О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 530 гр. София 27.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело № 3792/2021 год. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. К. Ш., чрез адв. М. З., против въззивно решение № 69/08.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 258/2021 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение № 260006/01.02.2021 г. по гр. д. № 272/2019 г. на Районен съд - Генерал Тошево, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „Банка ДСК“ ЕАД /понастоящем „Банка ДСК“ АД/ искове за сумата от 24 838,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от Общите условия към договор за кредит от 23.07.2004 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Т. К. Л., починала на 26.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 2274,66 лева – лихва за забава за периода 09.07.2016 г. - 25.06.2019 г. върху обезщетението за вреди, на основание чл. 86 ЗЗД и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Възможно ли е съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор и Общите условия, които съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД имат силата на закон за тях?”; 2. „Обвързват ли страните сключените между тях договори и Общи условия със силата на закон, съгласно чл. 20а ЗЗД?”; 3. „Длъжен ли е съдът да изследва действителната воля на страните по Договора и Общите условия, съобразно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД?”; 4. „Длъжен ли е довереника да уведоми кредитополучателя за хода на изпълнението на поръчката и да му даде отчет в разумен срок?“ и 5. „Има ли банката, в чиято полза е сключена застраховка живот, задължението да уведоми кредитополучателя за прекратяване на застраховката?”. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение № 28/01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г. на ВКС, IV г. о., вторият с решение № 137/25.06.2010 г. по т. д. № 888/2009 г. на ВКС, II т. о., третият с решение № 156/16.06.2016 г. по гр. д. № 6042/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 150/22.12.2016 г. по т. д. № 1704/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение № 188/11.01.2016 г. по т. д. № 3378/2014 г. на ВКС, II т. о., четвъртият с решение № 208/29.07.2013 г. по гр. д. № 916/2012 г. на ВКС, IV г. о., а петият с решение № 99/28.07.2011 г. по т. д. № 542/2010 г. на ВКС, I т.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „Банка ДСК“ АД, подаден чрез юрк. Бр. Н., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. В обжалваното решение е прието, че претенциите на ищцата за обезщетяване на имуществени вреди – претърпени загуби от неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от Общите условия към сключения между наследодателката ѝ Т. К. Л., починала на 26.06.2014 г. и „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит от 23.07.2004 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и акцесорната за обезщетение за забава са неоснователни. Установено е, че към датата на сключване на договора за кредит и до 01.09.2004 г. банката е била обвързана с договор за групова застраховка „живот“ на кредитополучателите, сключен с ЗАД „БУЛСТРАД ДСК Живот“ АД и Т. К. Л. била приета за застраховане при условията на чл. 199а, ал. 2 КЗ /отм./, със съгласие от нейна страна,както и че след прекратяване на този договор банката е сключила нов договор за групова застраховка живот с ЖЗК “ДСК Гаранция“ АД /понастоящем ЗД „Групама Животозастраховане“/, прекратен на 01.04.2006 г., по който Т. К. Л. е приета за застраховане,както и че след прекратяването му не е включвана в групата на застрахованите в групов договор за застраховка „живот“, защото не е отговаряла на условията за това – била е на възраст над 64 години. Съдът се е аргументирал по същество, че сключването на договори за застраховка през времетраене на кредитното правоотношение за обезпечаване на кредитни задължения на определена група кредитополучатели, не е основание да се приеме, че банката се е задължила да застрахова живота на кредитополучателя в своя полза и за своя сметка за обезпечение на собственото си вземане по договора за кредит. Такова задължение не следва от Общите условия. Буквалният смисъл на текста в Общите условия и смисъла му с оглед целта на животозастраховането на кредитополучателя в полза и за сметка на кредитора като допълнително обезпечаване на вземането му, сочи не на поето задължение, а на правна възможност, призната и от закона – чл. 199а КЗ /отм./, действащ към датата на договора за кредит. Липсва поето и неизпълнено от ответника договорно задължение за застраховане живота на кредитополучателя, поради което е безпредметно обсъждането на доводите и възраженията за наличието/липсата на вреди и техния размер и дали са в пряка причинна връзка с неизпълнение на конкретното задължение. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Първият и вторият въпроси относно зачитането уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 ЗЗД има силата на закон за тях са обуславящи, но не са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката. Спазването на тези уговорки и зачитането на техните последици е приравнено на законови разпоредби по отношение на страните, които са ги постигнали. Съблюдаването на спазването на тези уговорки, при възникнали спорове между страните, следва да се извърши от съда, при пълното зачитане на договореностите между страните, освен ако не са налице законови ограничения за това /недействителност/, при направени в процесуалните срокове и ред възражения за това. С оглед на това, съдът не може да постанови решение, което е в противоречие с валидните клаузи от договорите между страните. В този смисъл е и цитираното от касатора решение № 28/01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г. на ВКС, IV г. о., както и трайната съдебна практика на ВКС. Третият въпрос също е бил разгледан от въззивния съд, като не се е отклонил от практиката/ решение № 150/22.12.2016 г. по т. д. № 1704/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 188/11.01.2016 г. по т. д. № 3378/2014 г. на ВКС, II т. о. и др./, съгласно която на тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите; прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. Въззивният съд е изложил, че в договора за кредит не се съдържа клауза за задължаване на банката да застрахова кредитополучателя. Посочил е, че буквалният смисъл на текста в действалите Общи условия и смисъла му с оглед целта на животозастраховането на кредитополучателя в полза и за сметка на кредитора като допълнително обезпечаване на вземането му, сочи не на поето задължение, а на правна възможност, призната и от закона – чл. 199а КЗ /отм./, действащ към датата на договора за кредит. Такова е и възприетото в съдебната практика тълкуване на клаузите / решение № 99/28.07.2011 г. по гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, I т. о./. Четвъртият и петият въпроси не отговарят на критерия за наличие на общо основание за допускане на касационното обжалване. Същите са неотносими, доколкото в обжалваното решение е прието, че за банката не е възникнало задължение да застрахова кредитополучателя, а единствено е предвидена още една възможност за обезпечаване на кредита, освен учредяването на ипотека върху двата имота. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора жалбоподателката следва да заплати на ответника по касационната жалба „Банка ДСК“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 69/08.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 258/2021 г. на Окръжен съд - Добрич. ОСЪЖДА К. К. Ш., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Московска" № 19 сумата от 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: