3 Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 05 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети юни, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Лада Паунова Мая Цонева при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №502 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия С. Г. Г. и касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура- гр.Велико Търново срещу решение №256 от 30.03.2016 г., постановено по ВНОХД №312/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. С присъда №55, постановена на 24.09.2015 г. по НОХД №643/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен, подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че на 25.10.2014 г. на ГКПП „Ро- ро терминал“ Н., без надлежно разрешение, с автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , направил опит да пренесе през границата на страната прекурсори за производство на наркотични вещества- ефедрин хидрохлорид, с общо тегло 48, 845 кг на стойност 6 051, 34 лева, като на основание чл.242, ал.3, във вр. с чл.18, ал.1 НК, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението му е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на основание чл.242, ал.7 и ал.8 НК са отнети предмета на престъплението и превозното средство, послужило за извършването му. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 1 165, 67 лева. С въззивното решение, постановената първоинстанционна присъда е изменена, като е отменено приложението на чл.66, ал.1 НК, на основание чл.59, ал.1 НК e приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и на основание чл.61, т.3, във вр. с чл.59, ал.1 ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. В касационният протест се сочат основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК, като се твърди, че отмереното от решаващите съдилища наказание за подсъдимия Г. е явно несправедливо, неоправдано занижено и не отговаря на тежестта на извършеното престъпление. Оспорва се и приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, като се твърди, че по делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и неправилно наказанието е отмерено под минималния, предвиден в разпоредбата на чл.242, ал.3 НК размер. Оспорват се изводите на предходните съдебни състави, като се поддържа, че погрешно са ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното самопризнание и това, че подсъдимият полага грижи за непълнолетното си дете, като не е отчетено това, че то живее с майка си в чужбина. Твърди се, че неправилно не е било наложено и предвиденото при условията на кумулативност наказание „глоба“, като по този начин е допуснато нарушение на материалния закон. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като наказанието на Г. бъде определено при приложението на чл.54 НК и му бъде наложено и предвиденото в закона наказание „глоба“. В касационната жалба на защитника на подсъдимия Г. се сочи касационното основание по чл.348, ал.1 т.3 НПК, като се твърди, че неправилно с въззивния съдебен акт е отменено приложението на чл.66, ал.1 НК и е постановено наказанието да бъде изтърпяно ефективно. Поддържа се, че обществената опасност на подсъдимия не е висока и съществуват многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. На тези основания се предлага да бъде изменено въззивното решение, като бъде отложено изпълнението на наложеното наказание по реда на чл.66, ал.1 НК. При условията на алтернативност се предлага, ако касационният съд прецени, че наказанието трябва да бъде изтърпяно ефективно, то да бъде намалено. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение предлага касационният протест да бъде уважен като бъдат възприети отразените в него оплаквания, а касационната жалба да бъде оставена без уважение. Защитникът поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли да не бъде приета тезата на прокуратурата, че направеното самопризнание не е смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е условие за развитие на производството по реда на съкратеното следствие, като поддържа, че то е направено още на досъдебното производство, преди предявяване на материалите по делото. Оспорва се и тезата на обвинението, че престъплението е с висока степен на обществена опасност. Предлага, при преценка на справедливостта на наказанието да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, обстоятелството, че работи и това, че мотив за извършване на престъплението са били финансови затруднения. На тези основания предлага касационния протест да не бъде уважаван, а касационната жалба да бъде уважена, като бъде отчетено това, че пребиваването в затвора на Г. няма да го превъзпита, нито ще му даде възможност да полага грижи за детето си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният протест и касационната жалба са неоснователни. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са приложили вярно закона, като са приели, че в настоящото производство са налице основанията за приложение на чл.55 НК и са преценили, че наказанието на подсъдимия Г. следва да бъде определено по реда на чл.58а, ал.4 НК. Законосъобразно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени направените от подсъдимия Г. самопризнания. Действително те представляват позитивна предпоставка за развитие на производството по реда на чл.371, т.2 и сл. НПК, но видно от материалите по делото подсъдимият е дал информация за съпричастността си към извършване на престъплението няколкократно в обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство. Вярно е, че той е отричал да знае конкретно какво вещество пренася през границите на страната, но е дал подробни обяснения от кого е получил автомобила, за това, че е знаел, че чрез него се пренасят през границата на страната в нарушение на закона вещи и информация за това какво е следвало да предприеме след навлизане на румънска територия. Това поведение на Г. има съществено значение за изхода на производството, обективно е подпомогнало разследващите органи и трябва да бъде ценено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като такива вярно са отчетени сравнително младата възраст на подсъдимия, това, че полага труд и не на последно място изразеното разкаяние за извършеното престъпление. При взимане на решението наказанието на Г. да бъде определено под предвидения в санкционната част на разпоредбата на чл.242, ал.2 НК специален минимум правилно е било отчетено и обстоятелството, че престъплението е останало недовършено и обективно не са засегнати защитените обществени отношения. На тези основания касационният съд прие, че законосъобразно решаващите съдилища са приложили разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК и с определянето на наказание под предвидения законов минимум не са допуснали нарушение на материалния закон. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прие, че правилно при индивидуализация на наказанието, наложено на подсъдимия Г. са ценени посочените по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилно въззивният съд е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 НК и наложеното на подсъдимия наказание трябва да бъде изтърпяно ефективно. Вярно съдът е приел, че размерът на наказанието дава възможност за неговото отлагане, но в конкретния случай това би било пречка за постигане на целите на чл.36 НК. Правилно въззивната инстанция е приела, че отлагането на изтърпяването е несъответно на естеството на извършеното престъпление, неговата обществена опасност и не на последно място би било неоправдано с оглед постигане на целите на генералната превенция. Касационният съд се съгласи с изводите на решаващите съдилища, че не следва по отношение на подсъдимия да бъде налагано предвиденото кумулативно наказание „глоба“, тъй като то не би допринесло съществено за постигане на целите на чл.36 НК, а и би било несъответно на данните за материалното положение на Г.. Предвид изложеното касационният съд прецени, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и не се налага изменение на атакувания въззивен съдебен акт на това основание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №256 от 30.03.2016 г., постановено по ВНОХД №312/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.