Ключови фрази
Телесна повреда на съдия, прокурор,следовател, лице от състава на МВ, държавен или частен съдебен изпълнител и помощник - частен съдебен изпълнител, митнически и данъчен служител * Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата


Р Е Ш Е Н И Е

№226

Гр.София, 15 септември 2015 година


Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА

при секретар МИРА НЕДЕВА
и с участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ
изслуша докладваното от
съдия /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело № 420/2015 г.

Защитникът по делото, което завършило с осъждането на Д. Д. О., е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане (неточно наречено „молба”) да бъде възобновено това дело, преминало досега през двете предвидени за него по закон инстанции, първата – Димитровградския районен съд, втората – Хасковския окръжен съд.
ДРС с присъда № 91/11.ХІ.2014 г. по нохд № 90/14 е наказал О. с 1 г.лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, за престъпление по чл.131, ал.2, т. 3, във връзка с чл.130, ал.1 НК: за нанесената на 26.VІІІ.2012 г. лека телесна повреда (разстройство на здравето извън случаите на средна и тежка телесна повреда, причинено от порезна рана на десния лакът на полицая С. Ж. Ц. при изпълнение и по повод на службата му. Неговият граждански иск на пострадал от причинените му неимуществени вреди е уважен на 1000 лв.
ХОС с въззивно решение № 16/3.ІІ.2015 г. по внохд 704/2014 е потвърдил обжалваната от подсъдимия Д.О. присъда, а по отношение на втория подсъдим - С. М. И., я изменил като приложил условното осъждане (чл.66 НК). (Спрямо последния присъдата се е различавала главно по личността на пострадалия; от неговото деяние е пострадал друг полицай – Т. Д. Т.. Освен това както въззивното решение, така и проверената с него присъда са втори поред-след първоначална отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане в ДРС).
В подадената молба (а всъщност-искане за възобновяване на делото) има позоваване на трите основания за извършването на проверка по този ред по силата на препращането към едноименните касационни основания по чл.348 НПК; изложените доводи са отнесени от подателя й обаче само към нарушенията на материалния и на процесуалния закон (не и към явната несправедливост на наложеното наказание); не е конкретизиран и поисканият изход на делото след възобновяването му.
В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано, а според прокурора трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
ВКС намери, че влязлото в сила въззивно решение следва да бъде оставено в сила и по реда на възобновяването.
Осъждането за извършеното престъпление не е засегнато нито от претендираните, нито от някакви други недостатъци, налагащи отменянето или изменянето на пряко оспорения съдебен акт.
Явната несправедливост на наложеното наказание се явява всъщност и само заявена без да е казано защо, което да налага на свой ред да му бъде отговаряно тук.
Нарушението на материалния закон, от друга страна, е заявено не самостоятелно, - което би наложило и самостоятелното му обсъждане, - а само като евентуална последица от уважаване на възраженията от процесуално естество.
Последните пък са само доказателствени и на практика се свеждат до излагането на собствена версия. Същественото в нея обаче не е толкова разликата в картината на случилото се от обективна страна-типично за циганския бит прерастване на обикновена свада в масово сбиване, - колкото в представянето на субективното отношение от страна на осъдения към нараняването на полицая Ц.: ако въобще е било причинено от него, станало е в суматохата и без никаква насоченост към наранения. Нищо такова разбира се, не се вижда при извършената от ВКС проверка, а единствено успешно преодоляни доказателствени трудности и убедително мотивирано потвърждаване на обвинението (дали то отразява правно достатъчно пълно тежестта на инцидента е отделен въпрос, както, впрочем, и дали тази тежест е съвместима с условното наказание на втория осъден).


Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І н.о.

Р Е Ш И:

Оставя в сила по реда на възобновяването решение № 16 от 3 февруари 2015 г. по внохд 704/2014 г. на Хасковския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: