2 решение по гр.д.№ 3418 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 246 София, 23.10. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3418 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. К. В. срещу решение № 1406 от 27.02.2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-а състав, постановено по гр.д.№ 5853 от 2012 г., с което е потвърдено решение от 11.01.2012 г. по гр.д. № 44 от 2010 г. на Софийския районен съд, 46 състав за отхвърляне на предявения от З. К. В. срещу П. Г. Гърков иск с правно основание чл.38а от ЗЖСК за предаване на владението на следния недвижим имот: апартамент № 55, находящ се във вх.Д /блок № 5/, етаж 3, [жилищен адрес] построен в [населено място], м.”К. село- Плавателен канал”, кв.133д,[жк], парцел I /бивш парцел V/ със застроена площ от 155,93 кв.м., заедно с мазе № 03 със светла площ от 6,13 кв.м. и 23,19/317,63 ид.ч. от общите части на вх.Д и 71/8500 ид.ч. от парцела. В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необосновано– основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 14.05.2013 г. и в съдебно заседание ответникът по жалбата П. Г. Гърков оспорва същата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.38а от ЗЖСК, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 336 от 18.06.2013 г. на ВКС по настоящото дело. С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния процесуалноправен въпрос: до кой момент може да бъде допълвана въззивна жалба /до изтичане на срока за въззивно обжалване или до изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба/ и съответно длъжен ли е въззивният съд да се произнася по основания за неправилност на първоинстанционното решение, посочени в допълнение към въззивната жалба, което е подадено след срока по чл.259 от ГПК, но преди изтичане на срока за отстраняване на нередовности на въззивната жалба. По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: С приемането на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г. бе въведено ограниченото въззивно обжалване. Съгласно императивната норма на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост- в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че в решаващата си дейност въззивният съд следва да се ограничи до преценка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а на неговата правилност- само по посочените в жалбата конкретни доводи за неправилност на това решение.Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен, а не в личен интерес и поради това не може да зависи от волята на страните. Само в този случай диспозитивното начало и състезателността като доминиращи принципи на гражданско-процесуалното право следва да отстъпят пред принципа на служебното начало. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. Тези пороци се извеждат от съдържанието на обжалваното решение, с което страната е запозната още с връчването на препис от това решение и е имала гарантирана от закона възможност в срока за въззивно обжалване да организира защитната си теза в пълнота и конкретика. Макар съгласно чл.260, т.3 от ГПК въззивната жалба да следва да съдържа „указание в какво се състои порочността на решението”, липсата на указание относно порочността на решението не прави тази жалба нередовна и съответно не е основание за оставянето й без движение и последващото й връщане /по аргумент от чл.262, ал.1 и 2 от ГПК/. Бланкетната въззивна жалба е редовна и допустима. Както бе посочено по-горе по такава бланкетна жалба въззивният съд следва да се произнесе само по валидността и допустимост на първоинстанционното решение и по правилното или неправилно приложение на императивни материалноправни норми. Последвали подаването на жалбата фактически твърдения и доказателствени искания, които се основават на посочване на други пороци на първоинстанционното решение, обуславящи неговата неправилност, извън тези, касаещи приложението на императивна материалноправна норма, са недопустими, ако са заявени след изтичане срока за въззивно обжалване. Във въззивната жалба или в подадено преди изтичане на срока за обжалване допълнение към нея жалбоподателят следва да изчерпи всички свои доводи срещу правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Извън този срок жалбоподателят не може да допълва въззивната си жалба с нови доводи, обуславящи неправилност на решението, когато тези доводи не са свързани с прилагането на императивни материалноправни норми. Единствената възможност жалбоподателят да внесе след изтичане на срока за обжалване допълнение към изложеното във въззивната жалба би била налице в отговор на заявени от ответника по жалбата в отговора му или в първото по делото заседание пред въззивната инстанция нови фактически или доказателствени искания в хипотезата на чл.266, ал.2 от ГПК /когато се касае за обстоятелства или доказателства, които ответникът по жалбата не е могъл да узнае, посочи и представи пред първата инстанция или когато ответникът по жалбата твърди нововъзникнали след подаването на тази жалба обстоятелства или доказателства, които са от значение за делото/. С изтичане на срока за обжалване се преклудира правната възможност на жалбоподателя да сочи други пороци на решението, обуславящи неговата неправилност, извън тези, касаещи приложението на императивна материалноправна норма. Преклудирането на процесуалната възможност да се сочат нови пороци на решението след изтичане на срока за въззивно обжалване, е в унисон с въведените от новия ГПК крайни /преклузивни/ срокове за упражняване на определени процесуални права в първоинстанционното производство и по-конкретно с въведения в чл.143, ал.2 от ГПК краен срок за пояснение и допълване на исковата молба до първото открито съдебно заседание и то само когато това е във връзка с направените от ответника оспорвания. Да се приеме обратното /че жалбоподателят може да допълва въззивната си жалба с доводи за неправилност на решението неограничено, до приключване на делото пред въззивната инстанция/ би обезсмислило въведените в чл.266, ал.2 от ГПК времеви ограничения за попълване на делото с нови факти и доказателства. В обобщение следва да се приеме,че въззивната жалба може да бъде допълвана с доводи за неправилност на решението, които не произтичат от неправилно приложение на императивна материалноправна норма, само до изтичане на срока за въззивно обжалване. По допълнения, които са направени след изтичане на срока за въззивно обжалване, въззивният съд е длъжен да се произнесе, само ако тези доводи касаят нищожността и недопустимостта на първоинстанционното решение или неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма. По всички други доводи за неправилност на първоинстанционното решение, които са заявени след изтичане на срока за въззивно обжалване, произнасянето на въззивния съд би представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на това решение и основание за неговата отмяна при касационното му обжалване. С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос, правилно и като такова следва да бъде оставено в сила обжалваното решение на СГС, в което по същество е прието същото: че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, тъй като е валидно и допустимо и тъй като във въззивната жалба липсват посочени конкретни основания за неправилността на това решение, а по посочените в допълнението към въззивната жалба основания за неправилност на първоинстанционното решение съдът не следва да се произнася, тъй като това допълнение към жалбата е подадено след изтичане на срока за въззивно обжалване и в него не се поставят въпроси, касаещи валидността, допустимостта или правилността на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма. Тъй като предмет на проверка пред ВКС е не първоинстанционното решение, а въззивното решение, в което с оглед подадената бланкетна въззивна жалба има произнасяне само по нищожността и недопустимостта на решението на първоинстанционния съд, но не и по правилността на това решение, ВКС не може да се произнася по посочените в касационната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, съответно не може да отмени въззивното решение поради неправилност на първоинстанционното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1406 от 27.02.2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-а състав, постановено по гр.д.№ 5853 от 2012 г. ОСЪЖДА З. К. В. от [населено място], [улица] да заплати на П. Г. Гърков от [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл.78 от ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.