Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
София, 07.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия,
второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и
девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова и в
присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т.
дело № 405/ 2009 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на "Общинска застрахователна компания" АД - гр. С. срещу Решение от 18.XII.2008 г. по гр.д. № 2322/ 2007 г. на СГС, с което е оставено в сила Решение от 29.V.2007 г. по гр.д. № 19 585/ 2006 г. на СРС, 52 с, с което е отхвърлен искът по чл. 402 вр. 407 an. 1 (отм.) ТЗ за сумата 6709.58 лв., с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят излага, че упълномощаването на виновния за ПТП водач по см. на чл. 5 НЗЗ (отм.) не следва да се доказва, защото то е налице при фактическо отстъпване на МПС и може да се извърши упълномощаване и с конклудентни действия, като неправилно съдът е приел, че ищецът не е доказал да е налице валидно упълномощаване, а всъщност се касае за факти, установени от събраните доказателства. Жалбоподателят въз основа на Констативен протокол за ПТП и Акт за установяване на административно нарушение излага обстоятелствата, в резултат на които е увреден застрахования при него по застраховка "каско" автомобил "Ауди А6" с per. С 6425 BP, това, че е платил застрахователното обезщетение на собственика Х. Я. З. на "Фиат Крома" с д.к. № С* управляван от Е.
Ответникът по касационната жалба ЗПАД "Булстрад" АД - гр. С. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на ищеца във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С Определение № 276 от 25.V.2009 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на решението, с което е разрешен материалноправен въпрос, важен за изхода на делото - за формата на упълномощаване от собственика на виновния за ПТП водач и за доказването на упълномощаването от ищеца в производството по иск по чл. 407 вр. чл. 402 (отм.) ТЗ, който въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. По този въпрос ВКС се е произнесъл с Решение № 22 от 1.IV.2009 г. по т.д. № 328/ 2008 г., като е приел, че не е необходима определена форма на упълномощаване на водача от собственика на автомобила и че упълномощаване може да има и с конклудентни действия. Съдът на основание разпоредбата на чл. 78 33 (отм.) е извел, че в обхвата на застрахованите лица, освен собствениците, ползвателите и държателите на МПС, се включват и упълномощените от тях лица, с което се предоставя власт за извършване на фактически действия по управлението на автомобила. ВКС е посочил, че тъй като законодателно не е уредена форма за действителност на пълномощното, следва, че упълномощаването може да се извърши както в писмена, така и в устна форма, изрично или с конклудентни действия, въз основа на които да се приеме, че собственикът, респективно застрахованият, са предоставили на водача да управлява МПС, в който смисъл е постоянната съдебна практика. ВКС е изложил, че водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, са упълномощени водачи и се считат за застраховани, като предоставянето от водача на органите на МВР на документите за автомобила и застрахователната полица за застраховка "Гражданска отговорност", е индиция, че с конклудентни действия собственикът е упълномощил водача, който се ползва от застрахователна закрила по застраховка "гражданска отговорност". Посоченото решение е постановено от състав на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, затова се включва в практиката на ВКС по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, която е задължителна за съдилищата.
С оглед изложеното следва да се приеме, че неправилно и в противоречие със задължителната практика на ВКС, е разрешен с обжалваното решение изложеният материалноправен въпрос за необходимостга от упълномощаване на водача от собственика, основание за възникнала за деликвента застрахователна закрила по застраховка "гражданска отговорност", както и по процесуалноправния въпрос за доказване на упълномощаването, извършено от собственика на автомобила с конклудентни действия - с фактическото предаване на ключовете и документите на колата, респ. с липсата на данни в Протокола за ПТП колата да е отнета противозаконно от собственика.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 407 вр. чл. 402 (отм.) ТЗ. Съдът е изложил, че е налице сключен между ищеца и Н. М. С. договор за застраховка "пълно каско" за л.а. "Ауди А6" с д.к. № С 6425 BP, че за ищеца е възникнало задължение за плащане на застрахователно обезщетение в размер на действителната стойност на причинените вреди 5239.58 лв., която сума е платил на собственика и е извършил прихващане за 1470 лв. застрахователна вноска и че е налице застрахователно правоотношение по застраховка "гражданска отговорност" между ответника и собственика на л.а. "Фиат Крома" с д.к. № С* управляван от Е. Н. Т. По съображения, че деликвентът не е бил упълномощен от собственика да управлява л.а."Фиат", поради което не е между лицата, за чиито вреди застрахователят по застраховка "гражданска отговорност" следва да отговаря, съдът е заключил, че липсва валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител и ответника, и е отхвърлил иска по чл. 407 вр. чл. 402 (отм.) ТЗ.
Решението е незаконосъобразно. Неправилен е изводът, че не е доказано щетите на л.а. "Ауди" да са причинени от прекия причинител Е. Н. Т. , управлявал автомобил "Фиат Крома", за което е бил упълномощен от собственика Х. Я. З. Тъй като за упълномощаването не се изисква писмена форма, от събраните доказателства - писмени - Протокол за ПТП и гласни - свидетелски показания - може да се направи извод, че е налице упълномощаване, извършено с конклудентни действия - с предаване от собственика на деликвента на ключовете на автомобила, както и на документите за колата и застрахователната полица по застраховка "гражданска отговорност", както и с липсата на данни, отразени в Протокола за ПТП, колата да е противозаконно отнета от собственика. С оглед на тези факти и съгласно задължителната съдебна практика, следва да се приеме, че е налице упълномощаване на деликвента Е. Н. Т. , управлявал л.а.
"Фиат Крома", собственост на застрахования собственик Х. Я. З. , упълномощеното за водач лице се счита застрахован и се ползва от застрахователната закрила по застраховка "гражданска отговорност".
От Протокола за ПТП от 4.XI.2002 г. е установено, че Е. Н. Т. при управление на л.а."Фиат Крома" с д.к. № С* собственост на Х. Я. З. , не е спрял на посоченото кръстовище на пътен знак Б-2 (стоп) и е причинил ПТП, от което е увреден застрахования по риска "каско" при ищеца л.а. "Ауди А6" с д.к. № С 6424 BP, които констатации не са опровергани, затова следва да се приеме, че е установено противоправното поведение на деликвента. От приложената Щета на МПС и от заключението на автотехническата експертиза е видно, че стойността на ремонта (вредата) по средни пазарни цени е 6709.58 лв. Съгласно чл. 402 (отм.) ТЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата, а съгласно чл. 407 (отм.) ТЗ, увреденият, спрямо когото застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Налице е фактическият състав на чл. 402, вр. чл. 407 (отм.) ТЗ, за да възникне регресно вземане на застрахователя по застраховка "каско" срещу застрахователя по застраховка "гражданска отговорност": застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователя по застраховка "каско", изплащане от застрахователя на обезщетение на увредения, състава на чл. 45 ЗЗД по отношение на деликвента и застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователя по застраховка "гражданска отговорност".
Като е платил на собственика на "Ауди" застрахователно обезщетение в размер на действителната стойност на причинените вреди 5239.58 лв. (авизо от 19.XII.2002 г.), след направено прихващане с 1470 лв. - застрхователна вноска, и с оглед това, че деликвентът се включва в кръга на лицата, съгласно чл. 5 ал. 1 НЗЗ (отм.), ответникът, като застраховател по застраховка "гражданска отговорност", следва да отговаря към ищеца за изплатеното застрахователно обезщетение 6709.58 лв.
По изложените съображения въззивното решение, с което е отхвърлен искът, следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи в предявения размер 6709.58 лв., със законната лихва от датата на предявяването му - 26.IX.2006 г. Ответникът по жалбата следва да заплати на жалбоподателя разноски по делото общо 842.75 лв. за двете съдебни инстанции, както и 134.78 л. за касационната инстанция. Иск за обезщетение за забавено плащане за времето от плащането на застрахователното обезщетение не е предявен, поради което не може да се уважи искането на жалбоподателя да се уважи иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.