Р Е Ш Е Н И Е № 351 София, 07 януари 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на десети септември две хиляди и дванадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Капка Костова Мина Топузова при секретар Даниела Околийска ........................ и с участието на прокурора Искра Чобанова ......... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 1201/2012 год. Производството е касационно по жалба от подсъдимата П. Д. А. против въззивно решение № 63/11.ІV.2012г. по внохд 98/2012. на АС-Пловдив с доводи за нарушенията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, а от съображенията по ръкописно изготвената и тази от назначения адвокат-защитник се налага извод, че се правят и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Последните се аргументират с несъобразяване с правилата по НПК относно събирането, проверката и анализа на доказателствата на досъдебното производство, а след това и от първата и втората инстанция. Не са установени по несъмнен начин авторството и вината на подсъдимата. Алтернативно в двете жалби се прави искане за преквалификация на деянието по чл.122 или по чл. 124 от НК Съображенията за явната несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание се основават на посоченото за нарушение на закона и искането е или оправдаване, или преквалификация и значително намаляване на наказанието. Същото следва да се определи при условията на чл. 55 от НК защото е прието, че няма отегчаващи обстоятелства. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. намира: С обжалваното по касационен ред въззивно решение е изменена първоинстанционната присъда № 10/17.І.2012г. по нохд 345/2011г. на ОС-Стара Загора с корекция в квалификацията на деянието на подсъдимата П. Д. А. по чл.116, ал.1, т.4, предл. ІІ-ро, т.5 и т.6, предл.ІІІ-то и ІV-то (вместо предл.ІІ-ро и ІІІ-то) във вр. с чл. 115 от НК и оправдаване по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, предл.ІІ-ро от НК, а наложеното й наказание е намалено от 17 години и 6 месеца на 15 години лишаване от свобода. Така подсъдимата П. Д. А. е призната за виновна и осъдена по чл.116, ал.1, т.4, предл. ІІ-ро, т.5 и т.6, предл.ІІІ-то и ІV-то във вр. с чл. 115 от НК на 15 (петнадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за това, че на 24.VІІІ.2010г. в [населено място] умишлено умъртвила по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост малолетния – на 1 год. и 6 месеца, и намиращ се в безпомощно състояние А. А. Д.. Жалбите на подсъдимата А. и от защитника й от нейно име са неоснователни. Те повторят почти буквално съдържанието на въззивната им жалба и наведените доводи и съображения в нейна подкрепа пред апелативния съд. С въззивното решение са обсъдени внимателно и са посочени основанията, поради които не се възприемат. Няма нарушения на процесуалните правила нито при анализа на доказателствата, нито при вземане на решението. Между впрочем искания за нови доказателства във въззивното производство няма, а събраните на досъдебното и от първата инстанция изясняват всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Изводите на съда са логически издържани и последователни, основават се на възприетите за установени по несъмнен начин факти. При квалификацията на деянието законът е приложен правилно. Посочено е защо не се касае до непредпазливо деяние по чл. 122 или по чл. 124 от НК и изводите във връзка с това нямат нужда от допълване. Неоснователно е и последното оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание след намаляването му от въззивната инстанция. Същото е определено при смекчаващи обстоятелства в размер на минимума на санкцията по чл. 116, ал.1 от НК. Място за повече снизхождение в случая няма. Правилен е и извода, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, за приложението на който не е липсата на отегчаващи обстоятелства, а наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за конкретния деец. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 63/11.ІV.2012г. по внохд 98/2012. на АС-Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: