Р Е Ш Е Н И Е № 141 Гр. София, 07 октомври 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становището на прокурора от ВКП И. СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 636/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по частна касационна жалба от частния тъжител З. С. М. срещу определение № 211/08.05.2019 г. на Русенски окръжен съд, наказателна колегия, постановено по в.н.ч.х.д. № 284/2019 г., по описа на същия съд, с което е прекратено производството по въззивното дело. В жалбата на частния тъжител се навежда касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, по съображенията, изложени в същата – определението неправилно е постановено в закрито заседание, в нарушение на чл.341, т.1 от НПК, а разпореждането на районния съд - от съдия-докладчик, по отношение, на който са били налице основания за отвод, по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК. Иска се отмяна на атакуваното определение като „нищожно“. В съдебно заседание пред касационната инстанция частният тъжител З. М., редовно уведомен не се явява и не се представлява. Прокурорът от ВКП, пред касационния съд, застъпва становището, че жалбата срещу атакуваното определение на окръжния съд е неоснователна и следва да се отхвърли, като се остави в сила определението на съда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Частната жалба на З. М. е допустима, като подадена от активно легитимирана страна, частен тъжител срещу определение на окръжен съд, действащ в качеството на въззивна инстанция, с което се прекратява въззивното производство по делото. Касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, тъй като независимо, че определението е постановено по наказателно дело от частен характер, се касае за акт от категорията на включените в разпоредбата на чл.346, т.4 от НПК. А именно – определение на окръжен съд, постановено за пръв път във въззивното производство, с което се прегражда пътя на наказателното производство, тъй като се оставя без разглеждане жалбата на частния тъжител срещу прекратяването на наказателното производство по делото, постановено от първия съд. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна по следните съображения: От материалите по делото се установява, че наказателното производство е било образувано по тъжба на частния тъжител З. М. срещу В. Н., в качеството му на частен съдебен изпълнител, за извършени от него престъпления по чл.217, ал.1 и 2 от НК , вр. чл.148, ал.1 от НК. След постъпването на тъжбата в съда, с разпореждане на съдията-докладчик, № 234/27.02.2019 г., на частния тъжител М. е указано, че следва в 7-мо дневен срок от уведомлението да внесе дължимата държавна такса, необходима за образуване на дело от частен характер.С последващо разпореждане № 287/14.03.2019 г., на съдията-докладчик, наказателното производство по делото / н.ч.х.д. № 404/2019 г., по описа на СРС / е било прекратено, на осн. чл.24, ал.5 от НПК, поради нередовност на тъжбата, с оглед невнасяне на указаната държавна такса от частния тъжител. Срещу определението за прекратяване на наказателното производството по делото е постъпила частна въззивна жалба от З. М., във връзка с която е образувано въззивното производство по делото, по което е постановено атакуваното с настоящата касационна жалба определение. По жалбата на М. е образувано в.н.ч.х.д. № 284/2019 г., по описа на Русенски окръжен съд. След образуването на делото, с разпореждане от 02.04.2019 г. на съдията-докладчик, на жалбоподателя М. е указано, че следва да внесе държавна такса в размер на 6 лв. по сметка на съда. Жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на съдията-докладчик на 09.04.2019 г. След получаване на уведомлението, частният тъжител не е внесъл дължимата държавна такса, като от негова страна , на 18.04.2019 г. е постъпило писмено становище, наименувано„жалба“, с което се оспорват мотивите към разпореждането на съдията-докладчик. С определение № 211/08.05.2019 г. на Русенски окръжен съд, наказателна колегия по в.н.ч.д. № 284/2019 г., жалбата на З. М. срещу определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено наказателното производство по делото е оставена без разглеждане и въззивното производство пред окръжния съд е било прекратено. В определението са изложени съображения за недопустимост на жалбата, поради невнасяне на дължимата за образуване на въззивното производство от частен характер държавна такса, в размер на 6 лв. от страна на частния тъжител М.. При тези данни определението на окръжния съд, с което е прекратено въззивното производство по делото и жалбата на М. е оставена без разглеждане е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Съгласно чл.4, б.“а“ от Закона за държавните такси и действащата Тарифа № 1 към Закона за държавните такси и таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените органи и министерството на правосъдието, раздел А, т.9 , държавната такса за образуване на дела от частен характер / съгл. чл.81, ал.1 от НПК към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса/ е в размер на 12 лв., а съгласно р.А,т.12 от същата тарифа, при обжалване пред по-горен съд по дела от частен характер , дължимата държавна такса е в размер на 6 лв. Жалбоподателят М. не е внесъл дължимата държавна такса за обжалване на разпореждането на съдията-докладчик от районния съд, което е постановено по дело от частен характер, както и след дадено писмено указание не е отстранил тази неизправност. До постановяване на определението на въззивния съд, държавна такса от негова страна не е била внасяна. Държавната такса при обжалване по дела от частен характер е съществен реквизит към жалбата и при невнасянето й, въззивно производство не следва да се образува, поради нередовност на въззивната жалба. Възражението от жалбата на М., че определението на въззивния съд неправилно е било постановено в закрито заседание, в нарушение на чл.341, ал.1 от НПК е неоснователно. По отношение на жалбата на частния тъжител срещу определението за прекратяване на наказателното производство тази разпоредба е била неприложима, тъй като жалбата на М. е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по въззивното дело е било прекратено. Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.4 от НПК, определението и разпореждането за прекратяване на наказателното производство, включително и когато производство е образувано по тъжба на частния тъжител и е прекратено на осн. чл.24, ал.5 от НПК, подлежат на разглеждане по реда на глава 21. В случая се касае не до разглеждане по същество на жалбата срещу определението на първия съд, а до преценка на въззивния съд относно редовността и допустимостта на подадената въззивна жалба, с каквито правомощия въззивният съд разполага на самостоятелно основание / виж ТР № 5/2018 г. на ОСНК на ВКС по тълк.д. № 5 /. Съобразно същото тълкувателно решение, в случаите когато въззивната инстанция констатира недостатък в жалбата /или протеста/, с определение ги оставя без разглеждане и прекратява производството по делото. В тези случаи, въззивният съд упражнява правомощията на съдията-докладчик от първата инстанция по чл.323 от НПК, поради което и определението, с което оставя без разглеждане жалбата следва да се постанови също в закрито заседание. С оглед изложените съображения, се налага извода, че въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение като е постановил атакуваното определение в закрито заседание. По отношение на възражението от жалбата за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в наличие на основания за самоотвод на съдията-докладчик от Районен съд – Русе, който е постановил разпореждането за прекратяване на наказателното производство, ВКС намира същото за напълно неоснователно. В производството пред окръжния съд определението на съдията-докладчик не е било разглеждано по същество, като жалбата срещу същото е била оставена без разглеждане, поради което и съдът не е имал задължение да проверява законността на съдебния състав,постановил атакувания съдебен акт. Пред касационната инстанция се проверява определение на въззивния съд, което съдържа произнасяне само по допустимостта на въззивната жалба, поради което изложеният довод е напълно ирелевантен към неговата правилност, тъй като обстоятелствата, свързани с наличието на основания за отвод могат да бъдат преценявани само при разглеждане на делото по същество и от двете съдебни инстанции. С оглед изложеното, жалбата на частния тъжител М. срещу определението на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане частната му въззивна жалба срещу разпореждането на съдия от районния съд за прекратяване на наказателното производство по делото от частен характер е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се остави в сила определението на окръжен съд Русе. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 211/08.05.2019 г. на Русенски окръжен съд, наказателна колегия, постановено по в.н.ч.х.д. № 284/2019 г., по описа на същия съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: