Р Е Ш Е Н
И Е
№ 299
София,15.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Зоя Атанасова
при
участието на секретаря Ани Давидова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 500 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. И. и М. В. И. от гр. В. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 12.01.2009г. по гр.д. №123/2007г.
С определение №487/24.06.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроси по приложното поле на чл.109 ЗС.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че предявеният срещу тях иск е основателен след като построеният навес не е установено да е пречка за нормалното ползуване на имота от страна на предявилото иска лица,както и че в нарушение на материалния закон не е зачел съдържащите се в сключения през 1972г. договор за доброволна делба,допълнен с договор от 1974г.,с които е извършено разпределение на ползуването на дворното място. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде уважен предявеният иск,като им бъдат присъдени направените разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. П. В. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържа,че след като сключеният през 1974г. договор за разпределение на ползуването не му е бил предявен при придобиването на имота,той не го обвързва. Поддържа също така,че процесният навес му пречи да упражнява правата си върху дворното място в пълен обем. Моли постановеното от въззивния съд решение да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
В. П. В. е предявил срещу В. Ц. И. и М. В. И. иск за премахване по реда на чл.109 ЗС на паянтова постройка в северната част на УПИ ХІІ-1530,кв.365 по ЗРП на гр. В..
С обжалваното решение В. окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е осъдил В. Ц. И. и М. В. И. да преустановят действията се в северната част на дворното място, представляващо УПИ ХІІ-1530,кв.365 по ЗРП на гр. В. като отстранят за своя сметка издигнатата паянтова постройка-кош-навес.
Прието е,че дворното място е съсобствено между страните,като на 20.01.2005г. /н.а. №31,том І,н.д. №31/2005г./ В. П. е закупил от Ц. И. и Е. И. първият етаж от масивна жилищна сграда в дворното място,която представлява самостоятелно жилище със самостоятелен вход и ½ ид.част от дворното място с реално ползуване откъм северната страна. Прието е,че ползуването на дворното място е разпределено между Ц,Евгения И. ,В. Ц. и М. В. с договор от 26.12.1972г.,според който праводателите на В. П. следва да ползуват реално незастроената част от към северната страна и тъй като липсват доказателства за промяна на договореното положение в периода 1972г.-2005г.,то В. П. има правото да ползува реално северната част от дворното място.
Прието е,че изграденият в северната част на съсобственото между страните дворно място кош-навес пречи на В. П. да упражнява правото си на собственост в пълен обем и следва да бъде премахнат,тъй като държането на навеса е в нарушение на собственическите му правомощия, установени с нотариален акт за покупко-продажба и договор за доброволна делба,в които е посочено,че правата на собственост върху реалната част от сградата и ½ идеална част от дворното място се прехвърлят с право на реално ползуване на северната част от дворното място. Допълнителното споразумение за разпределяне на ползуването от 22.07.1974г.,сключено между праводателите на В. П. и ответниците по предявения иск В. Ц. И. и М. В. И.,според което В. Ц. и М. В. вземат за ползуване 20кв.м. от северозападната страна с договаряне за построяване не е зачетено, като е прието,че противоречи на останалите доказателства- заключението на съдебно-техническата експертиза и показанията на св. Е,праводател на В. П. по сключения на 20.01.2005г. договор за покупко-продажба.
Въпросите,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване,касаят предпоставките , при наличието на които може да се приеме,че предявеният по реда на чл.109 ЗС иск е основателен и по-специално достатъчно ли е в съсобствен имот да е изградена постройка от един от съсобствениците,за да се приеме, че са създадени пречки за другия съсобственик да упражнява правата си; необходимо ли е да е налице въздействие,което да смущава и пречи на останалите съсобственици да ползуват имота и какво е значението на постигнатото между съсобствениците споразумение за промяна в начина на ползуване на съсобствения имот за последващия приобретател в хипотеза, при която обектът,за който се твърди,че препятствува възможността му да упражнява правата си върху придобитата идеална част от имота е бил изграден преди прехвърляне на собствеността,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика.
В решение №411/02.03.1999г. на V ГО на ВКС по гр.д. №2190/1998г. е прието,че не може да се уважи негаторен иск на собственика когато допуснатото нарушение не създава пречки за правото му на собственост. В същия смисъл е и становището,изразено в решение №2240/13.01.2003г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №2810/2001г.,в което е прието,че негаторният иск е основателен,когато е налице противоправно въздействие върху общи части на съсобствен имот и когато то смущава или пречи на останалите съсобственици допустимо да го ползува.
В решение №316/18.02.2005г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №2746/2003г. е прието,че за успешното провеждане на иск по чл.109 ЗС не е достатъчно само че изградената в съсобствен УПИ постройка е незаконна,но е необходимо ищецът да докаже,че тя му пречи на упражнява в пълен обем правата си на съсобственик.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираните решения и в постановеното от В. окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №411/02.03.1999г. на V ГО на ВКС по гр.д. №2190/1998г., решение №316/18.02.2005г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №2746/2003г. и решение №2240/13.01.2003г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №2810/2001г. като съображенията за това са следните:
По реда на чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,което му пречи да упражнява своето право, като с такава възможност разполага и съсобственик,ако спрямо него се предприемат неоснователни действия от страна на другите съсобственици. Тези действия следва да са извършени без правно основание и реално да възпрепятствуват предявилото иска лице да упражнява правата си върху имота в пълен обем.
При наличие на постигнато между съсобствениците съгласие за разпределение на ползуването на дворното място неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС са онези действия на някой от съсобствениците, посредством които същият осъществява ползуване на дворното място по начин,различен от уговорения. Съсобственикът има правото да ползува съответната част от дворното място в рамките на притежавания дял от съсобствеността и съобразно постигнатото съгласие за разпределение на ползуването. В този случай само действия,които му пречат да упражнява правата си в този обем могат да бъдат преустановени по реда на чл.109 ЗС.
Построяването на сграда в съсобствен имот само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС,тъй като всяко лице,което притежава право на собственост върху едно дворно място разполага с правомощието и да го застроява. Още повече,че по правилото на чл.92 ЗС построеното принадлежи на всички лица,които притежават право на собственост върху дворното място. Само ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността, последните могат да искат премахване на постройката.
По въпроса за правното действие на постигнато споразумение за разпределение на ползуването по отношение на последващ приобретател в хипотеза,при която обектът,за който се твърди,че препятствува възможността му да упражнява правата си върху придобитата идеална част от имота е бил изграден преди прехвърляне на собствеността, настоящият състав приема следното:
Споразумението за разпределяне на ползуването обвързва и последващите приобретатели на съответни идеални части от дворното място вкл. досежно изградените преди прехвърляне на собствеността обекти, представляващи постройки на допълващо и второстепенно застрояване, ако същото съдържа съгласие за изграждането им. Ако постройките са изградени и се ползуват съобразно постигнатото в споразумението съгласие,последващият приобретател не може да иска тяхното премахване освен ако не са налице предпоставки за промяна на начина, по който ползуването е било разпределено и такава промяна е реализирана по предвидения в чл.32 ЗС ред.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
В. П. В. е придобил върху дворното място права в обема,притежаван от неговите праводатели Е. И. и Ц. И. ,вкл. и правото да ползува реално част от дворното място според постигнатото през 1972г. и допълнено и изменено през 1974г. споразумение за разпределяне на ползуването,т.е. правото да ползува реално дворното място откъм северната страна и 20 кв.м. от североизточната страна с отчитане правото на съсобствениците В. Ц. и М. В. да ползуват 20кв.м. от северозападната страна. Неправилно въззивният съд е приел,че постигнатото през 1974г. споразумение не следва да бъде зачетено. Същото обвързва не само лицата, които са притежавали имота в съсобственост към момента на сключването му,но и последващите приобретатели до момента,в който начинът на ползуване не бъде променен по предвидения в чл.32 ЗС ред.
Неправилен е изводът на въззивния съд,че така постигнатото споразумение противоречи на останалите доказателства по делото. На първо място следва да се отбележи,че изслушаното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза по никакъв начин не касае авторството или съдържанието на споразумението,поради което обективно не би могло да му противоречи. Освен това след като разпитаната като свидетел Е е заявила пред съда,че е подписала споразумението от 22.07.1974г.,както и че е било постигнато съгласие за построяване на паянтовите сгради и от двете групи съсобственици,неправилно въззивният съд е приел,че е налице противоречие,даващо му основание да не зачете споразумението.
Процесната постройка е изградена в съответствие с постигнатото през 1974г. съгласие за застрояване на част от дворното място и от двете групи съсобственици,потвърдено и с декларация от м. септември,1993г., изходяща от Е. И. ,че е съгласна с построяването на стопанска сграда или гараж. Изградена е върху частта, разпределена за ползуване на В. Ц. и М. В. ,т.е. ползуването на дворното място се осъществява от тях в рамките на притежаваните от тях права. И тъй като не е установено процесната сграда да препятствува възможността на В. П. да ползува дворното място според постигнатото през 1974г. споразумение,нито е установено да е проведено производство за промяна на договорения през 1974г. начин на ползуване,неправилно е прието,че са налице предпоставките на чл.109 ЗС.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от В. П. В. против В. Ц. И. и М. В. И. иск бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора и подадената от В. Ц. И. и М. В. И. частна жалба следва да бъде отменено и определение №36/15.01.2009г.,с което решението на въззивния съд е изменено в частта за разноските,а на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на В. Ц. И. и М. В. И. бъде присъдена сумата 670 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно изхода на спора.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 12.01.2009г. по гр.д. № 123/2007г. и определение №36, постановено на 15.01.2009г. по същото дело и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от В. П. В. от гр. В.,ул.”К”№6,ет.1,ЕГН ********** против В. Ц. И. и М. В. И. от гр. В., ул.”К”№6,ет.2 иск за осъждане на същите да преустановят действията си,с които пречат на В. П. В. да упражнява правото си на собственост върху дворно място,представляващо УПИ ХІІ-1530,кв.365 по ЗРП на гр. В. като отстранят за своя сметка построената в северната част на дворното място паянтова постройка-кош-навес.
ОСЪЖДА В. П. В. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на В. Ц. И. и М. В. И. сумата 670лв /шестстотин и седемдесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: