Р Е Ш Е Н И Е № 204 София, 03. 10. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Емилия Петрова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 3584 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1,т.5 и т.6 ГПК. Образувано е по молба на А. Г. И. с вх. № 6071 /07.05.2013 г. (на Ямболския РС) за отмяна на влязло в сила решение № 91 от 20.06.2012 г. по гр.д. № 142 /2012 г. на Ямболския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение №153 /07.03.2012 г. по гр.д. № 1918 /2011 г. на Ямболския районен съд и вместо него е постановено друго, с което са уважени искове 1) на [фирма] със седалище [населено място] срещу А. Г. И. с правно основание чл.109 ЗС, за преустановяване на действията, с които пречи на дружеството да упражнява правото си на собственост по отношение на две дворни места в [населено място], област Я., и на постройките в дворните места, индивидуализирани в решението, като преустанови отглеждането на пчели, разположени в пчелина му в съседното дворно място, индивидуализирано в решението, съгласно удостоверение за регистрация на животновъден обект; 2) на С. К. Б., гражданин на О. кралство Великобритания и С. И., срещу А. Г. И. с правно основание чл.50 ЗЗД за имуществени вреди в размер на 1 548 лева, представляващи стойността на куче, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2011 г. 3) С. К. Б., срещу А. Г. И. с правно основание чл.52 вр. чл.50 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 1 250 лева, представляващи обезщетение за болки и страдания, вследствие от ухапвания от пчелите на ответника, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2011 г.. Молителят твърди, че узнал за решението и делото след 10.04.2013 г., когато получил покана за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на въззивното решение изпълнително дело; че от районния съд е разпоредено призоваването му от постоянния му адрес в [населено място],[жк], бл.409 а, вх.А, ет.2, ап.10, който е актуален и верен; на верния адрес е изпратена призовка, то тя се е върнала с отразяване, че ответникът А. Г. И. не живее на адреса в [населено място],[жк], бл.409 а, вх.Б, ет.2, ап.10 - в която вместо верния вход А, било посочено невярно вход Б. на същия блок, както и че призовкарят е залепила уведомление, че А. Г. И. следва да се яви в СРС в двуседмичен срок, за да получи призовка. Молителят твърди, че с посещаването на същия адрес, но в съседния вход и залепване на уведомление там е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до лишаването му от участие по делото, с което е осъществено основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Молителят твърди, че в резултат на описаното нарушение му е назначен особен представител, което също е е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до.лишаване от участието на А. И. по делото, с което е осъществено основание по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Молителят твърди, че в резултат на двете нарушения всички книжа, съобщения и призовки по делото са изпращани на адреса на особения му представител, с което е осъществено основание по чл.303,ал.1,т.6 ГПК. Насрещните страни [фирма] и С. К. Б. в писмен отговор оспорват допустимостта (подаването в срок) и основателността на молбата, които поддържат и в съдебно заседание.. По допустимостта на молбата настоящият състав намира следното : Молбата е допустима : подадена е на 07.05.2013 г. – в тримесечния срок по чл.305,ал.1,т.1 и т.5 ГПК, доколкото по делото няма доказателства на молителя А. Г. И. да е узнал за решението, чиято отмяна се иска, преди 10.04.2013 г., когато му е връчена поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело; решението е влязло в сила, т.к. на 26.06.2012 г. е съобщено на ищците и на процесуалния представител на А. Г. И. и не е обжалвано в предвидения за това срок, а по исковете за парични вземания не подлежи на обжалване съгласно чл.280,ал.2 ГП; молителят е надлежно легитимирана страна в процеса, в който е постановено решението и молбата му е редовна. Настоящият състав намира за неоснователни доводите на насрещните страни, че от преместването на пчелина след постановяване на съдебното решение и преустановяване на продължилото няколко години пречене на насрещните страни (ищци) и необосновано въздействие върху тях и имотите им преди повече от три месеца от подаването на молбата за отмяна, не може да се направи еднозначен извод, че А. И. е узнал за постановеното решение. Вероятността на това твърдение не представлява доказателство за узнаването на решението, поради което и съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че узнаването е станало по-късно – на 10.04.20013 г., когато е доказано с представеното писмено доказателство. По основателността на молбата настоящият състав намира следното : Действително молителите са посочили с молба от 06.07.2011 г. (л.33 по делото на ЯРС), че постоянният и настоящ адрес на ответника А. Г. И. е : [населено място],[жк], №.409 А, вх.А, ет.2, ап.10. По делото е приложено върнато уведомление от призовкар при СРС (л.35) с дата 25.09.2011 г. , в което е посочен адрес на А. Г. И. - [населено място],[жк], бл.409 а, вх.Б, ет.2, ап.10, и му е указано да се яви в бюро Призовки на съда. На разписката е отбелязано, че е залепено на входната врата и че е пуснат екземпляр в пощенската кутия на ап.10 и че адресът е посетен на 01.08, 04.09. и 25.09.2011 г., че лицето и домашните не са намерени и че по данни на съседа от ап.16 Й. Д. такова лице не живее на адреса, че е залепено уведомление по чл.47 ГПК. По делото е приложено и върнато в цялост съобщение (призовката по делото) до А. Г. И., в което е посочен верният адрес на А. Г. И. - [населено място],[жк], бл.409 подномер А, вх.А, ет.2, ап.10, изготвено по първоинстанционното дело № 1918/2011 г. на ЯРС от деловодител в ЯРС, (л.36) с дата 08.07.2011 г., което е върнато в цялост от същия призовкар при СРС (оформил и уведомлението)с отбелязване, че е залепил уведомление съгласно чл.47 ГПК на 25.09.2011 г., че лицето не живее на адреса по данни на съседа от ап.16 Й. Д.. Върху призовката до адреса на ответника призовкарят е отбелязал „бл.409 А, вх.А”. Представена е справка, извършена от служител на ЯРС (л.37) по разпореждане на докладчика по делото, видно от която постоянният и настоящ адрес на ответника А. Г. И. от 02.01.2008 г. е : [населено място], район 18 О. Купел, секция 020,[жк], №.409 А, вх.А, ет.2, ап.10. С разпореждане от 05.11.2011 г. на докладчика по делото (л.42) за особен представител на ответника А. Г. И. е назначена адв. Я. Я., която е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила основателността на исковете. Всички следващи съобщения и книжа за А. Г. И. по делото са връчвани на нея. Настоящият състав намира, че двата документа – уведомлението и съобщението (призовката) до А. Г. И. по делото на ЯРС са оформени от един и същ призовкар на отразената в тях дата 25.09.2011 г. едновременно, двата документа трябва да се преценяват съвкупно. Двата документа са официални по смисъла на чл.179 вр. чл.44 ГПК включително и в частта, в която отразяват изявленията на призовкаря. Доколкото върху призовката е отбелязан верният постоянен и настоящ адрес на А. Г. И. от деловодителя, изготвил съобщението и призовкарят е направил отбелязване, видно от което правилно е посочил номера на блока и входа, и е направил изявление, че е посетил посочения в призовката адрес (посочения номер апартамент във верния вход), което не се оспорва, нито опровергава, следва извод, че е посетил верния адрес на А. И., залепил е уведомление по чл.47 ГПК на входната врата на апартамента му и е пуснал копие в неговата пощенска кутия. Следва извод, че при оформянето на съобщението (призовката) не е допуснато процесуално нарушение. Уведомлението е свързано със съобщението, двата документа са оформени от призовкаря едновременно – при последното му посещение на адреса на 25.09.2011 г., от което следва извод, че уведомлението е залепено и пуснато от призовкаря на входната врата на верния адрес и в пощенската кутия на А. И.. Неправилното посочване само в уведомлението на входа на блока не се отразява на неговата редовност, доколкото е достигнало верния адрес. От изложеното следва извод, че правилото на чл.47,ал.1 и ал.2 ГПК е приложено правилно, както и правилата на чл.47,ал.3 – ал.6 ГПК - т.е. че съобщението (призовката) е била редовно връчена с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда и поради неявяването на А. Г. И. (или негов процесуален представител) да го получи, е следвало да му бъде назначен особен представител. Този извод не се опровергава от представеното от А. И. писмо от столична община, район О. купел, че от справката в в Националната база данни „Население” и картотеката на население, че лице с имена Й. Д. няма гражданска регистрация на адрес : [населено място],[жк], бл..409 А, вх.А, ет.2, ап.10 и 16, защото един човек може да живее на адрес и без да е административно регистриран на него и това не е рядка житейска хипотеза. От изложеното и т.к. в настоящото дело не е установен различен юридически или доказателствен факт от тези установени по делото, чието решение се иска да бъде отменено, нито доказателство за такъв, следва извод, че по делото не е установено ново обстоятелство, нито ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1 т.1 ГПК и че това основание за отмяна не е осъществено. От изложеното следва и че не е установено, че страната по делото на ЯРС и ЯОС А. Г. И. вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, т.е. не са осъществени и сочените хипотези на основанието по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Не са установени факти А. Г. И. да е бил безвестно изчезнал, нито постоянният или настоящият му адреси да са били неизвестни, нито по отношение на него да е имало противоречие в интересите между представляван и представител, нито съдът е приел, такива хипотези, нито на А. Г. И. е бил назначен особен процесуален представител, предвиден в правилата на чл.29 ГПК, нито е следвало да бъде назначен, поради което не е осъществено и основанието по чл.303,ал.1,т.6 ГПК Поради изложеното молбата за отмяна на посочените в нея основания е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Искането на насрещната страна А. Е. за присъждане на разноски е основателно за сумата 400 (четиристотин) лева, чието уговаряне и заплащане за процесуално представителство е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Г. И. с вх. № 6071 /07.05.2013 г. (на Ямболския РС) за отмяна на влязло в сила решение № 91 от 20.06.2012 г. по гр.д. № 142 /2012 г. на Ямболския окръжен съд,, г.о. на основание чл.303,ал.1,т.1,т.5 и т.6 ГПК. Осъжда А. Г. И. да заплати на [фирма] и С. К. Б. сумата 400 (четиристотин) лева разноски за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.