Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи

Р Е Ш Е Н И Е

               Р Е Ш Е Н И Е

                                   

                   № 232

 

         

     София, 16.03.2010  г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

  

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на единадесети март две хиляди и десета година, в състав:

 

               Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

                                                                        ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

    

 

            при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№78 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. К. Г. от гр. П. срещу решение №532 от 29.09.08г. по гр.д. №646/08г. на П. окръжен съд.

В жалбата се поддържа оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд, че процесният имот е имал характер на селищна територия към момента на образуване на ТКЗС и затова не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Ответниците в производството – общинска с. по земеделие П. и община П. оспорват жалбата. Представят писмени защити.

С определение №455 от 26.05.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, по въпроса дали процесният имот е имал земеделски характер към момента на образуване на ТКЗС и дали подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Доколкото обаче противоречието между въззивното решение и влязлото в сила решение по д. №1169/1996г. на П. районен съд е по фактически, а не по правен въпрос, с настоящото решение няма да се наложи уеднаквявана съдебната практика по смисъла на чл.291 от ГПК.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Предмет на делото е иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ – за признаване правото на наследниците на Х. К. И. да си възстановят собствеността върху бивша нива от 230 кв.м., представляваща част от имот пл. №2197 по плана на гр. П. от 1959г.

Един от спорните въпроси по делото е бил за допустимостта на предявения иск, предвид удостоверението на общинската с. по земеделие, че процесната земя е заявена за възстановяване в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Въззивният съд правилно е приел, че искът е допустим. Съобразено е обстоятелството, че според записката от 1927г. за вписване на нотариален акт за продажба, наследодателят на ищеца е бил собственик на нива от 18 декара, а според заключението на вещото лице, площта на имота е около 19 400 кв.м., колкото е сборът от площите на образуваните от бившата нива имоти пл. №2197 и пл. №2208 по плана на гр. П. от 1959г. Съобразено е и това, че пред поземлената комисия са били заявени за възстановяване само 16 дка, съставляващи части от имоти пл. №2197 и пл. №2208, според уточнението на заявителката от 21.06.1994г. Освен това – произнасянето на поземлената комисия, както и на съда в производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, е само за заявените 16 декара, включващи онези части от бившите имоти пл. №2197 и пл. №2208, които се намират на север от процесния имот и попадат в днешните квартали 80, 80 Б и 82. П. на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е само онази част от имот пл. №2197 с площ от 230 кв.м., попадаща в кв.83, която не е била заявена за възстановяване и за която няма произнасяне от поземлената комисия.

Необоснован е другият извод на съда - че процесният имот е имал селищен характер към момента на образуване на ТКЗС и затова не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. По делото не е имало спор по въпроса за земеделския характер на имота към този момент. Нещо повече – както поземлената комисия, така и съдът в производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ са възстановили по реда на ЗСПЗЗ части от бившата нива, съставляваща към 1959г. имоти пл. №2197 и съседен имот пл. №2208, с което са приели, че те са представлявали земеделска земя към момента на обобществяването им. Същото следва да важи и за процесната по-малка част от имот №2197, която е имала еднакъв статут с възстановената част. Без всякакви доказателства въззивният съд е приел, че масовизирането на земеделската земя е било през 1959г., когато е и първият план на гр. П., включващ спорните имоти. Така приетото от него влиза в противоречие с приетото в производството по адм.д. №1169/1996г. на П. районен съд, с което е признато правото на възстановяване на собствеността върху по-голямата част от имот пл. №2197. Тъй като и двете части на имот пл. №2197 за първи път са включени в плана през 1959г., следва да се приеме, че са имали еднакъв статут и подлежат на еднакъв ред за възстановяване.

Правото на собственост върху процесните 230 кв.м., като част от бившата нива от 18 дка по записката за вписване от 1927г., е принадлежало на наследодателя на ищеца Х. К. И. Имотът е обобществен преди включването му в регулационния план от 1959г. и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.становено е, че тази част попада понастоящем върху терен за търговска и складова дейност на бившето ОТП Т. П. , сега – Т. АД София. В него са изградени масивни постройки на ОТП „Т”. Касае се за проведено мероприятие по чл.10б, ал1 от ЗСПЗЗ. Този въпрос обаче не е предмет на производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, което се изчерпва само с проверката дали е налице право на възстановяване на собствеността. В случай, че искът бъде уважен, общинската с. по земеделие ще прецени дали са налице условията за реално възстановяване на собствеността, или следва да бъде определено обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №532 от 29.09.08г. по гр.д. №646/08г. на П. окръжен съд и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от Х. Л. Г. от гр. П. срещу общинска с. по земеделие гр. П., при участието на община П., че на наследниците на Х. К. И. , б.ж. на гр. П., починал на 02.01.1981г., имат правото да си възстановят собствеността върху част от бивша нива в землището на гр. П., цялата с площ с площ от 18 декара, а само процесната част от 230 кв.м., представляваща онази част от имот пл. №2197 по плана на гр. П. от 1983г., отбелязана с розов цвят на скицата на стр.44 по гр.д. №2143/07 на П. районен съд, която попада в парцел ****за жилищно строителство, а по сега действащия план на гр. П. върху част от терен, представляващ УПИ *, търговска и складова дейност, в кв.83.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: