2 Р Е Ш Е Н И Е № 408 гр. София, 24.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1922 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 247 от ГПК. С постановеното по делото решение № 475/11 от 09.01.2012 г., съставът на IV-то гр. отд. на ВКС е отменил постановеното по делото въззивно решение от 13.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 2816 /2009 г. на Софийския апелативен съд, г.о., ІV с-в., в обжалваната част, с която е отхвърлен иск на А. Л. М. срещу Д. за н. с. к. (Д.) по чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от собствен апартамент в резултат на незаконното бездействие на ответника; и вместо това е постановил следното: На основание чл. 1 ЗОДОВ е осъдил Д. да заплати на ищеца А. Л. М., солидарно със С. о. (СО), сумата 19 291.58 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствен на ищеца недвижим имот на [улица] за периода от 01.10.1996 г. до 31.12.2000 г., ведно със законната лихва от 26.08.2003 г. и ведно с 5 984 лв. разноски за всички инстанции; и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер 20 000 лв. С молба с вх. № 9010/15.08.2017 г., касаторът-ищец А. М. моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в така постановеното по делото решение, състояща се в погрешно посочване на адреса на процесния недвижим имот – „ [улица]”, вместо: „ [улица]”. Ответната Д. не заявява становище по искането за поправката – в подадения отговор с вх. № 12117/08.11.2017 г. заявява, че „предоставя на съда“ по това искане. Отговор на молбата за поправка е подала и СО, но тя не е страна по решението, чиято поправка се иска. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е основателна. В исковата молба по делото процесният жилищен недвижим имот, за който е претендирано обезщетението по чл. 1 от ЗОДОВ, е индивидуализиран с адреса си – [улица], като жалбоподателят-ищец (сега молител) е изложил твърдения, че вследствие отменен административен акт на кметския наместник на ТОА „Л.“ и бездействие от страна на ответната Д. при упражняване на строителен контрол върху строеж в съседен на процесния имот, е претърпял имуществени вреди, сред които и изразяващи се в това, че къщата в процесния имот е станала практически неизползваема за живеене, което е принудило ищеца да я напусне и да заживее в друго негово собствено жилище, което би отдавал под наем, ако не е било процесното бездействие на административните органи. В молби от 14.06.2006 г. и от 08.05.2007 г. е уточнено, че тези имуществени вреди са пропуснати ползи – в размер на пропуснатия наем от 19 291.58 лв., неполучен за имота на ищеца на [улица], в който той е живял през процесния период 01.10.1996 г. - 31.12.2000 г. В мотивите към постановеното касационно решение, чиято поправка се иска, процесният имот не е посочен с адреса си – [улица], но това не е било необходимо, тъй като неговата индивидуализация е била безспорна между страните по делото. Така, при разглеждане на исковата претенция по същество, съставът на IV-то гр. отд. на ВКС е приел за установено по делото, че ответната Д. не е изпълнила своите задължения по чл. 158 и чл. 157 от ЗТСУ (отм.) и чл. 222 от ЗУТ за установяване на нарушенията, спиране на незаконното строителство и премахване на построеното чрез него, в резултат на което са нанесени повреди на процесното жилище на жалбоподателя, намиращо се в непосредствена близост до незаконния строеж. Прието е също, че се е наложило извършването на ремонт и възстановяване на жилището, което от своя страна е наложило жалбоподателят и членовете на домакинството му да се преместят от 1996 г. и 1998 г. в други две собствени жилища, както и че независимо от ремонта и поради близостта на незаконния строеж, годността на процесното жилище на жалбоподателя за обитаване не е била възстановена, което е наложило той и членовете на домакинството му да продължат да ползват другите две собствени жилища, и така са се лишили от ползите от отдаването им под наем. Съдът е посочил и уточнението на исковата претенция по размер и период, направено с молбата от 08.05.2007 г., където е посочен и имотът на [улица], като е намерил, че претенцията е уточнена въз основа неоспореното заключение на вещото лице. С оглед така изложеното, съставът на IV-то гр. отд. на ВКС е формирал и крайния си извод, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена за целия размер, за който се поддържа – 19 291.58 лв., солидарно с другия ответник СО, по отношение на който осъдителното решение е влязло в сила, и следва да се отхвърли за разликата до 20 000 лв. От горното е видно, че съставът на ВКС, постановил касационното решение, чиято поправка се иска, е формирал, отразената в мотивите си воля, да присъди на ищеца процесното обезщетение за лишаването му от ползването на собствения му, увреден процесен жилищен имот на [улица] за процесния период, вследствие процесното бездействие на ответната Д., но погрешно я е отразил в самото решение – диспозитива му, където вместо адреса на процесния жилищен имот – [улица], е посочил адреса на другия жилищен имот на ищеца – [улица], в който ищецът е живял в течение на процесния период и се е лишил от ползата от отдаването му под наем за този период – също вследствие процесното бездействие на ответната Д.. Т.е. в осъдителната част на касационното решение е допусната, сочената от молителя-касатор очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 475/11 от 09.01.2012 г., постановено по настоящото гр. дело № 1922/2006 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като в осъдителната част на същото, вместо израза: „...представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствен на ищеца недвижим имот на [улица] за периода от 01.10.1996 г. до 31.12.2000 г....”, да се чете: „...представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствен на ищеца недвижим имот на [улица] за периода от 01.10.1996 г. до 31.12.2000 г....”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: