РЕШЕНИЕ № 36 София, 28 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Илияна Петкова и в присъствието на прокурор Антоанета Близнакова изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 55/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. З. Н. Б. чрез защитника му – адв. С. Ц. срещу Решение № 58/11.10.2021 г. по ВНОХД № 55/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което първоинстанционната присъда № 46 от 10.11.2020 г. на Окръжен съд – Бургас, наказателно отделение, по НОХД № 902/2020 г. е била изменена в частта за наложените наказания. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, единствено в частта за наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години, тъй като е явно несправедливо. Основно оплакването се свежда до това, че не са отчетени в достатъчна степен някои смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно, че е съдействал за разкриване на обективната истина, направил е признание, има добри характеристични данни и обществената му опасност е ниска. Изтъква се също, че пътното произшествие е настъпило предимно по вина на пострадалия, който е управлявал автомобила си в насрещната лента. Отправеното искане е за изменение на въззивното решение и намаляване на размера на наложеното на подс. З. Б. наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок по-малък от две години. Постъпило е и становище от частните обвинители К. Д. и Б. Д., чрез поверениците им адв. С. С. и адв. Г. Х., в което се отправя молба касационната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС” е справедливо и се подчертава, че неговия размер не може да бъде по-малък от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. З. Б., адв. С. Ц. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново моли решението на Апелативен съд – Бургас да бъде изменено, като с оглед на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства наложеното на подсъдимия наказание Лишаване от право да управлява МПС”, бъде намалено. Изтъква, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че съдът е отмерил справедливо наказанието и не се налага корекция в полза на подсъдимия, тъй като наказанието е определено при условията на чл. 55 НК и са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства и правилно е преценена обществената опасност на деянието и дееца. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 46 от 11.11.2020 г., на Окръжен съд – Бургас, наказателно отделение по НОХД № 902/2020 г. подс. З. Н. Б., [дата на раждане] в [населено място], е постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, ЕГН [ЕГН] е бил признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.10.2015 г., около 14.10 часа, на четвъртокласен път, свързващ селата [населено място] и [населено място], [община], в участък от пътя на около 4.5 км. от края на [населено място], при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „марка" с регистрационен номер /рег. №/ в посока [населено място], нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." и в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне", като не е спазил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, след като е видял, че насрещно движещият се лек автомобил „марка" с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено към него ремарке с рег. [рег.номер на МПС] е навлязъл в неговата лента за движение, а се е отклонил вляво от посоката си на движение, навлязъл е в насрещната лента за движение, при което блъснал прибралият се в своята лента на движение лек автомобил, с което по непредпазливост причинил смъртта на водача му К. И. Д. с ЕГН [ЕГН], настъпила на 20.10.2015 г. в [населено място] в резултат на полученото при пътнотранспортното произшествие многофрагментно счупване на десен ацетабулум със сублуксация, довело до белодробна тромбоемболия и средна телесна повреда на седящия на предна дясна седалка в лекия автомобил К. Б. Д. с ЕГН [ЕГН], изразяваща се в остеепифизиолиза на дисталния край на големия десен пищял, довела до трайно затруднение движението на десния долен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б", предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в", предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. второ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е БИЛ ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия З. Н. Б. наказание две години лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На подсъдимия З. Н. Б., със снета по - горе самоличност, на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, е наложено и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия З. Н. Б., ЕГН [ЕГН], със снета по - горе самоличност, е осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 11 327,86 (единадесет хиляди триста двадесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) лева, от които 9 292,06 лева по сметка на ОД МВР - Бургас и 2 035,80 лева по сметка на Окръжна прокуратура - Бургас, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза. Въззивната процедура е инициирана по жалба на подс. З. Б., депозирана чрез защитника му – адв. С. Ц. срещу присъда № 46 от 11.11.2020 г., постановена по НОХД № 902/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, наказателно отделение. С Решение № 58/11.10.2021 г. по ВНОХД № 55/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, първоинстанционната присъда е била изменена 20г. по НОХД №902/2020г. на Бургаския окръжен съд, както следва: НАМАЛЕН е размера на наложеното на подсъдимия З. Н. Б. наказание от две години лишаване от свобода на една година и десет месеца лишаване от свобода. НАМАЛЕН е срока на наложеното на подсъдимия З. Н. Б. наказание лишаване от право да управлява МПС от три години на две години. Присъдата е потвърдена в останалата част. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакването в касационната жалба е свързано единствено с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В касационната жалба са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” с искане за намаляване на неговия размер. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд не констатира, принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подс. З. Б. да не са били спазени. Въззивният съд не е пренебрегнал нито едно от обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия. Внимателният прочит на въззивния съдебен акт показва, че всички смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид и са анализирани подробно – не са били подценени оказаното от подс. З. Б. съдействие за разкриване на обективната истина, трудовата му ангажираност, възрастта му, чистото му съдебно минало, липсата на негативни данни за личността му, занижената му ниска лична степен на обществена опасност. За да се индивидуализира наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с основание въззивната инстанция е приела, че тази разпоредба е по-благоприятна за дееца. Съобразена е била разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК и правилно е определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Така отмерените наказания от една година и десет месеца „лишаване от свобода” /изпълнението, на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК/ и ”лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години, наложени на подс. З. Б. са справедливи и достатъчни, за да се постигнат целите наказанието, визирани в чл. 36 НК. За да бъде наказанието явно несправедливо, е необходимо то очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на установените по делото смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, е в размер на две години, т.е. незначително /само с два месеца/ надвишава наказанието „лишаване от свобода”, което е в размер на една година и десет месеца, а поначало наказанието „лишаване от право да управлява МПС” не може да е по-малко по размер от наложеното наказание „лишаване от свобода”. В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се подчертае, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Този баланс в настоящия случай е постигнат и не се налага смекчаване на размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, защото би било проява на прекомерна снизходителност. Наказанието не е явно несправедливо и е съобразено в пълнота с констатираните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното на подс. З. Б. наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58/11.10.2021 г. по ВНОХД № 55/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, наказателно отделение. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.