Р Е Ш Е Н И Е № 70 София, 29 май 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми януари ........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева .................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 3119 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по обща жалба на подсъдимите М. Р., С. Г., Н. И. и И. А.. Атакува се въззивна присъда № 97 от 24.11.11 год. по ВНОХД № 1004/10 год. на Варненския окръжен съд, с която е отменена присъда № 6 от 10.03.10 год. по НОХД № 340/10 год. на РС – гр.Девня, като е постановена осъдителна такава за четиримата подсъдими. Визират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК – незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на въззивния акт и оправдаване на осъдените подсъдими. Жалбоподателите и техният защитник не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира, въззивната присъда да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и становището на прокурора, намира следното: С присъдата на районния съд подсъдимите са признати за невиновни по повдигнатото им обвинение, че на 31.07.10 год. в [населено място], обл. Варна, след предварителен сговор помежду си и чрез използване на МПС, са отнели чужди движими вещи – метални тръби, Ф 426 мм, на обща стойност 1 950.00 лв. от владението на Д. М., собственост на [фирма], [населено място], без неговото съгласие, с намерението да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, поради което са оправдани по: чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 4 и 5, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК за М. Р. и по чл. 195, ал. 1, т.т. 4, 5 и 7 НК за С. Г., Н. И. и И. А.. С ваззивната присъда подсъдимите са признати за виновни в това, че на посочените дата и място, в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, извършили опит да придобият инкриминираните движими вещи, за които предполагали, че са придобити от другиго чрез престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК, като подсъдимият М. Р. е извършил деянието при условията на опасен рецидив, поради което са осъдени както следва - М. Р. на осн. чл. 215, ал. 2, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на ЕДНА година лишаване от свобода, а подсъдимите С. Г., Н. И. и И. А. – на осн. чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на по ШЕСТ месеца лишаване от свобода. За последния изтърпяването на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Спрямо С. Г. е приведена в изпълнение присъда от десет месеца лишаване от свобода по НОХД № 6744/09 год. на РС – гр.Варна. Окръжният съд се е произнесъл по първоначалния режим за изтърпяване на наказанията, местата за това и разноските по делото. Жалбата е формална. В нея единствено е посочено, че е нарушен законът, тъй като същият е приложен неправилно, правната квалификация на деянието и изводите на въззивната инстанция за виновността на подсъдимите не кореспондират със събраните по делото доказателства, а освен това и категорично противоречат на установената съдебна практика. Тя не съдържа конкретни доводи, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Не са визирани правни доводи, оборващи квалификация на деянието по чл. 215 НК, нито нарушения на процесуалните правила, свързани с основните принципи по чл. 13 и 14 НПК или общите положения за доказване по чл. 107 НПК, довели до ограничаване на правата на подсъдимите. В самата жалба е отразено, че след запознаване с мотивите на окръжния съд, защитата ще представи писмено допълнение, но това не е направено. Не е използвана и възможността по чл. 351, ал. 3 НПК. В този смисъл следва да се подчертае, че по силата на чл. 354, ал. 4 НПК касационната инстанция е в невъзможност да реализира задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК и да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. По този начин формално се осъществява и упълномощената защита на подсъдимите, в чийто обхват и качествено съдържание настоящата инстанция няма правомощия. Твърденията в жабата не могат да бъдат споделени. Окръжният съд, като инстанция по фактите, изцяло е изпълнила задълженията си по чл. 13 и 14 НПК. В пределите на своята компетентност е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Ръководейки се от закона, е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При това са спазени общите положения за събиране и проверка на доказателствата, развити в чл. 107 НПК. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени с необходимото внимание и задълбоченост, самостоятелно и в съвкупност, което е отразено в мотивите на Варненския окръжен съд. Във връзка с приетите за установени фактически обстоятелства, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите по чл. 215, ал. 1, съответно ал. 2 НК. Съгласно изложените съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което въззивото решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 97 от 24.11.11 год. по ВНОХД № 1004/10 год. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: