О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                            № 127                                            София, 11.03.2009 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести март през две хиляди и девета година в състав                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                                             Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 124 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 т. 1 – във вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 277 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на А. Д. А. от гр. С. с вх. № 4573/24.VІ.2008 г., подадена против определение № 309 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 29.ІV.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 602/08 г., с което е била оставена без разглеждане частната жалба на А. срещу онази част от разпореждане от 6.ІІ.2007 г. на СГС по гр. д. № 535/02 г., отнасяща се до искането му за изпращане на ново съобщение за постановеното по спора първоинстанционно решение, а също така е била оставена без уважение частната жалба на същия срещу другата част от горното разпореждане на първостепенния съд, отнасяща се до исканията на А. за възстановяване срока за обжалване на решението му, както и за обезсилването на издаденият въз основа на него изпълнителен лист. В тази връзка частният жалбоподател приоритетно претендира спиране на образуваното въз основа на този изп. лист производство за принудително изпълнение по изп. дело № 20067830400011/06 г. /по описа на ЧСИ № 783 И. Ч. от София/, доколкото по същото бил насрочен опис на жилище на А. , извършването на което изп. действие било насрочено за 27 юни 2008 г. Оплакванията на частния касатор А. , изложени в жалбата му приподписана от неговия процесуален представител по пълномощие адв. В от САК, са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, които в съвкупност имали за свой резултат лишаването на А. от правото му да обжалва осъдителното първоинстанционно решение на СГС, постановено по облигационния му спор с Х. Ф. Х. от София. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС частната касационна жалба на А. А. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. 1.      По искането с правно основание по чл. 277 ГПК: Неоснователно е искането на частния касатор за спиране на предприетото срещу него по изп. дело № 20067830400011/06 г. по описа на ЧСИ И. Ч. от София изпълнение. Първото съображение за това е, че онова изпълнително действие, извършването на което А. е целял да предотврати с искането си по чл. 277 ГПК, а именно опис на негов апартамент в кв. „Г”, е било насрочено 8 месеца преди регистрацията на настоящата частна касационна жалба в канцеларията на ВКС. На второ място, ноторно е, че предмет на всяко едно искане по чл. 277 ГПК, чието удовлетворяване е изцяло в дискрецията на сезирания с нея съд, може да бъде или спиране на „производството” по конкретното дело, или на „изпълнението на обжалваното определение” – до решаването на частната жалба, докато в конкретната хипотеза искането на А. е за спиране на пр-во за принудително изпълнение. 2. По въпроса за частичната неоснователност на ЧЖ: В случая частната касационна жалба на А. е неоснователна в онази й част, в която настоящето касационно производство има задължителен, а не факултативен характер: досежно оставянето без разглеждане от страна на въззивната инстанция на частната жалба на А. срещу обективираният в разпореждането на СГС от 6.ІІ.2007 г. отказ да му бъде изпратено ново съобщение за изготвяне на първоинстанционното решение. Изцяло ще следва да бъде споделено намиращото опора в закона /арг. от текста на чл. 37 ГПК-отм./ съображение на САС, че искане в посочения смисъл, лишено от правен интерес, е било изначално процесуално недопустимо, а на това основание: неподлежащо на удовлетворяване по същество. 3. По въпроса за недопустимостта на касационното обжалване в останалата част на ЧЖ: Що се отнася до другата част от оплакванията на частния касатор по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, визиращи неправилността на атакуваното въззивно определение досежно оставянето без уважение на неговата частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане на СГС /относно отказът на последния да възстанови на А. пропуснатият срок за обжалване на първоинстанционното решение, респ. за обезсилване на издаденият въз основа на последното изп. лист/, по отношение на нея липсва приложно поле на касационното обжалване. В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от 29.І.2009 г. частният жалбоподател А. е поддържал, че с посочената част от атакуваното свое определение САС се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона, понеже: не било налице редовно връчване на съобщение за постановеното от СГС първоинстанционно решение „съгласно закона”. Евентуалното съществено нарушаване на съдопроизводствени правила, което е едно от отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по никакъв начин обаче не може да се отъждествява с която и да е от трите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Изискването по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 274, ал. 3 ГПК/ е разрешеният от САС съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/ да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото въобще, докато в случая такъв въпрос, представляващ главното основание за допускане на касационното обжалване, въобще не е бил надлежно формулиран от жалбоподателя А. – тъкмо поради свеждането му до основанието за касиране на неправилните актове на въззивната инстанция по чл. 281, т. 3 предл. 2-ро ГПК.   Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :   ПОТВЪРЖДАВА определение № 309 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 29.ІV.2008 г., постановено по ч. гр.дело № 602/08 г. В ЧАСТТА, с която е била оставена без разглеждане частната жалба на А. Д. А. от София срещу разпореждането на СГС от 6.ІІ.2007 г. по гр.д. № 535/02 г. за отказ да му бъде изпратено ново съобщение по чл. 197 ГПК /отм./ за изготвяне на постановеното по това дело първоинстанционно решение от 21.ІІІ.2005 г. НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 309 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 29.ІV.2008 г., постановено по ч.гр. дело № 602/08 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д. А. от София с правно основание по чл. 277 ГПК. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1   2