Ключови фрази
Иск за обезщетение при неизползван годишен отпуск * незаконно уволнение * отмяна на уволнение * възстановяване на работа * трудов стаж


1


Р Е Ш Е Н И Е

564

гр.София, 02.07.2010г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година в състав:

Председател:надежда зекова

Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА

светла бояджиева

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1541 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 14.07.2009г. по гр.д.№10 / 2009г. в частта му, с която Благоевградски ОС е отхвърлил предявения от Г. Илиев С. иск срещу ОУ ”Св.св К. и М.”-с.Долен за сумата 1826,98 лева, предявен на основание чл.224 КТ.

Жалбоподателят - Г. Илиев С. , чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е неправилно и моли да се отмени като бъде уважен предявения от него иск.

Ответникът ОУ ”Св.св К. и М.”-с.Долен не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., с определение от 16.12.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по материално правен въпрос от значение за изхода по делото следва ли като бъде възстановен на работа незаконно уволнения работник да му се заплати обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за времето на оставането му без работа в резултат на уволнението, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.

С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска на Г. Илиев С. срещу ОУ ”Св. св К. и М.”- [населено място] за сумата 1826,98 лева, предявен на основание чл.224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск. Установено е по делото, че с влязло в сила решение по гр.д. №233/1998г. на РС- Гоце Делчев е отменено прекратяването на трудовото правоотношение на Г. Илиев на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. С решение по гр.д.№672/1998г. на РС-Гоце Делчев е отменено и дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед №7/11.10.1997г. на основание чл.187, т.1 и т.8 КТ, като е постъпил на работа на 12.04.200г. след възстановяването му, а за времето от 16.09.1997г. до 31.08.1998г. е бил регистриран в бюрото по труда. Съдът е приел, че за периода от септември 1997г. до април 2000г. съгласно чл.354, ал.1 КТ е създадена правна фикция, че времето се зачита за трудов стаж, но не възниква право на платен годишен отпуск, поради което не се дължи обезщетение за неизползуването му за посочения период, затова е отхвърлен иска му.

Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване като е приел, че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос от значение за изхода по делото за това, на възстановения на работа незаконно уволнен работник дължи ли се обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за времето на оставането му без работа в резултат на уволнението, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.

Отговор на така поставеният въпрос към настоящия момент е даден в задължителна практика на ВКС, намерила израз в решение №948/21.12.2009г. по гр.д.№3128/2008г. на ВКС, в което е прието, че не се заплаща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от уволнението до възстановяването на работа по съдебен ред, като при завръщане на работа платеният годишен отпуск се определя отново, с оглед на реално положения труд.

При така даденото тълкуване на правната норма настоящия съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Законосъобразен е изводът на въззивният съд, че съгласно чл. 354, т. 1 КТ действително за трудов стаж се признава и времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнение, което е признато за незаконно - от датата на уволнението до възстановяването му на работа, но изключението се отнася само за трудовия стаж, а не и за останалите последици от работа по трудово правоотношение. Правото на платен годишен отпуск е последица от работа по трудово правоотношение, то е в зависимост от характера и тежестта на работата /чл. 156 КТ/ и има за цел възстановяване на работната сила. В случая за исковия период, през който не е полаган труд по трудово правоотношение с ответното училище, не възниква право на платен годишен отпуск, поради което искът на жалбоподателят с правно основание чл.224, ал.1 КТ е отхвърлен при точно приложение на закона.

Предвид изложените съображения, съдът




Р Е Ш И :


О С Т А В Я В С И Л А решение от 14.07.2009г. по гр.д.№10 / 2009г. в частта му, с която Благоевградски ОС е отхвърлил иска на Г. Илиев С. срещу ОУ ”Св.св К. и М.”- [населено място] за сумата 1826,98 лева, предявен на основание чл.224 КТ.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: