О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 62 гр.София, 14.02.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2710 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от Д. Р. Х. срещу определение № 412/26.10.2021 г. по в.т.д. № 614/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по постъпила частна касационна жалба срещу определение по в.гр.д. № 112/2021 г. на Варненски апелативен съд, а в случай на отмяна на определението и възстановяване на срока за касационно обжалване – до произнасяне на ВКС по касационна жалба срещу решение по в.гр.д. № 11/2020 г. на Варненски окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Изразява несъгласие с извода на съда, че материалноправната легитимация на ищеца като кредитор е процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.517, ал.4 ГПК. Твърди, че легитимацията на ищеца се установява от качеството му на овластен от съдебния изпълнител взискател с неудовлетворено вземане. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на ВнАС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът „Факторът“ ЕООД оспорва основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество на частната жалба ВКС съобразни следното: Производството по в.т.д. № 614/2021 г. на ВнАС е образувано по въззивна жалба на „Факторът“ ЕООД срещу решение № 216/06.07.2021 г. по т.д. № 1333/2020 г. на ВнОС, с което дружеството е прекратено на основание чл.517, ал.4 ГПК по иск на Д. Р. Х.. С обжалваното определение апелативният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е оставил без уважение искане за спиране на производството по делото до влизане в сила на осъдителното решение по в.гр.д. № 11/2020 г. на ВнОС, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист, легитимиращ ищеца Д. Р. Х. като взискател. Отбелязал е, че изпълнителното производство, по което ищецът е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството, е образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.08.2020 г., издаден по гр.д. № 15595/2018 г. на ВРС, по което решението е потвърдено с решение № 260112/15.07.2020 г. по в.гр.д. № 11/2020 г. на ВнОС. От служебно извършена справка чрез портал за достъп до съдебни дела, ЕИСС и справка в сайта на ВКС, е констатирал, че е налице висящ спор относно възстановяване на срока за касационно обжалване на решението на окръжния съд. Изложил е съображения, че абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск по чл.517, ал.4 ГПК е ищецът да се легитимира като взискател по образувано срещу едноличния собственик на капитала на прекратяваното дружество изпълнително производство. Доколкото ответникът по иска по чл.517, ал.4 ГПК е трето за спора относно вземането лице, което може да се брани, като доказва единствено плащане, ищецът следва да се легитимира като взискател по изпълнението с безспорно между него и длъжника вземане, подлежащо на плащане. При липса на влязло в сила решение по исковото производство, по което е издаден изпълнителният лист – предмет на принудителното изпълнение, спорът по това дело се явява преюдициален спрямо спора по чл.517, ал.3 или ал.4 ГПК, тъй като обуславя наличието на положителната процесуална предпоставка за допустимостта на иска. С оглед на тези съображения въззивният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора относно вземането на взискателя с влязло в сила решение. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: Принудителното изпълнение на парични вземания на взискателя към длъжника може да бъде насочено върху дружествени дялове, тъй като същите съставляват имущество на длъжника - годен обект за принудително изпълнение. Систематическото място на чл.517, ал.4 ГПК е в Глава четиридесет и пета „Изпълнение върху вземания на длъжника“, Дял втори „Изпълнение на парични вземания“, Част пета „Изпълнително производство“, поради което представлява изпълнителен способ за удовлетворяване на правата на взискателя в индивидуалното принудително изпълнение, като удовлетворяването ще се извърши върху ликвидационния дял. Същият иск не е предоставен за защита на титуляра на изпълняемото субективно материално право, вече проверено в производството по постановяване на изпълнителното основание / включително и в хипотеза на невлязло в сила въззивно осъдително решение/, поради което и последното не е подлежащо на доказване в производството по чл.517, ал.4 ГПК. Фактът, че изпълнителният лист е издаден въз основа на въззивно осъдително решение, което не е влязло в сила /към момента на произнасяне на въззивния съд с обжалваното определение за спиране/, не предпоставя по-различен начин на защита за третото лице – ответник по чл.517, ал.4 ГПК от процесуалните възможности пред длъжника по изпълнителния лист – във връзка с подадена касационна жалба да се поиска спиране по чл.282 ГПК на изпълнението на въззивното решение от ответника по осъдителния иск, който е съдружник, респ. едноличен собственик на капитала на търговското дружество. Предвиденото от законодателя разрешение – чрез конститутивен иск да се предизвика промяна в чужда правна сфера на субект, който е различен от страните по изпълнителния процес, като се прекрати търговското дружество, в което ответникът е съдружник, отчита правоотношенията между съдружника и дружеството и нормативно гарантираното право на първия на ликвидационен дял. Наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.517 ГПК, който е конститутивен по своя характер и има за предмет не подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора – ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриване на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл.266 и сл. ТЗ /в този смисъл решение № 160/10.07.2013 г. по т.д. № 134/2012 г. на ВКС, I т.о., решение № 76/10.07.2014 г. по т.д. № 2163/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 104/10.07.2014 г. по т.д. № 2144/2013 г. на ВКС, II т.о./. Легитимацията на ищеца като взискател се установява на базата на издаденото от съдебния изпълнител постановление за овластяване, което удостоверява, че към момента на постановяването му е налице висящо изпълнително производство срещу длъжника, а овластеното да предяви иска по чл.517 ГПК лице е негов взискател. Съгласно решение № 30/12.06.2018 г. по т.д. № 1872/2017 г. на ВКС, I т.о., което препраща към решение № 60/10.07.2013 г. по т.д. № 134/2012 г. на ВКС, I т.о. и решение № 114/01.10.2009 г. по т.д. № 271/2009 г. на ВКС, I т.о., предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл.517, ал.1 и ал.3 ТЗ. При кумулативното им наличие съдът може да отхвърли иска, само ако в хода на разглеждането му установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определено по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ, или че вземането на взискателя е погасено – независимо дали от дружеството, длъжника или трето лице. Разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК не може да се прилага разширително и е недопустимо съдът да обуславя прекратяването на дружеството от предпоставки, невключени в нейния фактически състав. В същото решение е посочено още, че предпоставките за уважаване на исковете по чл.517, ал.3 и чл.517, ал.4 ГПК са идентични, като в последната хипотеза не следва да се спазват единствено изискванията на чл.96, ал.1 ТЗ и изискването за връчване на изявление за прекратяване на дружеството или за участието на длъжниците в дружеството. С оглед на това е прието, че доказването на материалноправната легитимация на ищеца като кредитор не е предпоставка за уважаването на предявения иск по чл.517, ал.4 ГПК. Настоящият състав на ВКС напълно споделя това становище. Съществуването на вземането не може да бъде предмет на преценка в производството по чл.517, ал.4 ГПК, тъй като законът не поставя такова изискване нито по отношение на допустимостта на иска, нито относно неговата основателност. За да може взискателят да упражни субективното си потестативно право за прекратяване на дружеството, е необходимо единствено да има вземане спрямо длъжника, материализирано в изпълнително основание по чл.404 ГПК. В случая в полза на ищеца съществува такова изпълнително основание по чл.404, ал.1 ГПК. Това е достатъчно да се образува изпълнително производство, в което взискателят има право да насочи принудителното изпълнение върху дял от търговско дружество и ако не бъде удовлетворен след налагане на запора от съдебния изпълнител – да поиска прекратяване на дружеството. За допустимостта и основателността на иска по чл.517, ал.4 ГПК се презумира съществуването на вземането въз основа на издаденото в полза на кредитора изпълнително основание. От изложеното следва, че не е налице изпълнение на хипотезата на императивната процесуална норма на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 412/26.10.2021 г. по в.т.д. № 614/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по постъпила частна касационна жалба срещу определение по в.гр.д. № 112/2021 г. на Варненски апелативен съд, а в случай на отмяна на определението и възстановяване на срока за касационно обжалване – до произнасяне на ВКС по касационна жалба срещу решение по в.гр.д. № 11/2020 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: