Р Е Ш Е Н И Е     № 832     София, 29.12. 2009г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА        Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.ТАШЕВА  гр. дело № 3641 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. “М” София чрез гл.юрисконсулт Б. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено на 29.ІV.2008г. по гр.д. № 110/2008г., касационно обжалване на което е допуснато с определение от 22.І.2009г. по съществения процесуалноправен въпрос относно компетентния съд – гражданския или административния, който следва да разгледа и разреши спора по делото. Ответниците по касационната жалба А. Р. Д. и Б. Р. А., и двамата чрез адвокат Н от гр. С., не са заели становище пред настоящата инстанция. Контролиращата страна ВКП е заела становище за основателност на касационната жалба. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че разгледана по същество, касационната жалба е основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Варненският апелативен съд по въззивни жалби и на двете страни е обезсилил решението на Силистренския окръжен съд от 26. Х.2007г. по гр.д. № 66/2007г., допълнено по реда на чл.192 ал.2 от ГПК /отм./ на 18. ХІІ.2007г., с което А. “М” е осъдена да заплати на А. Д. , гражданин на Република Турция, 1470лв., представляващи понесена от него имуществена вреда от неползването през исковия период на товарен автомобил “М”, ведно със законната лихва, и е отхвърлен предявеният иск за разликата над 1470лв. до пълния размер 12500лв., прекратил е производството по делото и го е изпратил по компетентност на Силистренския административен съд. Въззивният съд е приел, че предявените при условията на евентуално субективно съединяване искове са с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на А. Д. на 12500лв., представляващи обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в резултат на издадено и впоследствие отменено от съда НП № 121/2004г. на началника на М. Силистра, и евентуално за присъждане на 20000лв. на Б. А. на същото основание. Прието е, че с изменението на чл.1 от ЗОДОВ, в сила от 12.VІІ.2006г., исковете срещу държавата за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи, се разглеждат по установения в АПК ред. Исковата молба е депозирана в съда на 27.ІІ.2007г., т.е. след влизането в сила на това изменение, при което компетентен да разгледа спора е Силистренският административен съд. Касационната жалба на А. “М” съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че по силата на пар.4 ал.2 от ПЗР на АПК спорът с правно основание чл.1 от ЗОДОВ е следвало да бъде разгледан от гражданския съд по реда на ГПК /отм./, тъй като делото е образувано от ОС Силистра на 28.ІІ.2007г. по искова молба, депозирана пред съда на 27.ІІ.2007г. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че атакуваното решение е неправилно. То е постановено в противоречие с практиката на петчленни смесени състави на ВКС и ВАС, обективирана в определения № 71/06.VІІ.2007г. по адм.д. № 70/2007г. и № 5/03.V.2007г. по адм.д. № 34/2007г., която настоящия състав на ВКС на РБ намира за съобразена с разпоредбите на закона. Действително АПК, както и изменението на чл.1 от ЗОДОВ, са в сила от 12.VІІ.2006г. По силата на пар.4 от ПЗР на АПК, обаче, образуваните след влизането в сила на кодекса до 01.ІІІ.2007г. административни дела /каквито по силата на чл.128 ал.1 т.5 от АПК са вече и тези по чл.1 от ЗОДОВ/ в районните и окръжните съдилища се довършват от същите съдилища по досегашния ред. В разглеждания случай исковата молба със заявения с нея спор по чл.1 от ЗОДОВ е депозирана пред ОС Силистра на 27.ІІ.2007г., а делото по нея е образувано на 28.ІІ.2007г., т.е. преди 01.ІІІ.2007г. Следователно в случая е приложима посочената разпоредба, поради което делото следва да бъде разгледано и спорът разрешен от гражданския съд по реда на ГПК /отм./ с оглед и на пар.2 ал.1 от ПЗР на ГПК. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 и ал.3 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на ВАС за разглеждането му по същество от друг негов състав. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Варненския апелативен съд, ГО, от 29.ІV.2008г. по гр.д. № 110/2008г. и ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане по същество на предявените искове от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: