Р Е Ш Е Н И Е     №  219   София,  13 май  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 29 април, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 169/2009 година.     Производството по чл. 423 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения М. А. С., понастоящем в затвора гр. Л., за възобновяване на наказателното производство по влязла в сила присъда, постановена по нохд № 364/2008 г., на Луковитския районен съд, поради неучастието му в съдебното производство. Също така се твърди и че и наложеното му наказание е явно несправедливо.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено изцяло без уважение.   Върховният касационен съд в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С присъда № 352/05.11.2008 г., Луковитският районен съд, наказателна колегия, е признал подс. М. А. С. за виновен в това, че на 02.04.2008 г., в с. Ъ., Ловешка област, в условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 207. 95 лв., собственост на В. И. Д. от гр. С., от негово владение с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 54 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим, съгласно чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗИН и е присъдил направените разноски.   Искането за възобновяване на наказателното производство поради неучастие на осъдения в него, е НЕОСНОВАТЕЛНО.   Видно от данните по делото, за насроченото съдебно заседание на 05.11.2008 г., пред Луковитския районен съд, подс. М. А. С. е бил редовно призован на посочения адрес в с. Ъ., Ловешка област. От приложеният на стр. 12 втори екземпляр на връчената призовка се установява, че той лично я е получил на 09.09.2008 г., с преписи от обвинителния акт и разпореждане. Въпреки това не се е явил пред съда, без да посочи уважителни причини.   С оглед на това, първоинстанционният съд законосъобразно е дал ход на делото в негово отсъствие, назначавайки му служебен защитник, на основание чл. 94, т. 8 НПК. Въпреки, че не е посочил изрично в постановеното в тази връзка определение, очевидно съдът е приел, че неявяването му няма да попречи за разкриване на обективната истина – чл. 269, ал. 3 НПК, преценявайки направеното самопризнание л. 46 и 47 от сл. д. и събраните останали безпротиворечиви доказателства на досъдебното производство.   В искането за възобновяване се твърди и че наложеното наказание е явно несправедливо, без да е посочено основанието на което се прави. Настоящата инстанция счита, че то е по реда на чл. 421, ал. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и по същество е също НЕОСНОВАТЕЛНО. Лишени от основания са твърденията за несправедливост на размера, на наказанието. При определянето му, са били подложени на преценка всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. При строго спазване на принципите за индивидуализация, правилно е било прието, че наказанието следва да бъде определено при смекчаващи вината обстоятелства и е наложено в минималния предвиден от закона размер, като е било отчетено и твърдяното в искането възстановяване на щетите. И според настоящия състав, санкцията от три години лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим на изтърпяване, е напълно справедлива. Няма никакво основание за по-нататъшното й намаляване, тъй като са спазени точно принципите за индивидуализация на наказанието. То е напълно съответно на тежестта, на осъщественото деяние и данните за личността на дееца. С оглед на тях, липсват каквито и да било основания за да се направи извод, че са налице многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства и от там за приложение разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. А. С., понастоящем в затвора Ловеч, за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда № 352/05.11.2008 г., на Луковитския районен съд.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: