Р Е Ш Е Н И Е № 509 гр.София , 27 ноември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дeветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП А.Лаков след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1700/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420 ал.2 от НПК. Образувано е по искане ,озаглавено „молба”,депозирано лично от осъдения В. М. В. за възобновяване на нохд 559/2011 г. на РС-Берковица и отмяна на постановената от него присъда в частта относно извършената кумулация на наказанията ,наложени на В. по това дело и по предходни присъди. От съображенията, изложени доста общо в искането / че при правилна кумулация на наказанията лишаване от свобода и пробация по влезли в сила присъди, осъденият вече би трябвало да е изтърпял наказанието лишаване от свобода , както и ,че РС-Берковица неправилно не е зачел както предварителния арест на В. В. ,така и изтърпяното от него наказание пробация при изпълнение на наказанието лишаване от свобода/ може да се извлече касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, служебно назначеният адвокат на осъдения моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело, посочвайки ,че в присъдата си РС-Берковица не е приспаднал от наложеното общо наказание изтърпяното наказание пробация. Представителят на ВКП счита искането на осъдения за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение,тъй като не са налице законовите основания за възобновяване на делото. Върховният касационен съд след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си,намери следното: Искането за възобновяване ,направено от осъдения е процесуално допустимо, доколкото има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Постановената от РС-Берковица присъда по нохд 559/2011 г. е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред .Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения: С присъда от 17.01.2012 г., постановена по нохд 559/2011 г. ,РС-Берковица е признал подсъдимия В. М. В. за виновен в извършване на престъпление по чл.343в ал.2 от НК ,за което му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода,което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68 ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието , наложено по присъда по нохд 3641/2007 г. на СГС, влязла в законна сила на 10.12.2008 г.,а именно две години и десет месеца лишаване от свобода.Със същата присъда на основание чл.25 във вр.с чл.23 от НК на подсъдимия В. е било наложено едно общо и най тежко наказание,измежду наказанията, участващи в съответната група,както следва: Първа група: наказанията ,наложени по присъди по нохд 745/2010 г.на РС-Видин и по нохд 1503/2009 г.на РС-Видин,за които е определено едно общо най-тежко наказание пробация със следните пробационни мерки-„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години,два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и 200 часа „безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от две календарни години; Втора група: наказанията ,наложени с присъди по нохд 142/2011 г.на РС-Видин и по нохд 374/2011 г.по описа на РС-Видин,като е определено най-тежкото измежду тях ,а именно пробация със следните пробационни мерки- „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години, два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години и 300 часа „безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от три календарни години; Трета група:наказанията ,наложени по нохд 1348/2011 г.на РС-Видин и по настоящето дело /нохд559/2011 г. на РС-Берковица/,като е определено едно общо и най-тежко наказание,а именно три месеца лишаване от свобода ,което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Постановено е наказанията по нохд 601/99 г. на РС-Видин, нохд 1122/07 г. на РС-Видин и по нохд 1218/09 г. на РС-Видин да се изтърпят отделно. На основание чл.23 ал.3 от НК е приспаднато от определените по-горе общи наказания във всички групи изтърпяното изцяло или отчасти наказание пробация. С решение от 21.06.2012 г. ,постановено по внохд 29/2012 г. ,ОС-Монтана е потвърдила първоинстанционната присъда по нохд 559/2011 г. на РС-Берковица. С решение №537 от 04.12.2012 г. на ВКС, І н.о.,постановено по н.д.1795/2012 г. е отменено по реда на възобновяването на наказателни дела влязлото в сила въззивно решение по внохд 29/12 г. на ОС-Монтана и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. След възобновяването на наказателното дело,с решение от 21.03.2013 г. на ОС-Монтана,постановено по внохд 216/2012 г. отново е потвърдена присъда от 17.01.2012 г. по нохд 559/2011 г. на РС-Берковица. Към момента на постановяване на присъдата по нохд 559/2011 г., РС-Берковица е разполагал с всички данни, касаещи съдебното минало на В. В. , поради което е изпълнил принципните си задължения за служебна проверка дали деянията по предходните осъждания на подсъдимия се намират в съвкупност ,респективно в рецидив, както помежду си ,така и с деянието, предмет на разглеждане в производството пред него, която проверка е била обективирана в съдебния му акт. Всъщност решаващият съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при които някой от деянията са се намирали в условията на съвкупност,а други на рецидив ,поради което единно групиране на наказанията по всички осъждания не е било възможно.Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл.25 във вр.с чл.23 ал.1 от НК и при установяване на тяхното наличие да се избере най-благоприятния за осъдения вариант на кумулиране на наказанията. В. В. е осъждан многократно ,както следва: - с присъда, постановена по нохд 1122/2007 г. на РС-Видин,влязла в сила на 25.01.2008 г. за престъпление по чл.212 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК ,извършено на 27.12.2005 г.-27.01.2006 г. му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки -„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години,два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и „безвъзмезден труд в полза на обществото”общо 200 часа за срок от две последователни календарни години; - с присъда по нохд 3641/2007 г. на СГС,влязла в сила на 10.12.2008 г., на основание чл.23 ал.1 от НК за престъпления по чл.212 ал.4 от НК и по чл.316 във вр.с чл.308 от НК,извършени на 06.11.2006 г. му е наложено едно общо и най-тежко наказание,а именно две години и десет месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е били отложено за срок от пет години.; - със споразумение по нохд 1218/2009 г.на РС-Видин,влязло в сила на 20.10.2009 г.,за престъпление по чл.343в ал.2 от НК,извършено на 07.09.2009 г. е осъден на наказание пробация със следните пробационни мерки -„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от седем месеца, два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от седем месеца ; - с присъда по нохд 745/2010 г.на РС-Видин, влязла в сила на 03.11.2010 г.за извършено на 20.01.2010 г. престъпление по чл.339 ал.1 от НК е осъден на наказание пробация със следните пробационни мерки -„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години, два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от две години ; - с присъда,постановена по нохд 1503/09 г. на РС-Видин,влязла в сила на 02.02.2011 г. за извършено престъпление през месец август 2005 г. по чл.209 ал.1 от НК му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки -„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца; - със споразумение по нохд 142/2011 г.,влязло в сила на 03.05.2001 г. за извършено на 13.11.2011 г. престъпление по чл.343в ал.2 от НК ме е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки -„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години, два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 300 часа годишно за срок от три поредни години ; - със споразумение по нохд 1348/2011 г. ,влязло в сила на 19.09.2011 г. на РС-Видин,за извършено на 31.08.2011 г. деяние по чл.343в ал.2 от НК му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки -„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години, два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 320 часа годишно за срок от три . Съгласно трайната съдебна практика / Постановление №4 /65 г. на Пленума на ВС; Р 11/87 г. по н.д.3/87 г. на ОСНК; Р 562/82 г. по н.д. 601/82 г. на ІІ н.о. на ВС/, когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, следва да се налага общо наказание за съвкупността по онези присъди, по които са налице условията за това и то в най-благоприятното за осъдения съчетание, като се има предвид размерът на наложеното общо наказание,и наказанието,което следва да се търпи отделно.В конкретния случай, РС-Берковица не е установил всички възможни варианти за групиране на наказанията, наложени на В. В.,след което да приложи принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание,като по този начин е допуснал нарушение на закона. Извън направеното от съда обособяване, а именно група , обхващаща присъди по нохд 142/2011 г. и по нохд 374/11 г. с общо наказание пробация /с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години,два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от три календарни години/ и група ,включваща присъди по нохд 1348/2011 г. и 559/2011 г. / с общо наказание три месеца лишаване от свобода/, е възможна и друга съвкупност, а именно по нохд 1122/2007 г. на РС-Видин , по нохд 3641/07 г. на СГС и по нохд 1503/09 г. на РС-Видин, с общо най-тежко наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода. С обособяването на тази група , единствените наказания ,които следва да се изтърпят отделно са тези по нохд 1218/09 г. на РС-Видин с наложено наказание пробация /задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца –два пъти седмично,задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца/ и по нохд 745/10 г. на РС-Видин,по което наложеното наказание е също пробация / задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа годишно за срок от две години/, тъй като деянията по тези две присъди не са в условията на реална съвкупност помежду си, а и същите не биха могли да бъдат включени в която и да е било от посочените по-горе три групи, доколкото не са налице основанията на чл.25 във вр.с чл.23 ал.1 от НК за тях. Наред с това, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е бил длъжен първо да прецени дали деянието по активираната от него по чл.68 ал.1 от НК присъда /нохд 3641/97 г./ е в съвкупност с някое от деянията по останалите осъждания на В. и ако констатира такава, да я обособи /в случая , както беше посочено и по-горе такава съвкупност е налице/, като едва след това извърши преценка относно приложението на чл.66 ал.1 и чл.68 ал.1 от НК , съобразявайки се с обстоятелството, че независимо , че една от присъдите в съвкупността е условна, с факта на групиране и наличието на рецидив по отношение на нея, приложението на чл.66 от НК изгубва самостоятелното си значение, съответно, евентуалното приложение на чл.68 ал.1 от НК би било незаконосъобразно /Р 475/2003 г. по н.д. 284/2003 г. на І н.о.ВКС, Р№4/2007 г. по н.д. 664/06 г. на І н.о. на ВКС/. Предвид изложените съображения,касационната инстанция намира, че са налице основанията на чл.348 ал.1 т.1 от НПК за възобновяване на производството и отмяна на присъдата на РС-Берковица в частта относно приложението на чл.25 във вр.с чл.23 от НК,както и относно приложението на чл.68 ал.1 от НК/независимо от липсата на подобно искане от страна на осъдения,тъй като преценката за приложението на тази разпоредба е свързана с правилната и законосъобразна преценка за приложимостта на чл.25 във вр.с чл.23 от НК/, както и на въззивното решението на ОС-Монтана ,в частта му, в която е била потвърдена присъдата по нохд 559/2011 г. относно направената кумулация и приложението на чл.68 ал.1 от НК.Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Берковица в производство по чл.306 от НПК за пълно и законосъобразно кумулиране на наказанията ,наложени на В. В. по влезлите в сила присъди. Независимо от обстоятелството,че по реда на чл.417 от НПК прокурорът би могъл да приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест,то при разглеждане на делото в производството по чл.306 от НПК,решаващият съд следва да съобрази всички данни, имащи отношение към разпоредбата на чл.25 ал.2 и 3 от НПК. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховият касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда от 17.01.2012 г. на РС-Берковица, постановена по нохд 559/2011 г.,в частта относно приложението на чл.68 ал.1 от НК, чл.25 във вр.с чл.23 ал.1 от НК и чл.25 ал.3 от НК ,както и решение от 21.03.2013 г. на ОС-Монтана, постановено по внохд 216/2012 г. в частта, в която е потвърдена първоинстанционната присъда относно приложението на чл.68 ал.1 от НК, чл.25 във вр.с чл.23 ал.1 от НК и чл.25 ал.3 от НК. ВРЪЩА делото за разглеждане в отменената част от друг състав на РС-Берковица в производство по чл.306 ал.1 от НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/