1 Р Е Ш Е Н И Е № 585 гр. С. 27 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Севдалин Мавров при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП Атанас Гебрев , изслуша докладваното от съдията В. И. наказателно дело № 581/2010 г. Делото е образувано по касационна жалба от упълномощеният защитник на подсъдимия М. Г. Г. – адвокат Ж. Г. Ж. от САК, срещу въззивно решение от 03.06.2010 г. по внохд№225/2010 г. на Апелативен съд гр.Пловдив . В касационната жалба се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1,т.2 и т. 3 НПК. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения са: в мотивите на присъдата и във въззивното решение липсват фактически и правни съображения за механизма на индивидуализацията на наложените на подсъдимия наказания за престъпленията за които е признат за виновен ; в мотивите на решението не е отговорено на доводите на защитата по оплакванията във въззивната жалба за липса на мотиви ; при определяне на наказанията не са съобразени многобройните смекчаващи вината обстоятелства за които са събрани данни ; увеличаването на общо най-тежкото наказание с още две години лишаване от свобода няма опора в изводите за степента на обществена опасност на подсъдимия ; игнорирани са доказателствата, които ако бяха оценени правилно, щяха да обосноват извод за неучастието на подсъдимия М. Г. в деянията по пункт първи, точки 1 - 4 от обвинителния акт, защото от намирането във владението му на част от вещите, предмет на кражба не може да се направи категоричен извод, че той е участвал и в отнемането им, като признаването на фактите на обвинението по пози пункт от подсъдимия, не е признаване и на вината за извършването на инкриминираното деяние; недопустимо е използвано извънсъдебно признаване на фактите на обвинението като решаващо доказателство за авторството на деянието по пункт първи ; не следва да бъдат кредитирани данните, събрани чрез използването на СРС, тъй като са изготвени в нарушение на закона и при ограничаване правото на защита на подсъдимия. Иска се, при алтернативност, отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане, или отмяна по пункт първи на обвинението и оправдаване на подсъдимия по това обвинение, или изменяване на решението с намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият М. Г. Г. се явява лично и с адвокат Ж. Ж.. Частните обвинителите Х. К. и Н. Р., както и повереникът им, адвокат Й. Б. не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , становищата и доводите на страните и прие следното : Жалбата на защитата на подсъдимия М. Г. Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството е протекло по реда на особените правила на съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 и следващи НПК. С присъда от 14. 04. 2010 г. по НОХД 217/2010 г. П. окръжен подсъдимият М. Г. Г. е признат за виновен в това, че в периода от 30. 03. 2008 г. до 14. 03. 2009 г. в с. Белащица и с. М., обл. П., в гр. Бургас и в с. В., обл. Бургас, в с. Скутаре, обл. П., в с. Дъбращица, обл. П. и в гр. П., при продължавано престъпление и след предварителен сговор с В. Л. Г. и А. Й. Г., и с неизвестен извършител - лице с неустановена самоличност, чрез използване на техническо средство и чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот - заключващи механизми на врати и прозорци, и чрез използване на моторни превозни средства - леки автомобили модели Пежо 309, Ф. П. и Т. Корола, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 33 902. 84 лв. от владението на лицата Х. В. Копанарски, Н. П. Р., П. Д. Ф., Б. А. Т., Р. Я. К., М. К. К., К. Д. Д. и Т. Б. С., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при опасен рецидив и кражбата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл. 196 А вр. чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. А и Б вр. чл. 54 и чл. 57 и чл. 58 А ал. 1 НК е осъден на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и КОНФИСКАЦИЯ на имуществото - лек автомобил Б. и мотоциклет КАВАЗАКИ. Подсъдимият М. Г. е признат за виновен и в това, че за периода 13. 03. 2009 г. до 14. 03. 2009 г. в с. Скутаре, обл. П., с. Дебращица, обл. П. и гр. П., при продължавано престъпление, след предварителен сговор с В. Л. Г. и А. Й. Г. и двамата от гр. П., противозаконно е отчел чужди моторни превозни средства - Ситроен С 4, Ф. П. и Т. Корола от владението на Р. Я. К. и М. К. К. и съответно от К. Д. Д. и Т. Б. С., без тяхно съгласие с намерението да ги ползва, като МПС са изоставени без надзор, деянието е извършено повече от два пъти и отнемането е извършено при условията на чл. 195 ал. 1 т. 5 НК, поради което и на основание чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. 2 т. 2 пр. 2 и 3 вр. ал. 1 чл. 26 ал. 1 вр. чл. 54 и чл. 58 А НК е осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.На основание чл. 346, ал. 4 НК съдът е ЛИШИЛ поде. М. Г. от правото да управлява МПС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА. Подсъдимият М. Г. е признат за виновен и в това, че за времето от 13. 03. 2009 г. до 14. 03. 2009 г. в гр. П. е образувал и ръководил организирана престъпна група състояща се от В. Л. Г. и А. Й. Г. като участници, създадена да извършва престъпления в страната кражби и противозаконно отнемане на моторни превозни средства с цел да се набави имотна облага, поради което и на основание чл. 321 ал. 1, чл. 54 и вр. чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Подсъдимият М. Г. е признат за виновен и в това, че на 04. 02. 2009 г. в с. В., обл. Бургас е придобил, чрез кражба, като до 14. 03. 2009 г. в с. Б., е държал огнестрелно оръжие - пистолет „CZ", 1 бр. пълнител и боеприпаси 11 броя бойни патрони и е придобил и държал до 14. 03. 2009 г. в с. Б., обл. С., огнестрелно оръжие пистолет „М.", 1 пълнител за пистолет и 11 бр. бойни патрони, без да има за това надлежно разрешение, поради което на основание чл. 339 ал. 1, чл. 54 и чл. 58 А НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК му е определено общо , най-тежкото наказание за посочените деяния и за деянието по присъда /споразумение/ по НОХД № 12800/2009 г. на СРС, в сила на 16. 02. 2010 г./ в размер на осем години лишаване от свобода. На основание чл. 25 вр. чл. 23 ал. 1 НК към това наказание е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.Приложен е чл.59 НК. Срещу присъдата са били подадени касационни жалби от защитата на подсъдимия, от Н. П. Р.- частен обвинител и касационен протест от ОП гр.П., на основание на които е образувано внохд№225/2010 г. на Апелативен съд гр.П., по което с решение №138 от 30.06.2010 г. горепосочената присъда е изменена само в частта относно начина на определяне на наказанията по чл.58а НК, съответно относно наказанието за престъпление по чл.339 ал.1 НК и относно общото наказание определено по реда на чл.23-25 НК и неговото увеличаване по чл.24 НК, като вместо израза „във връзка с чл.54 и чл. 58а НК" към квалификацията на всяко от престъпленията по чл. 196а, по чл.346 ал.2 т.1, по чл.321 ал.1 и по чл.339 ал.1 НК/ е добавен израза „във връзка с чл. 55 и чл. 2, ал.2 НК". Присъдата е изменена и в частта за наказанието по чл.339ал.1 НК, като вместо наказание от шест месеца лишаване от свобода, е наложено наказание пробация, с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година. Присъдата е изменена и в частта по чл. 23 НК , като на основание чл. 23, ал.З НК е присъединено към общо най- тежкото наказание от осем години лишаване от свобода, и лишаване на подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство, както е присъединено и наказанието конфискация на лек автомобил „Б. 525ТД"- тъмнозелен металик и мотоциклет „Кавасаки ЗХ600Е"- черен/ подробно описани в Справка от Ц. база КАТ, изготвена на 14.04. Юг. , собственост на подсъдимия М. Г. Г.. На основание чл.24 НК е увеличено определеното по реда на чл.23-чл.25 НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода от осем, на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК, с което е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт е негово процесуално право, но веднъж упражнено , то е неотменимо .В това производство подсъдимият се е съгласил с процесуалните ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това - да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда. Ето защо, постигайки по-благоприятно материално-правно третиране на отговорността, подсъдимият е длъжен да понесе и съответните тежести. В жалбата се твърди, че в решението не са изложени мотиви относно доводите на защитата по оспорване авторството на отделните деяния в единното престъпление по пункт 1- 4 на обвинителния акт. По същество защитата неоснователно оспорва правилността на изводите на въззивната инстанция, като счита, че в досъдебната фаза не са били събрани убедителни доказателства, които да подкрепят направеното признание на всички факти по обвинението, включително и на тези по пункт 1-4 от обвинителния акт. В случая наказателното производство е протекло по реда на особените правила по Глава ХХVІІ, чл.371,т.2 НПК и подобно възражение е несъстоятелно. Въззивната инстанция е обвързана с изводите на първостепенният съд за провеждане на съкратеното съдебно следствие, което е предхождано от предварителното изслушване на подсъдимия М. Г. Г. с изцяло признатите от него факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. От съставения съдебен протокол се установява , че подсъдимият е бил наясно по какъв начин се провежда съдебното следствие и какви ще са последиците от това, при което информирано е заявил, че признава фактите по обвинението и не е оспорил авторството на деянията , което прави едва пред въззивната и касационна инстанции. След като подсъдимият е упражнил това свое процесуално право, а съдът е обявил с определението си по чл.372, ал.3-4 НПК, че одобрява изразеното съгласие от подсъдимия за разглеждането на делото по реда на Глава ХХVІІ, в хипотезата на чл.371,т.2 НПК, както и е обявил, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт, дейността му е в съгласие с процесуалните правила , регламентиращи и събирането и проверката на доказателствата, относими към фактите от предмета на доказване. Не само първостепенният съд , но и въззивната инстанция се е занимала с въпроса дали събраните и приобщени от досъдебната фаза доказателствени източници установяват фактите на обвинението. В тази връзка признатите факти ,очертани в обвинителния акт се подкрепят изцяло от обясненията на подсъдимия Г., дадени пред съдия по реда на чл.222 НПК, в които с подробностите разкрива механизма на извършване на престъпното отнемане на процесните вещи от владението на собствениците им, в това и деянията по пунктове 1-4 от обвинителния акт. Съдилищата по фактите са проверили достоверността на обясненията на подсъдимия с данните от обясненията на съучастниците на подс.Г. - обвиняемите А. Г. и В. Г. ( производството срещу които по същите обвинения е приключило със споразумение), както и от показанията на свидетелите Е. И. , П. И., К. Й., от протоколите за оглед и от одобрените от съдия протоколи за претърстване и изземване на вещите, принадлежащи на пострадалите свидетели, част от които са иззети от владението на подсъдимия и от лицата , на които непосредствено след деянието, ги е предавал за съхранение, или ги е продавал. Неоснователен е доводът за липса на мотиви в решението на въззивната инстанция по повод оспорването във въззивната жалба на авторството на подсъдимия на деянията по пункт 1-4 от обвинителния акт. Не са ограничени правата на защита на подсъдимия. В мотивите на стр.4 и 5 от решението на П. е изведено, че признатите от подсъдимия факти на обвинението за участието му в извършване на деянията по оспореното авторство, се потвърждават и от останалите доказателствени източници, а не единствено от признанията му. В признанията си за кражбата от дома на свид.Копанарски подсъдимият е разкрил , че е отровил кучето му, преди да проникне в дома като фактът е потвърден и от показанията на свидетеля Копанарски и от протокола за оглед. Част от вещите отнети от владението на свидетелите Р. , Ф., Т., К., са намерени и иззети от дома на свид.Е. И., с която подсъдимият е бил във фактическо съжителство по същото време, както и от владението на свид.Н. И., на когото са му предадени от свид.Иванова. За начина по който тези вещи са се оказали в подсъдимия, същият в обясненията си е разкрил подробности от механизма на отнемането им и обясненията му са проверени и тези на съучастниците на В. Г. и А. Г.- съизвършители на процесните деяния.. Съдилищата по фактите не са нарушили каквато и да е процесуална норма, провеждайки "съкратено съдебно следствие" по делото, нито пък в хода на провеждането му е накърнил правата на подсъдимия. При това несъстезателно производство правилно проверката на доказателствените източници е съсредоточена в правилното провеждане на процедурите по чл.371, т.2 и следващи НПК , правилното изготвяне на доказателвените средства и установяването чрез тях и на признатите от подсъдимия факти на обвинението и относно правилното приложение на закона. (виж р.8п.1-3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК). При тези данни, несъстоятелна е и тезата на защитата, че намирането във владението на подсъдимия на част от чуждите вещи, предмет на кражбите, без други фактичеки данни, не водело до категоричен извод, че Г. е участвал в престъпното им отнемане.Тезата е опровергана от цялостната оценка на данните, събрани от обясненията на другите двама съучастници на подсъдимия и от показанията на пострадалите свидетели ,които са потвърдили посоченото от тях за начина на извършване на инкриминираните кражби. В мотивите на решението въззивният съд е отделил специално внимание на основателността на жалбата на подсъдимия в частта й относно явна несправедливост на наложените наказания. Правилно наказанията за отделните деяния от съвкупността са определени съгласно индивидуализиращите ги правила по чл. 55 НК във връзка с изискването на чл. 373, ал. 2 от НПК, в съдържанието на отменената редакция на чл. 58а НК, ДВ, бр.27/ 2009 г., а не съгласно последната редакция на чл. 58а НК, ДВ, бр.26/2010 г. Правилно е отчетено, че след като за най-тежко наказуемото престъпление от съвкупността - по чл.196а НК се предвижда наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода, ако наказанието се определи съгласно новата редакция на чл. 58а НК, след прилагане на чл.54 НК и намаляването на определяният размер на наказанието с 1/3, окончателната възможност наказанието да е в границите от 6 години и осем месеца до 13 години и 4 месеца е по-неблагоприятна за подсъдимия възможност, от индивидуализация на наказанието при условията на чл.55 НК , при която то е определено в диапазона от минималните 3 месеца до 10 години лишаване от свобода. Следователно, след като възможното за налагане наказание по чл. 55 НК има по - низка долна и горна граница от възможното за налагане наказание по чл.54 НК, което е с по- висока такава, дори и то да се намали с 1/3 , ще бъде по-тежко за подсъдимия, поради което правилно е изведено от въззивният съд, че съгласно чл. 2, ал. 2 НК по-благоприятният закон е действалият при извършването на престъплението. Наказанията на останалите престъпления по чл.346 ал.2 т.2 НК , по чл.321 ал.1 и по чл.339 ал.1 НК законосъобразно са определени по правилата на чл.58а в неговата отменена редакция като по-благопритен материален закон за дееца. Оценката на индивидуализиращите вината обстоятелства е цялостна и не са пропуснати нито едно от определящите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Правилно са приложени правилата на чл.23 – чл.24 НК. Правилно е присъединено на основание чл.23, ал.3 НК наказанието конфискация на част от имуществото на подсъдимия: лек автомобил „Б. 525ТД" и мотоциклет „Кавасаки ЗХ600Е" и наказанието лишаване от правото да управлява МПС за срок от десет месеца , към общо най-тежкото наказание. Изводите за много високата степен на обществена опасност на подсъдимия законосъобразно са довели до приложението и на чл.24 НК , което е мотивирано. Не са допуснати касационни основания при постановяването на атакуваното решение, поради което и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, ВКС на РБ , трето наказателно отделение , в настоящият състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение постановено на 03.06.2010 г. по внохд№225/2010 г. на Апелативен съд гр.Пловдив . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :