирането наличието на съществено процесуално нарушение-каквото в решението се коментира-има за последица връщане на делото за ново разглеждане съгл. чл.354, ал.3, т.2 НПК, но не и оправдаване, а още и защото оправдаване може да има само тогава, когато не е установено: да е извършено деяние, съставляващо престъпление; деянието с признаци на престъпление да не е извършено от обвиненото лице; извършеното от обвиненото лице престъпление да не е извършено виновно. След като по делото е безспорно установено, че подсъдимата Х. е съставила инкриминираните отчасти неистински, отчасти с невярно съдържание документи тя, с оглед на чл.304 НПК, не трябва да бъде оправдана.
СЪДИЯ: