Р Е Ш Е Н И Е   № 175   гр.София, 22 май  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети април   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                         ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                                                                                              със секретар   Иванка Илиева при участието на прокурора   МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 162/2009 година   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Пазарджишката окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 9 от 10.ІІ.2009 год. по внохд № 67/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд. В протеста се твърди, че въззивната присъда е постановена в нарушение на закона, а с изложените доводи се оспорва и правилността на извършения от окръжния съд доказателствен анализ. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. Представителят на ВКПр не поддържа в съдебно заседание протеста като счита, че събраните доказателства не установяват по несъмнен начин наличието у подсъдимите на виновно поведение. Защитникът на подсъдимия Л. К. иска оставяне на въззивната присъда в сила, каквото е становището и на защитника на подсъдимия А. С. , изразено писмено. Върховният касационен съд установи: С присъдата си от 13. ХІ.2008 год. по нохд № 1684/2007 год., Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимите М. С. С., А. С. С. и Л. В. К. за виновни в това, че действайки в съучастие като посредствени съизвършители, след предварително сговаряне и използване на моторно превозно средство, са откраднали на 19 и 20.ІХ.2006 год. от пътя за с. Г., Пазарджишка област, в местността „Каменицата”, 6600 гранитни павета на стойност 6 600 лева, принадлежащи на Областно пътно управление-Пазарджик, за което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и 5 във вр. с чл.26, ал.1 НК, М. С. и А. С. са осъдени на по 1 година лишаване от свобода, а Л. К. – на 2 години лишаване от свобода. Подсъдимите са признати още за виновни в това, че действайки в съучастие като посредствени съизвършители, противозаконно са повредили на 20.ІХ.2006 год. 16 кв.м. пътна настилка от път І-8 в участъка му за с. Г. край местността „Каменица” и са причинили на Областно пътно управление-Пазарджик имуществена вреда за 256,72 лева, за което и на основание чл.216, ал.1 НК, М. С. и А. С. са осъдени на по 1 година лишаване от свобода, а Л. К. – на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК на С. и С. е определено общо наказание от по 1 година лишаване от свобода, а на Л. К. – 2 години лишаване от свобода. Наложените на С. и К. наказания е постановено да се изтърпят при общ първоначален режим, а наказанието на С. е отложено от изтърпяване за срок от 3 години. По отношение на А. С. е постановено, на основание чл.68, ал.1 НК, да изтърпи при общ първоначален режим и наказанието от 2 години лишаване от свобода, наложено му с присъдата на Софийския районен съд от 5. Х.2005 год. по нохд № 6914/2003 год. Тримата подсъдими са оправдани по 3 обвинения: откраднатите павета да са на стойност 11 325 лева, представляващи големи размери и деянието да съставлява престъпление по чл.195, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 и 5 НК; повреждането на пътната настилка да е извършено при условията на продължавано престъпление и на 19.ІХ.2006 год.; стойността на повредения участък да възлиза на 2 331 лева. С присъдата си по въззивното дело, образувано по протест на прокурор от Пазарджишката районна прокуратура, жалба от подсъдимия М. С. и жалби от защитниците на А. С. и Л. К. /приложени към нд № 906/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд/, окръжният съд е отменил първоинстанционната присъда и изцяло е оправдал подсъдимите. Протестът е основателен. І. Престъплението по чл.194 НК е осъществено тогава, когато се отнема чужда движима вещ, когато това отнемане става без знанието и съгласието на нейния собственик, владелец или държател и когато отнемането има за цел да се установи върху вещта нечие чуждо, а не на нейния собственик/владелец, държател/ владение. 1.становено е по делото, че на 20.ІХ.2006 год. Димитър Н. С. , М. Р. В. , С. Ст. К. и П. В. П. са имали контакти с тримата подсъдими, които са им предложили работа, след което са били откарани на „обекта” с личния автомобил на подсъдимия А. С. и с управлявания от подсъдимия Л. К. товарен УАЗ, владян от Б. Зл. Т. на основание незаверен нотариално договор за продажба, сключен между него и Н. Д. С. казания за това, какво да вършат на „обекта” – натоварване на вече изкопани павета и изкопаване на нови – С. , В. , К. и П. са получили от подсъдимите, след което са започнали да работят, като с тях е останал подсъдимия М. С. Всички тези обстоятелства са установени посредством показанията на С. , В. и К. , дадени на 24.ІХ.2006 год. пред съдия при проведеното досъдебно разследване. Свидетелите са предали възприятията си само 3 дни след инцидента, показанията им са ясни, конкретни, безпротиворечиви и представляват сигурна основа за направата на вярни фактически констатации и изводи. Казаното при досъдебното разследване свидетелите В са потвърдили и пред първоинстанционния съд в проведените на 18.ІІ.2008 год. и на 8.V.с.г. заседания, а фактите относно принадлежността на товарния УАЗ и причината за предоставянето му на подсъдимия К, са установени посредством показанията на Б. Т. и завереното фотокопие на писмения договор, приложен на л.35 от досъд.разследване. 2.становено е, по-нататък, че пътя за с. Г., представляващ отклонение от пътя между гр. К. и гр. Б., е част от Републиканската пътна мрежа и се стопанисва от Областно пътно управление-Пазарджик, т.е. това е чужд за подсъдимите имот, чужди за тях са и намиращите се в него движими вещи, каквито са гранитните павета, с които е настлан. 3.становено е, накрая, че никой от подсъдимите не е имал разрешение от И. Ст. Д. , Директор на Областно пътно управление-Пазарджик, да се разпорежда с принадлежащите към пътя движими вещи, от които е съставена настилката му. Дотук изброените факти са установени безспорно, включително от дадените от подсъдимите обяснения и обосновават наличието от обективна и субективна с. на извършена от С. , С. и К. в съучастие като съизвършители кражба на чужди движими вещи, при което оправдаването им по това обвинение буди, най-малкото, недоумение. Изцяло ирелевантен е фактът-дори да се приеме за установен-че подсъдимите са се „доверили” на свидетеля Е. К. /когото преди това М. С. е познавал бегло, а С. и К. не са познавали/, който им заявил, че имал разрешение да изравя паветата от въпросния път и да ги продава на неизвестни физически лица. Проблемът с „доверието” би стоял малко по-другояче, ако въпросният Евг. Костадинов-безработен, ангажиращ се инцидентно с работа и „боклук” според свидетеля И. Петков-беше на ръководна длъжност в Областното пътно управление-Пазарджик, но дори и тогава подсъдимите не биха могли да разчитат само на дадена дума, без да е скрепена с надежден писмен документ, оневиняващ ги за действията им. Във всички останали случаи поведението им е противозаконно и престъпно, както правилно е следвало да се квалифицира от въззивния съд. Обсъжданата неправилност се отнася към посоченото в чл.348, ал.1, т.1 НПК касационно основание – неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти – и тъй като закононарушението е довело до неправилна оправдателна присъда, тя трябва да се отмени и делото да се върне на постановилия я съд за ново разглеждане. ІІ. Освен допуснатото нарушение на материалния закон, довело до неправилното оправдаване на подсъдимите за кражба и противозаконно повреждане на чужд имот, извършени на 20.ІХ.2006 год., е допуснато и процесуално нарушение при извършения от въззивния съд доказателствен анализ на фактите, относими към обвинението срещу тримата подсъдими за кражба на павета от същия път, извършена на 19.ІХ.2006 год. От показанията на свидетелите Н. А. и А. Д. В. , служители в РПУ-гр. Белово, е установено, че на 20.ІХ.2006 год. подсъдимият К им е заявил за изваждани и пренасяни и на 19.ІХ.с.г. павета от същия път, които павета са били складирани вблизост до дома му в гр. К.. Дадената от К. информация е била предадена в РПУ-гр. Костенец и след като оттам се е потвърдила, А. и В. са откарали К. до дома му. Там подсъдимият отново е потвърдил казаното преди това, че наличните до дома му павета са извозвани от него предния ден с 5 курса на товарния УАЗ/св. Атанасов на л.90, гърба от първ.дело/, а и свидетелите са видели разтоварените павета, които са били на няколко /четири или пет или шест според св. В на л.225 от първ.дело/ „големи купки”. Горните показания въззивният съд не е кредитирал, тъй като били опровергани от „самия… К. ”, а още и от показанията на „незаинтересуваните от изхода на делото… С. , К. , В. , П. ”, които подкрепяли казаното от този подсъдим. Тази констатация на въззивния съд е изцяло погрешна. Двамата свидетели са възпроизвели пред съда това, което им е казал К. Изявленията на К. не са били направени пред изброените четирима свидетели, затова и техните показания не биха могли да влязат в противоречие с показанията на А. и В. относно това, какво е казал в тяхното, на А. и В. , присъствие. Истинността на показанията на Н. А. и Ат. В. не може да бъде оспорвана на основата и на противоречието между казаното им от К. , че същата група работници С. , К. , В. и П. разкопавали пътя и товарили павета и на 19.ІХ., и показанията на тези работници. Противоречието е между казаното от К. и изброените работници, а не между тях и свидетелите А, за да се изтъква това противоречие като основание да се откаже доверие на двамата полицейски служители. Освен това, „незаинтересувани от изхода на делото” са именно А. и В. , докато материалната зависимост на четиримата работници от техните работодатели е несъмнена, а манипулирането на показанията им в интерес на подсъдимите-очевидно при съпоставката на показанията на Д. Н. С. пред съдия при досъдебното разследване/л.45/ и в проведеното на 18.ІІ.2008 год. пред първоинстанционния съд съдебно заседание /л.91, гърба и 92 от първ.дело/. Коментираното процесуално нарушение е съществено, тъй като е ограничило правото на прокурора да докаже повдигнатото срещу подсъдимите обвинение, съставлява касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК и също налага отмяна на въззивната присъда с връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. Съобразно изложеното и чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ присъда № 9 от 10.ІІ.2009 год. по внохд № 67/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от съдебното заседание. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: