5 Р Е Ш Е Н И Е № 235 [населено място] , 04.12.2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№200/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1 т.3 от ГПК. Образувано е по молба на М. Й. Й. за отмяна на влязлото в сила решение №65, постановено на 22.04.2016г. по гр.д.№59/16г. по описа на Окръжен съд Монтана,с което той е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие сумата 13 823,13 лв., получена от него като първо плащане по договор №12812/05558/16.02.2010г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.,ведно със законната лихва и разноски за двете инстанции. Искането за отмяна се обосновава с твърдения за наличието на влязло в сила решение №181/22.03.2016г. по адм.д.№497/14г. на Административен съд Монтана,с което са отменени като незаконосъобразни заповед №03-120-РД/181/14.07.2014г. и заповед №03-120-РД/212/18.08.2014г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Монтана,на които,според молителя, е основано постановеното въззивно решение на Окръжен съд Монтана. Ответникът по молбата Държавен фонд „Земеделие“ я е оспорил с твърдения за неоснователност, поради липса на разписаните в закона спрямо соченото основание предпоставки за отмяната. Изложил е съображения,че решението на ОС Монтана не се основава на отменените заповеди,а на доказано виновно неизпълнение на договорно задължение,за което по силата на закона и договора между страните е предвидено връщане на получената от ползвателя финансова помощ,поради което липсва връзка на обусловеност, каквато се изисква от разпоредбата на чл.303 ал.1 т.3 ГПК.Моли искането за отмяна да бъде отхвърлено,като претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд,Търговска колегия, Първо отделение констатира, че молбата за отмяна е депозирана от надлежна страна в процеса в срока по чл.305 ал.1 ГПК,поради което се приема за допустима. По същество съставът намира молбата за неоснователна. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено от законодателя в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда,ползващи се със сила на пресъдено нещо. Предвид това,основанията за отмяна са посочени в чл.303 ал.1 ГПК конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване,предвидени в чл.281 от ГПК.В отменителното производство правилността на решението не е предмет на проверка,като Върховният касационен съд проверява единствено наличието на обстоятелства,осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл.303 ал.1 от ГПК. В молбата , с която е сезиран настоящият състав на Върховен касационен съд , молителят се е позовал на наличието на основанието по чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно тази разпоредба, отмяната на влязлото в сила решение се допуска,когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение,което впоследствие е било отменено. Соченото основание за отмяна поставя изискване крайният изход на спора,по който е постановено решението, предмет на молбата, да е бил обусловен от осъщественото задължение на съда,който го е постановил, да се съобрази със силата на пресъдено нещо на постановено в предходен процес съдебно решение,с което е разрешен преюдициален въпрос или със задължителната сила на индивидуален /ненормативен/ административен акт,издаден при упражнени властнически правомощия. Поради връзката на преюдициалност /доколкото заличаването с обратна сила на последиците от акта променя фактическата обстановка,имаща отношение към основанието на иска/, отмяната на властническия акт налага и отмяна на основаното на него влязло в сила съдебно решение по реда на извънинстанционното производство,за да би била извършена нова преценка на фактите, без да е задължен съдът да съобразява наличието му. Няма спор,че заповедите на директора на ОД на ДФЗ, издадени на основание чл.33 ал.1 от Наредба №9/2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. заповед №03-120-РД/181/14.07.2014г. и заповед №03-120-РД/212/18.08.2014г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Монтана представляват индивидуални административни актове. Безспорно установен в настоящото производство е и фактът на отмяната им по административен ред. Този факт обаче не е от естество да обуслови отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Монтана в хипотезата на чл.303 ал.1 т.3 ГПК,тъй като няма обуславящ за изхода на спора характер. Производството пред РС Лом е било образувано по искова молба на ДФ“Земеделие“ , с която се претендира от М. Й. връщане на сума в размер на 13 823,13 лв.,представляваща предоставено на ответника първо плащане по договор №12/112/05558 от 16.02.2010г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Отменените по административен ред заповеди касаят отказ за изплащане на финансова помощ,представляваща второ плащане по този договор,поради констатирано от ОД на ДФЗ Монтана неизпълнение на договорното задължение на ответника да подаде заявка за такова в определения в договора и закона срок, изявление за прекратяване на договора с позоваване на клаузи на договора и на разпоредбата на чл.87 ал.2 ЗЗД и искане за връщане на платеното по него,отново основано на уговорки между страните и на нормативно установени правила по Наредба №9/2008г. Отмяната на заповедите /и двете със сходно съдържание с разлика относно датите на извършване на едни и същи констатации за неизпълнение/ от административния съд е извършена с мотиви за липса на компетентност у издаващия ги административен орган /поради несъобразено със закона делегиране на правомощия от директора на ДФЗ на директора на областната дирекция на ДФЗ/. Тези заповеди не са сочени като предпоставка на претенцията на ДФЗ, който, видно от исковата молба, е твърдял наличие на договор между страните,сключен по реда на Наредба №9/2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.; установено с доклад за нередности неизпълнение на договорно задължение на ответника да подаде заявка за второ плащане /неоспорено като факт в исковото производство/,което по силата на закона /чл.8 ал.1 от наредбата/ и договора е основание за връщане на получената като първо плащане сума по договора. Релевантни за спора обстоятелства,свързани с двете заповеди са въведени в предмета му от ответника с отговора му на исковата молба,в който същият е заявил,че доколкото заповедите са издадени от неоправомощено лице /и този факт е предмет на разглеждане във висящо административно производство по отмяната им/ сключеният между него и ДФЗ договор не е прекратен,поради което липсва основание за връщането на помощта. При постановяване на въззивното решение,с което искът е уважен, окръжният съд е изложил съображения за неоснователност на възражението на ответника, намирайки,че е налице надлежна делегация на права от директора на ДФЗ /което е в противоречие с изводите в решението на административния съд/. Този извод на съда обаче не е решаващ. За да обоснове крайния , постановен от него , резултат решаващият състав се е позовал на договорния характер на правоотношението и на наличието на виновно неизпълнение от страна на ответника /при липса на твърдени и доказани от него в процеса изпълнени,съгласно бизнес плана, инвестиции и подадена от него заявка за второ плащане/,които обстоятелства са предвидени в клаузите на договора и разпоредбите на закона като предпоставки за възникване на задължението за връщане на полученото по договора. Посочено е,че дори да не е произвело съответното правно действие,поради отправянето му от ненадлежна страна по договора, изявлението за прекратяване,обективирано в заповедите, не може да бъде основание за отричане на задължението за плащане,предвид разпоредбата на чл.62 ЗЗД. Одобряването на предприетата от евентуално неоправомощения административен орган работа /по прекратяване на правоотношението/ съдът е приел,че е извършено с подаването на исковата молба от Държавен фонд „Земеделие“,поради което и е присъдил търсената сума,ведно със законната лихва от тази дата. При тези изводи на въззивния съд , обусловили крайния изход по делото с влязлото в сила съдебно решение, закономерен извод в настоящото производство е този за липса на обосновани предпоставки за приложимост на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Доказаната в процеса отмяна на двата административни акта не би променила фактическата обстановка, релевантна към основанието на иска, нито би довела до друг, различен извод. Съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители, отношенията между фонда и получателите на финансовата помощ се уреждат на договорно основание /чл.12 ал.7/,а вземанията на фонда,произтичащи от тези правоотношения са частни държавни /чл.27 ал.5/. Отменените заповеди не представляват израз на упражняване на властническо правомощие,а са свързани с надлежното формиране на волята на частно-правния граждански субект /за разваляне на договора и отправяне на искане за връщане на даденото по него – чл.33 ал.1 от Наредба №9/2008г./. По отношение липсата на надлежно упълномощаване за изразяване на такава воля са приложими общите разпоредби на ЗЗД,касаещи действията без представителна власт.При това положение отмяната на издадените от неоправомощено лице индивидуални административни актове, обективиращи единствено волеизявления по чл.87 ал.2 ЗЗД и чл.88 ал.1 ЗЗД вр. чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, при наличие на последващо извършени действия по одобрение на тези действия от надлежната страна по договора /с подаването на исковата молба/, не би могла да обуслови друг правен резултат по спора. Доколкото не може да се приеме при тези изводи,че решението на Окръжен съд Монтана е основано на отменените индивидуални административни актове, следва да се приеме неосъществена предпоставката на чл.303 ал.1 т.3 ГПК,а молбата за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. В полза на ответника по молбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Й. Й. за отмяна на влязлото в сила решение №65, постановено на 22.04.2016г. по гр.д.№59/16г. по описа на Окръжен съд Монтана. ОСЪЖДА М. Й. Й. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място][жк]бл.27 вх.Б ет.2 ап.19 да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на управление [населено място] бул.“Цар Борис III“ №136 сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.