Р Е Ш Е Н И Е № 157 гр. София, 03.01. 2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2219/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 341 от 04.05.2016 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение № 112 от 31.03.2015 г. по в. т. д. № 45/2015 г. в частта, с която е потвърдено решение № 242 от 02.12.2014 г. по т. д. № 32/2014 г. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която на основание чл.74, ал.1 ТЗ са отменени решенията, взети на 09.06.2014 г. от общото събрание на съдружниците в [фирма], по точки първа и четвърта от дневния ред на събранието - за изключване на съдружниците Й. В. Й. и Х. К. Р. на основание чл.126, ал.3, т.4 ТЗ, по точка седма - за поемане от всеки от останалите съдружници по 6 дяла от капитала на дружеството, всеки по 10 лв., равняващи се общо на 60 лв., и на 10 дяла от капитала на дружеството, всеки по 10 лв., равняващи се общо на 100 лв., от съсобствениците на общия дял от капитала, и по точка осма - за промени в дружествения договор в съответствие с решенията за изключване на съдружници и за разпределение на дялове, и са присъдени разноски на ищците Й. Й. и Х. Р.. В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта за отмяна на решенията на общото събрание за изключване на съдружниците Добрина Д. и Руска С. и е прекратено производството по делото в тази част, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба на [фирма] ( [фирма]) със седалище в [населено място] се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на исковете по чл.74 ТЗ и за присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон - чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ, на изводите на въззивния съд, че всеки от съдружниците, чието изключване е включено в самостоятелни точки от дневния ред на общото събрание, има право да гласува при приемане на решението за изключване на друг съдружник и че лишаването от участие в гласуването едновременно на всички предложени за изключване съдружници води до незаконосъобразност на взетите от събранието решения. Касаторът поддържа, че поради еднаквото основание за изключване предложените за изключване съдружници имат общ интерес, който е насочен против интереса на дружеството и предполага всеки от тях да гласува „против” изключването на останалите, за да попречи на предвиденото в дружествения договор единодушие за вземане на решението за изключване. Излага доводи, че участието на останалите съдружници в гласуването създава предпоставки за злоупотреба с правото на глас и за блокиране на необходимото квалифицирано мнозинство или единодушие за изключване на съответния съдружник, което противоречи на идеята на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ да не се допуска недобросъвестно упражняване на правото на глас във вреда на дружеството. Ответниците по касация Й. В. Й. и Х. К. Р. от [населено място] оспорват жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор и изразяват становище за оставяне на въззивното решение в сила. Претендират разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да потвърди решението на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която на основание чл.74, ал.1 ТЗ са отменени решенията от 09.06.2014 г. по т.1, т.4, т.7 и т.8 от дневния ред на общото събрание на съдружниците в [фирма] за изключване на съдружниците Й. В. Й. и Х. К. Р. на основание чл.126, ал.3, т.4 ТЗ - поради неизпълнение на предходно решение на общото събрание от 10.02.2014 г. за допълнителни парични вноски, за поемане на дяловете на изключените съдружници от останалите съдружници и за приемане на промени в дружествения договор в съответствие с решенията за изключване и разпределение на дялове, Пловдивски апелативен съд е приел, че при вземане на решенията са нарушени разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ и чл.7, ал.6 от дружествения договор на [фирма], предвиждащ решенията за изменение и допълване на дружествения договор, за приемане и изключване на съдружник и за разпределение на дружествен дял да се приемат с единодушие от всички съдружници. При разрешаване на спора по чл.74, ал.1 ТЗ въззивният съд е съобразил установения по делото факт, че дневният ред на събранието от 09.06.2014 г. е съдържал предложения за изключване на основание чл.126, ал.3, т.4 ТЗ на четирима съдружници - Й. Й., Х. Р., Добрина Д. и Руска С., като и четиримата предложени за изключване съдружници са били лишени от правото да участват в гласуването при приемане на оспорените с исковете решения и техните дялове не са взети предвид при изчисляване на мнозинството за приемане на решенията. С мотив, че разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ е императивна и въведеното с нея правило в гласуването да не участва само изключваният съдружник не може да се прилага разширително по отношение на останалите съдружници, предложени за изключване в други точки от дневния ред, съдът е приел, че всеки от четиримата съдружници е имал правото да участва в гласуването за изключване на другите съдружници. В зависимост от така възприетото разрешение е направен извод, че с лишаването на съдружниците от правото да гласуват при вземане на решенията за изключване на друг съдружник е нарушен чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ, което води до незаконосъобразност на решенията за изключване на двамата ищци и на решенията по точка седем и осем от дневния ред, уреждащи последиците от изключването. Отмяната на решенията е обоснована и със съображения, че като последица от едновременното отстраняване на четиримата съдружници от гласуването не е спазено изискваното от чл.7, ал.6 от дружествения договор единодушие за вземане на решенията. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради констатирана противоречива практика на Върховния касационен съд, създадена при действието на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., по значимия за изхода на делото правен въпрос за начина на гласуване и формирането на мнозинство по чл.137, ал.3 ТЗ при вземане на решение за изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност в хипотезата, когато в рамките на едно общо събрание са предложени за изключване няколко съдружници на едно и също основание. В решение от 12.03.2007 г. по т. д. № 819/2006 г. на ВКС, ІІ т. о., е застъпено становище, че в хипотезите, в които основанието за изключване на няколко съдружници е едно и също, при повече от един предложен за изключване съдружник не гласуват всички изключвани съдружници. За неправилно е прието тълкуването на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ /ред. ДВ бр.58/2003 г./, според което забраната за участие в гласуването се отнася за всеки отделен съдружник и останалите съдружници, макар и предложени за изключване на същото основание, участват в гласуването за изключване на другите съдружници. Аналогично разрешение е прието и в решение № Ф./28.11.1996 г. по ф. д. № 161/1996 г. на ВКС, V г. о., постановено във връзка със спор за вписване на решения на общо събрание на съдружниците в О. за изключване на двама съдружници на основание чл.126, ал.3, пр.3 ТЗ. Според мотивите към решението, обстоятелствата, съставляващи основание за изключване, следва да се имат предвид при определяне на начина за вземане на решението за изключване с единодушие без участие на „изключвания” по смисъла на чл.137, ал.3, пр.2 ТЗ съдружник; поставяйки условието „изключваният съдружник не гласува”, законът отчита несъмненото противоречие между интересите на този съдружник и интересите на дружеството и обстоятелството, че винаги изключваният съдружник би гласувал против останалите за запазване на собственото си положение; смисълът на закона е да изключи предварително от гласуване несъмнено заинтересования съдружник и обстоятелството, че двама съдружници са предложени за изключване на едно и също основание, налага разпоредбата на чл.137, ал.3, пр.2 ТЗ да се тълкува в смисъл, че при повече от един изключван съдружник не гласуват всички изключвани. В други решения - решение № 744/14.12.2006 г. по т. д. № 365/2006 г. на ВКС, І т. о., решение № 554/12.06.2007 г. по т. д. № 221/2007 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 581/12.09.2006 г. по т. д. № 74/2006 г. на ВКС, ТК, решение № 159/15.04.2005 г. по т. д. № 525/2004 г. на ВКС, І т. о., е прието, че разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ /ред. ДВ бр.58/2003 г./ е ограничителна и не подлежи на разширително тълкувате - само изключваният съдружник не гласува за собственото си изключване и само неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството; с посочената разпоредба не се допуска отнемане на правото на глас на изключения съдружник и по следващите точки от дневния ред на същото общо събрание, извън решението за собственото му изключване. В съобразителната част на решение № 554/12.06.2007 г. по т. д. № 221/2007 г. е определена като погрешна и несъвместима с индивидуалния характер на членственото правоотношение, което не допуска лишаване от право на глас при вземане на решение за изключване на друг съдружник, поддържаната по делото теза, че еднаквите основания и причини за изключване на двамата съдружници налагат гласуване „ан блок” и едновременно изключване с общо решение, при което и двамата изключвани не участват в гласуването. С разпоредбата на чл.137, ал.3 ТЗ /актуална редакция от ДВ бр.58/2003 г./ е въведено изискване решението за изключване на съдружник да се взема с квалифицирано мнозинство повече от 3/4 от капитала - изр.1. Императивният характер на чл.137, ал.3 ТЗ, по мнение на настоящия състав на ВКС, не препятства възможността с дружествения договор да се предвиди решението за изключване да се взема от съдружниците с единодушие. Освен изискване за квалифицирано мнозинство, в изр.2 на чл.137, ал.3 ТЗ е уредено правилото, че при вземане на решение за изключване изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Правилото на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ се основава на идеята, че изключваният съдружник е заинтересован да запази членството си в дружеството и този интерес предполага той да гласува против собственото си изключване, което противоречи на интересите на дружеството. С цел да се предотврати злоупотреба с правото на глас в общото събрание и да се избегне колизията между интересите на изключвания съдружник и интересите на дружеството законодателят е използвал подхода на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ, въвеждайки законово основание за „инцидентно” лишаване на изключвания съдружник от основно неимуществено право от съдържанието на членственото правоотношение - правото на глас в общото събрание на О.. Лишаването от право на глас в хипотезата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ гарантира и постигане на предвиденото в закона и в дружествения договор квалифицирано мнозинство за вземане на решението за изключване, което е непостижимо при участие в гласуването на изключвания съдружник. Разпоредбата на чл.137, ал.3 ТЗ в частта относно решението за изключване на съдружник е предназначена да уреди типичната хипотеза, при която в дневния ред на общото събрание е включено предложение за изключване на един съдружник, и не съдържа правна уредба за случаите, когато на едно и също общо събрание са предложени за изключване няколко съдружници на еднакви или на различни основания по чл.126 ТЗ. Отсъствието на изрична правна уредба налага при прилагане на чл.137, ал.3 ТЗ към неуредените случаи съдът да изхожда не само от буквата на закона, а също и от целта и смисъла, вложени от законодателя в съдържанието на прилаганата разпоредба. Като се има предвид идеята на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ - да се предотвратят злоупотреба с правото на глас в общото събрание и конфликт с интересите на дружеството, целта на разпоредбата ще бъде постигната тогава, когато в гласуването на решението за изключване на конкретен съдружник участват само съдружници, които не са заинтересовани от запазване на членственото правоотношение с изключвания и чрез гласовете си в общото събрание ще формират предвиденото в закона и в дружествения договор мнозинство или единодушие, необходимо за изключване на неизправния съдружник в интерес на дружеството. При различни основания за изключване на няколко съдружници няма причина да се търси общност в интересите на всички изключвани, поради което в тези случаи в гласуването на решението за изключване не следва да участва само изключваният съдружник и мнозинството за вземане на решението следва да се формира от дяловете в капитала на всички останали съдружници, в т. ч. и на съдружниците, предложени за изключване на други самостоятелни основания. Когато няколкото съдружници са предложени за изключване на едно и също основание - например поради неизпълнение на едно и също задължение, изискващо общо съдействие за осъществяване на дейността на дружеството или необходимо за нейното подпомагане /чл.126, ал.3, т.1 и т.4 ТЗ/, неизпълнение на едно и също решение на общото събрание /чл.126, ал.3, изр.2 ТЗ/ или съвместни действия против интересите на дружеството /чл.126, ал.3, т.3 ТЗ/, еднаквото основание за изключване логично предполага общ интерес за всички предложени за изключване съдружници да запазят членството си в дружеството. Общият интерес поражда заинтересованост за всеки от изключваните съдружници да гласува против изключването на останалите и да очаква от тяхна страна да гласуват против неговото изключване, препятствайки по този начин необходимото според закона и дружествения договор квалифицирано мнозинство за вземане на решение за изключване. Участието в гласуването с посоченото намерение съставлява недобросъвестно упражняване на правото на глас в общото събрание и е несъвместимо с интереса на дружеството да се освободи от всички съдружници, които с поведението си са осъществили фактическия състав на едно и също основание за изключване. За да се предотврати злоупотребата с право на глас и засягането на интересите на дружеството, в разглежданата хипотеза разпоредбата на чл.137, ал.3 ТЗ следва да се приложи корективно като независимо дали изключването на всички съдружници е включено в обща точка от дневния ред или всеки съдружник е предложен за изключване в самостоятелна точка от дневния ред, в гласуването на решението/решенията за изключване не следва да участват всички предложени за изключване съдружници и квалифицираното мнозинство за вземане на решение за изключване следва да се формира от дяловете в капитала на останалите участващи в гласуването съдружници с приспадане на дяловете на изключваните. В съответствие с изложеното настоящият състав на ВКС приема за правилна практиката в решение от 12.03.2007 г. по т. д. № 819/2006 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № Ф./28.11.1996 г. по ф. д. № 161/1996 г. на ВКС, V г. о., и дава следния отговор на поставения в определението по чл.288 ГПК правен въпрос : Когато в рамките на едно и също общо събрание на О. са предложени за изключване няколко съдружници на едно и също основание, произтичащо от едни и същи общи факти, в гласуването на решението/решенията за изключване не участват всички предложени за изключване съдружници; Мнозинството по чл.137, ал.3, изр.1 ТЗ за вземане на решението/решенията за изключване се формира от дяловете на останалите съдружници, като от капитала се приспадат дяловете на всички предложени за изключване съдружници. Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, касационната жалба срещу решението по т. д. № 45/2015 г. на Пловдивски апелативен съд е основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл.137, ал.3 ТЗ, и е необосновано, поради което следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК и тъй като не се налагат нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция. Проведеното на 09.06.2014 г. общо събрание на съдружниците в [фирма] е свикано от управителя на дружеството при дневен ред, в т.1 - т.4 на който са включени предложения за изключване на съдружниците Й. В. Й., Добрина Й. Д., Руска К. С. и Х. К. Р., а в т.7 и т.8 - предложения за вземане на решения за разпределение на дяловете на изключените съдружници от останалите съдружници в дружеството и за промени в дружествения договор в съответствие с новонастъпилите обстоятелства. Четиримата съдружници са предложени за изключване на основание чл.126, ал.3, т.4 ТЗ поради неизпълнение на решение на общото събрание от 10.02.2014 г. за внасяне на допълнителни парични вноски. От представения по делото протокол от 09.06.2014 г. се установява, че на общото събрание са присъствали лично 17 съдружници, а четирима съдружници са представлявани от пълномощници. В гласуването на предложенията от дневния ред са участвали всички присъствали на събранието съдружници и пълномощници, без четиримата предложени за изключване съдружници. Отстраняването на изключваните съдружници от гласуването е мотивирано с разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ и с обстоятелството, че основанието за изключването им е едно и също. Всички съдружници и пълномощници са гласували единодушно „за” изключване на Й. Й., Добрина Д., Руска С. и Х. Р. и „за” приемане на решенията по т.7 и т.8 от дневния ред. Според чл.7, ал.6 от действащия към 09.06.2014 г. дружествен договор на [фирма] решенията за изменяване и допълване на дружествения договор, приемане и изключване на съдружници, даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член, намаляване и увеличаване на капитала, се вземат с единодушие от всички съдружници, а останалите решения - с мнозинство повече от 1/2 от капитала. При така установената фактическа обстановка по делото въззивният съд е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че едновременното отстраняване от участие в гласуването на решенията по т.1 - т.4, т.7 и т.8 от дневния ред на четиримата предложени за изключване съдружници представлява нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ, което опорочава решенията и предпоставя отмяна на решенията за изключване на ищците Й. Й. и Х. Р., както и на обусловените от тях решения по т.7 и т.8 от дневния ред, на основание чл.74, ал.1 ТЗ. Изключването на четиримата съдружници е предприето заради неизпълнение от тяхна страна на едно и също предходно решение на общото събрание на [фирма], задължаващо всички съдружници да направят допълнителни парични вноски, необходими за осъществяване на дейността на дружеството. Въпреки, че задължението за допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ обвързва лично всеки съдружник, когато то произтича от едно и също решение на общото събрание, едновременното му неизпълнение от няколко съдружници поражда едно и също основание за изключване - чл.126, ал.3, т.4 ТЗ. След като изключването е наложено от проявлението на един общ за всички изключвани съдружници факт, какъвто представлява неизпълнението на решението на общото събрание за допълнителни парични вноски, едновременното отстраняване на изключваните съдружници от гласуването на решенията по т.1 - т.4 от дневния ред не е незаконосъобразно. Лишаването от право на глас на всички изключвани съдружници не може да се разглежда като недопустимо разширително прилагане на разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ, както неправилно е приел въззивният съд, а съответства на идеята и на целта на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ да не се допуска злоупотреба с правото на глас в общото събрание и гласуване против интересите на дружеството. Решенията за изключване на съдружниците Й. Й. и Х. Р., по отношение на които е висящо производството по чл.74 ТЗ, са взети с единодушие от всички оставащи в дружеството съдружници - така, както предвижда чл.7, ал.6 от дружествения договор, поради което исковете по чл.74, ал.1 ТЗ за тяхната отмяна следва да се отхвърлят като неоснователни. Като неоснователни следва да се отхвърлят и исковете за отмяна на решенията по т.7 и т.8 от дневния ред, уреждащи последиците от изключването на четиримата съдружници. С решение № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че във вътрешните отношения между съдружниците и по отношение на органите на дружеството действието на подлежащото на вписване в търговския регистър решение на общото събрание на О. за избиране на нов съдружник по чл.140, ал.4 ТЗ настъпва веднага, от момента на приемане на решението. Даденото разрешение е приложимо и към решението за изключване на съдружник в О., което е подчинено на същия режим за вписване по чл.140, ал.4 ТЗ, и с оглед на това във вътрешните отношения между съдружниците в [фирма] изключването на четиримата съдружници е настъпило непосредствено след гласуване на решенията по т.1 - т.4 от дневния ред. С вземане на решенията изключените съдружници са изгубили правото да гласуват по останалите точки от дневния ред, от което следва, че изискваното от дружествения договор единодушие е спазено и по отношение на решенията по т.7 и т.8. В зависимост от изхода на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника - касатор направените пред всички инстанции разноски в размер общо на 2 030 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 112 от 31.03.2015 г. по в. т. д. № 45/2015 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 242 от 02.12.2014 г. по т. д. № 32/2014 г. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която на основание чл.74 ТЗ са отменени решенията от 09.06.2014 г. на общото събрание на съдружниците в [фирма] по точки първа, четвърта, седма и осма от дневния ред, както и в частта за разноските, и вместо него постановява : ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. В. Й. с ЕГН [ЕГН] и Х. К. Р. с ЕГН [ЕГН] - двамата от [населено място], [улица], [жилищен адрес] против [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], искове за отмяна на основание чл.74, ал.1 ТЗ на решенията, взети на 09.06.2014 г. от общото събрание на съдружниците в [фирма], по точки първа и четвърта от дневния ред - за изключване на съдружниците Й. Й. и Х. Р. на основание чл.126, ал.3, т.4 ТЗ поради неизпълнение на решение на общото събрание от 10.02.2014 г. за внасяне на допълнителни парични вноски, по точка седма - за поемане от всеки от останалите съдружници по 6 дяла от капитала на дружеството, всеки по 10 лв., равняващи се общо на 60 лв., и на 10 дяла от капитала, всеки по 10 лв., равняващи се общо на 100 лв., от съсобствениците на общия дял от капитала, и по точка осма - за промени в дружествения договор в съответствие с решенията за изключване на съдружници и за разпределение на дялове, като неоснователни. ОСЪЖДА Й. В. Й. и Х. К. Р. да заплатят на [фирма] сумата 2 030 лв. - разноски по чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :