3 Р Е Ш Е Н И Е № 261 СОФИЯ, 04.08.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 7 юни 2011 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 45/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Т. и З. К. Т., приподписана от адв. Б. Т., против решение № 1 от 09.09.2009 г. по в.гр.д. № 977/08 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 91 от 13.06.2008 Г. по гр.д. № 375/07 г. на Петричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. С. Т. и З. К. Т. - Й. против Общинска служба “Земеделие и гори” [населено място], иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ за установяване правото на наследниците на А. Н. Т. и Х. Н. Т. на възстановяване на собствеността върху следните имоти в землището на [населено място]: гора - дъбова курия с площ 100 дка в м. ”Виниш” при съседи: път, дере и Г. Х. и кестенова гора с площ 35 дка в м. ”Над село” при съседи: вада, селска гора и Т. Д.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Ответниците по касация не са взели становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените в касационната жалба доводи, приема следното: За да намери предявеният иск за неоснователен въззивният съд е приел, че ищците не са доказали техните наследодатели да са били собственици на процесните гори към момента на одържавяването им, както и че горите са били включени в Д.. Изводът е обоснован с това, че представеното по делото удостоверение от 04.03.1932 г. на С. общинско управление, подписано от кмета и секретар - бирник, издадено въз основа на махленско свидетелство, че праводателите на ищците през м. април 1924 г. са закупили земеделски земи и гори, в това число и процесните и оттогава са във владение на същите, не е от категорията на писмените доказателства по чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ, годни да установяват принадлежността на правото на собственост върху претендираните гори. В подкрепа на извода си за недоказаност на притежанието на правото на собственост от двамата наследодатели съдът и посочил и това, че същите са починали след 1949 г., но не са подали декларации съгласно Указ № 573 на Президиума на В. от 28.05.1949 г. за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти, а такива са подадени от техни наследници, които са декларирали общо само 40 дка гора в м. ”Виниш” и 8 дка гора в м. ”Над село”. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса представлява ли представеното по делото удостоверение, издадено въз основа на махленско свидетелство, писмено доказателство по смисъла на чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ за доказване на правото на собственост върху претендирани за възстановяване гори. Съгласно чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ правото на собственост върху претендираните за възстановяване гори се доказва с писмени доказателства. Сред примерно и неизчерпателно изброените са посочени както писмени доказателства, които пряко установяват притежанието на собственически права, така и писмени доказателства, съдържащи индиция за такива права. Макар и издадено от държавен орган, представеното от жалбоподателя удостоверение не може да бъде отнесено към някоя от тези две категории, тъй като с него се удостоверява само факта на владението и началния му момент, най- вероятно, като се има предвид годината на издаването му, за да послужи на купувачите за снабдяване с документ за собственост по реда на Закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи/ отм./, който е допускал при определени условия договорите за покупко- продажба на недвижими имоти, неоформени с нотариален акт, за запазят действието си. Съществуването на право на собственост върху недвижимите имоти е извън удостоверителната компетентност на кмета на общината. Независимо от изложеното, посоченото удостоверение не е без правно значение за изхода на делото. Представени са четири броя декларации за притежавани непокрити земеделски имоти, подадени през 1949 г. от двама от наследниците на Х. Т. - С. Х. и С. Х. и двама от наследниците на А. Т.- К. А. и С. А., в които са описани гори в м.”Виниш” и “Над село”, а като основание за придобиването им е посочено ” наследство”. Ако недвижимите имоти са били декларирани от несобственици предвид обстоятелството, че към 1949 г. наследодателите са били живи, както е приел въззивния съд, то събраните по делото доказателства дават достатъчно основание да се направи извод, че собственици на декларираните имоти са били са братята Х. и А. Т., тъй като към 1949 г. е изтекъл предвидения в ЗД/ отм./ двадесетгодишен давностен срок, считано от 1924 г., необходим за придобиване на правото на собственост на оригинерно основание и при това положение, при наличие на останалите закона предпоставки, да се признае правото на възстановяване на собствеността в лицето на техните наследници. От обстоятелството, че няма данни горите да са декларирани през 1949 г. от собственика, не може да се направи извод, че правото на собственост е било изгубено. Тъй като освен поради недоказаност на принадлежността на правото на собственост върху претендираните за възстановяване гори към релевантния минал момент, искът по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗІГФ е отхвърлен и поради това, че не е установено дали процесните гори са включени в Д., въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал.3 ГПК делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане с изясняване и на това обстоятелство, включително и чрез изслушване на съдебна лесотехническа експертиза Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1 от 09.09.2009 г. по в.гр.д. № 977/08 г. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: