Р Е Ш Е Н И Е № 219 гр. София, 02.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1325/2014 година. Производството е по чл. 290 ГПК. С. Н. Ю. е подал касационна жалба срещу решение № 2266 от 08.11.2013 г. по гр. дело № 2573/2013 г. на Варненски окръжен съд. Ответникът С. С. П. оспорва жалбата. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Варненски окръжен съд е отменил решение № 85 от 10.06.2013 г. по гр. дело № 1011/2012 г. на Девненски районен съд, І състав в частта, с която първостепенният съд е уважил иска, предявен от настоящия жалбоподател против С. С. П. за разликата между 7000 лв. и 15000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата от 30.04.2011 г. до окончателното й изплащане и в частта за разноските и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска за посочената разлика, ведно със законната лихва от 30.04.2011 г. до окончателното й изплащане, като е осъдил ищеца да заплати на ответника 800 лв. разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че със споразумение по н.о.х. д. № 87/2012 г. на Девненски районен съд е прието за установено, че С. П. виновно е извършил деяние: на 30.04.2011 г. в [населено място] по хулигански подбуди причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на носни кости, с изкривяване на носната преграда, водещо до нарушено носно дишане, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота му, поради което и на основание чл.131, ал. 1, т. 12, вр. чл.129, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 66, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години. Ангажирането на имуществената отговорност на ответника по иска е обосновано с разпоредбата на чл. 300 ГПК, предвиждаща приемане на установените с влязла в сила присъда на наказателния съд граждански последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца от гражданския съд, който ги разглежда. След обсъждане на доказателствата и медицинските експертизи въззивният съд е изложил мотиви за причинно – следствена връзка на настъпилите вреди с деянието. Решаващият състав е обсъдил понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, позовал се е на ППВС № 4/1964 г. и е посочил, че това понятие е свързано с преценка на редица обстоятелства, които в настоящия случай са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено и последиците от него. Съдът е приел въз основа на тези съображения, че обезщетението трябва да бъде в размер на сумата 7000 лв. С определение № 540 от 15.04.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение по процесуалноправния въпрос за „преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвокупност”. ВКС по поставения въпрос приема следното: Въззивният съд следва да изложи свои собствени изводи по съществото на спора, по поставения за разрешаване въпрос. Изводите по правнорелевантните факти второинстанционният съд формира въз основа на доказателствата, събрани пред първата и втората съдебни инстанции, като след цялостна преценка на доказателствения материал и прилагане на последиците от тежестта на доказване преценява кои факти са установени, респективно кои не са установени. В този смисъл са съображенията, съдържащи се в решаващите мотиви на решение № 715 от 05.11.2010 г. по гр. дело № 139/2010 г. на ВКС, ІV г.о., чиито разрешения са в съответствие с приетите в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, т. 19 разрешения, актуални и при действието на ГПК – 2007 г. К. съд в настоящия си състав споделя правните разрешения в цитираната задължителна съдебна практика -въззивният съд като инстанция, произнасяща се по съществото на спора е задължен да обоснове собствени мотиви. Промяната в правния резултат по спора – в случая определяне на друг размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да бъде следствие от друга преценка на фактите, имащи правно значение за конкретните обективно съществуващи обстоятелства, релевиращи критерия за справедливост, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД въз основа, на който се оценяват в паричен еквивалент претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Като краен резултат от тази нова преценка на релевантните за присъждането на обезщетението факти следва да се приложи и предвидения в закона начин на процедиране, отразяващ упражнения от въззивната инстанция контрол за законосъобразност на първоинстанционното решение. Предвид така възприетите съображения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното: Спорът пред настоящата инстанция е относно размера на претендираните неимуществени вреди, за разликата между 7000 лв. и 15000 лв., в която част искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен от окръжния съд. Въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивната инстанция е възпроизвела в мотивите на съдебния си акт констатациите на вещите лица, изготвили съдебно – медицинската експертиза и съдебно – психиатричната експертиза, без да обсъди обстоятелствата, имащи правно значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед конкретните особености на случая. Налице е формално позоваване на ППВС № 4/1964 г. с изброяване на релевантните обстоятелства /характер на увреждането, начин и обстоятелства, при които е извършено, последиците от него/ при липсата на анализ на отражението им върху здравословното състояние на пострадалия, както към момента на извършване на деликта, така и в последствие предвид тяхната продължителност във времето, а освен това и без да се съобрази прогнозата за развитието на травматичните увреждания, очертана в представените медицински експертизи. П. от окръжният съд начин на обсъждане на фактите относно размера на обезщетението за неимуществени вреди го е лишил от възможността да обоснове мотиви, аргументиращи проведеното процедиране – намаляване на присъдения от първата инстанция размер от 15000 лв. на 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. По този начин в мотивите на второинстанционното решение отсъстват съображения за обективно съществуващи обстоятелства, които предпоставят при установената по спора фактическа обстановка отхвърляне на претенцията за посочената разлика. Липсата на мотиви в посочения смисъл не може да се преодолее с излагането на общи съображения, третиращи по начало кръга от обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението за неимуществени вреди. От съдебно – медицинската експертиза, изготвена от д- р С. М. е установено, че в резултат на нанесения от ответника по исковете побой ищецът е получил травматични увреждания – контузия в областта на лява долночелюстна става, кръвонасядане на лигавацита на долната устна, кръвонасядане в областта под лявата ключица, лявата гръдна половина, дясната половина на корема, счупване на носни кости с разместване на костни фрагменти и изкривяване на носна преграда. Експертът д-р М. е посочила, че изкривяването на носната преграда, срастването на лигавицата с носната конха има за последица затруднено носно дишане, което е обусловило постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота, както и е отразила в заключението си, че без хирургическа интервенция, която единствено би могла да преодолее изкривяването на носната преграда, посоченото затруднение ще остане завинаги. Следователно травмите от деликта са засегнали съществено здравето на ищеца, причинявайки му болки и страдания, освен при нанесения побой и след това, като са довели до постоянно страдание, изразяващи се в затруднено дишане, което според вещото лице остава завинаги. В устните си обяснения пред първоинстанционния съд същата е изложила и други обстоятелства, имащи значение за установяване на последиците от увреждането и тяхното действие във времето, а именно, че единственият начин за преодоляване на полученото срастване, предизвикващо затрудняване дишането на ищеца, който условно би могъл да даде положителен резултат е операция, но вещото лице счита, че и при нейното осъществяване пълно излекуване на 100 % няма, а единствено до 90 %. Последиците от деликта обхващат и увреждането на психическото здраве на ищеца. От съдебно – психиатричната експертиза, изготвена от д-р К. К. се установява, че вследствие на инцидента и последващите травматични увреждания на С. Ю. около година същият е със симптоматика, покриваща диагнозата – Разстройство в адаптацията – Протрахирана депресивна реакция. Вещото лице е констатирало, че след инцидента при ищеца е налице „стрес”- той е обвързан и е в тясна зависимост с конкретна и значима жизнена промяна и стресово събитие. От изложеното се налага извод за това, че в резултат на деликта касаторът е имал болки и страдания не само при нанесения побой, но и след това, като освен травматичните увреждания, посочени по- горе е имал увреждане на психичното здраве за продължителен период, а като постоянно общо разстройство на здравето остава затрудняването на дишането, чието пълно излекуване според експерта е невъзможно, а единствено положителен резултат при това частично би осигурило лечение чрез хирургическа операция. При тези обстоятелства следва да се приеме, че уврежданията са накърнили съществено здравето на ищеца, като са предизвикали трайни неблагоприятни последици в здравословното му състояние, а прогнозата за отстраняването им е неблагоприятна, без възможност за пълно възстановяване здравето. ВКС приема с оглед изложеното по- горе относно характера на уврежданията, начина и обстоятелствата, при които са извършени, претърпените болки и страдания и прогнозата за развитие на здравословното състояние на ищеца, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД трябва да бъде в размер на сумата 15000 лв. или освен присъдената с обжалваното въззивно решение сума 7000 лв. следва да се присъди още и сумата 8000 лв. със законните последици. ВКС намира предвид горните мотиви, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК- допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поддържани в касационната жалба. Предвид изложеното на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част, с която въззивният съд се е произнесъл по иска, предявен от настоящия жалбоподател против С. С. П. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между 7000 лв. и 15000 лв. ведно със законна лихва върху главницата от 30.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и в частта относно разноските и държавната такса, за таксата, за разликата между между 330 лв. и 650 лв. и спорът да се реши по същество, като ответникът С. С. П. бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 8000 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 30.04.2011 г. до окончателното й изплащане. При този изход на спора ответникът по касация следва да заплати на касатора направените разноски по делото, които видно от приложените договори за правна защита и съдействие са в размер на сумата 2700 лв., а по сметка на ВКС същият трябва да заплати държавна такса в размер на сумата 320 лв. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2266 от 08.11.2013 г. по гр. дело № 2573/2013 г. в частта, с която Варненски окръжен съд се е произнесъл по иска, предявен от С. Н. Ю. против С. С. П. по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата между 7000 лв. и 15000 лв., ведно със законна лихва, считано от 30.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и в частта относно разноските и държавната такса – за държавната такса за разликата между 330 лв. и 650 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. С. П. да заплати на С. Н. Ю. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 8000 /осем хиляди /лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на сумата 2700 лв., а по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 320 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: