7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. София. 20 юни 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори юни, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретар НЕВЕНА ПЕЛОВА
и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 489/2016г.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите В. Н. и Б. Б. срещу решение от 17.03.2016г., обявено по внохд №251/2015г., по описа на Бургаски апелативен съд /АС/, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Окръжен съд /ОС/ -Бургас, по нохд №108/2015г.
В подадената жалба се релевират оплаквания за нарушения на материалния и процесуален закон, и за несправедливост на наказанията
В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат фрагментарни доводи за недоказаност на повдигнатото срещу В. Н. и Б. Б. обвинение по чл.277а, ал.7 от НПК, обосновано с депозираните пред решаващия орган и безкритично кредитирани от съдебните инстанции свидетелски показания на Ф. А., който очертава нови факти, сочещи на направените от подсъдимите волеизявления, че са „иманяри” и на местонахождението на лицата, и носените от тях сечива и инструменти.
Аргументира се престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното поведение на В. Н. и Б. Б., с развити съображения за липса на изискуемата се противозаконност на държането на процесните предмети /металотърсач и металдетектор/, с оглед използваното им предназначение – търсене на вода, на метални и неметални водопроводни тръби, намиране на елементи от почвообработващи машини и на метални вещи, което не е свързано с археологически проучвания и разкопки.
Декларира се и строгост при индивидуализация на отговорността.
Предлага се упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.2 от НПК, чрез отмяна на атакувания акт и оправдаване на подсъдимите.
В съдебно заседание на 02.06.2016г. пред настоящата инстанция, В. Н. и Б. Б. участват лично и с договорен адвокат, които в пледоариите си поддържат жалбата и исканията в нея.
Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №182 от 15.09.2015г., по нохд №108/2015г., Бургаски ОС е признал В. Г. Н. за виновен в това, че на 27.07.2013 година, в местността „местност”, намираща се в землището на [населено място], противозаконно държал оръдия и компютърна програма - металдетектор „марка”, произведен в Германия, със сериен №200603/1 и преносим компютър, марка „марка”, модел /модел/, с инсталирана програма FS F. S. - V. 3D, за които знае, че са предназначени за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал.7 от НК го осъдил на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.
Със съдебния акт е ангажирана наказателната отговорност и на Б. Д. Б. за извършено на същата дата и място престъпление по чл.277а, ал.7 от НК, чрез противозаконно държане на оръдие - самоделно изработен и годен за експлоатация металотърсач, при налично знание за неговото предназначение /търсене на археологически обекти/, с произтичащите от това санкционни последици - ПЕТ МЕСЕЦА лишавате от свобода, с приложение на института на условното осъждане, предвиден в чл.66 от НК.
С решение от 17.03.2016г., постановено по внохд 251/2015г., АС - Бургас е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Жалбата на подсъдимите лица е неоснователна.
При реализираната инстанционната проверка, настоящият касационен състав не констатира допуснати процесуални нарушения.
Въззивният съд не е дерогирал нормативните предписания на чл. чл.13, 14 и 107 от НПК при формиране на своето вътрешно убеждение. Доказателственият материал, инкорпориран по наказателното дело чрез обясненията на В. Н. и Б. Б., свидетелските показания на Ф. А., Г. Г. и Д. Г., чрез приложената документация /протокол за оглед на местопроизшествие от 04.09.2013г., протокол за оглед на веществени доказателства от 04.09.2013г. и протоколи за доброволно предаване от 27.07.2013г./, и чрез назначените съдебни технически, археологическа и картографска експертизи, обезпечават с нужния интензитет повдигнатото обвинение.
В обсега на доказателствената съвкупност, решаващият орган мотивирано е приел за достоверен разказа на разпитания в хода на проведеното наказателно разследване горски служител Ф. А.. Визираното гласно доказателствено средство е анализирано с юридически усет и проявен професионализъм, след обективна преценка на източника на доказателства, прецизно обсъждане на конкретиката на съдържимите се в него фактически данни, и при изискуемото се съотнасяне с останалата доказателствена маса и изготвените експертни заключения на вещите лица, с последваща компетентна интерпретация на съществуващата налична корелация.
Безпристрастен и непредубеден, изслушаният в качеството на свидетел процесуален участник, на 29.07.2013 година, в досъдебната фаза на наказателното производство /л.35 от д.п. №16-152/2013г. на РУП, [населено място]/ и в открито заседание на 07.04.2015 година /по нохд №108/2015г. на Бургаски ОС/, е категоричен, че на инкриминираната дата /27.07.2013 година/, при обход на горския регион, в землището на [населено място], местността „местност”, където се намирали останки от стара могила, с археологическа стойност, забелязъл в очертанията на направен изкоп няколко лица, с разположени до тях кирка, лопата, нож, металотърсач и метален куфар с изваден от него лаптоп, които на зададения им въпрос- „с какво се занимават”, отговорили че са „иманяри”.
Той е последователен и в твърденията си, че сигнализирал органите на реда и насочил нарушителите към находящата се вблизост горска хижа, където след пристигането на полицейските служители, е установена самоличността им /В. Н., Б. Б., Г. Г. и Д. Г./, и извършени процесуално-следствени действия, при които у подсъдимите и в багажника на ползвания от тях автомобил са открити металотърсач, металдетектор, преносим компютър, окомерна скица на [населено място], прожектор, кирки, лопати, брадва, нож, ръкавици и прахозащитна маска за уста и нос.
Акцентираните в касационната жалба на В. Н. противоречия в показанията на Ф. А., обективирани в релевираното пред първостепенния съд обстоятелство за заявеното от непознатите хора, при срещата му с тях, за което не е съобщено пред разследващия орган, не дискредитират доказателствения източник и не създават съмнения в истинността на очертаните чрез него факти.
Те са преодолени чрез правоприлагане на процедурата по чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК, по настояване на защитника на подсъдимото лице, в рамките на която свидетелят изразява непоколебима воля за вярност на казаното от него пред Бургаски ОС, последвано от логично внесеното допълнително уточнение, че подобна информация не е предоставена в досъдебното производство, защото в [населено място], по време на осъществения разпит „не е бил питан” изрично за това.
В кореспондираща връзка с коментираните свидетелски показания е депозираното от свидетеля Г. Г. пред съдия, в рамките на досъдебното разследване, при условията на чл.223 от НПК, ценено с кредит на доверие; отразеното в съставените протоколи, удостоверяващи реализираните оглед и доброволно предаване; и научните мнения на вещите лица - инженери, археолог и геодезист.
При съблюдаване на правната природа на експертизата в наказателното производство като способ за доказване, лимитиращ сложни, различни по своето естество проучвания и изследвания, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствата заключения от известни за неизвестни факти, са коментирани допуснатите и приобщени съдебни археологическа, основна и повторна техническа, и картографска експертизи.
Вещите лица безспорно установяват, че в местността „местност”, в землището на [населено място], се намират останки от преградна укрепителна линия, съставена от редуващи се землени валове и каменни стени, изградена по билото на Източна Стара планина и достигаща на изток до Черно море при [населено място], която датира от ранновизантийската епоха и представлява археологически обект, съгласно чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и археологическа ценност по смисъла на чл.2, ал.1, чл.6, ал.1, чл.7, ал.1 и чл.146, ал.3 от същия нормативен акт, като намерената в раницата на подсъдимия Б. Б. окомерна карта изобразява част от обширната местност „местност”, включваща и процесното място.
Те са убедителни и по отношение на това, че самоделно изработеният металотърсач е в състояние да регистрира в повърхностния слой на почвата метални предмети под земята, разграничавайки цветни от черни метали, и не е годен да открива действащи или не водопроводи, и подземни води, в каквато насока е лансираната от подсъдимите лица защитна теза; а металдетекторът „марка”, произведен в Германия, със сериен № /номер/ е предназначен да изпълнява геофизични и археологични проучвания на по-големи дълбочини, и да създава триизмерен графичен образ на изследваните кухини с дълбочина от 5 до 10 метра /технология, позволяваща откриването на подземни води/, и на обектите, които могат да бъдат намерени /метални предмети, празни стъклени и керамични съдове, статуетки, неметални тръби, масивни метални предмети с маса над 200 кг/, като уредът посредством сериен кабел и преходник се свързва с притежавания от подсъдимия В. Н. преносим компютър, марка „ марка”, /модел/, на който е инсталирана програма FS F. S. - V. 3D, за триизмерно визуализиране на данни и за 3D пространствени изображения.
При очертаната от доказателствените средства и от експертните заключения конкретика правилно е приложен материалният закон.
Инкриминираната дейност на подсъдимите В. Н. и Б. Б. се субсумира от особената норма на чл.277а, ал.7 от НК.
Криминализираното престъпление е насочено срещу установения в държавата ред на управление, като охраняваните от правото обществени отношения се засягат чрез въздействие върху предмета на посегателство, който ги материализира - археологическите обекти.
Престъпната съставомерност на неправомерното деяние предпоставя от обективна страна противозаконното изготвяне, държане или укриване на вещи, материали, оръдия или компютърни програми, а от субективна - деецът да знаел или предполагал, че по своето обичайно предназначение и възможно проявление са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, лимитирани чрез легалната дефиниция на чл.146, ал.1 от ЗКН. Противозаконното държане на инкриминираните предмети като форма на изпълнително деяние в разпоредбата на чл.277а, ал.7 от НК е налице при предвиден разрешителен режим за упражняване на фактическа власт, пренебрегнат от задължения да ги регистрира собственик или от държателя, който е следвало да е информиран дали това е сторено.1
Според установения в чл.152, ал.2, вр. ал.1 от ЗКН нормативен регламент собствениците на специални технически средства, предназначени за извършване на теренни проучвания на археологически ценности /по смисъла на чл.147, ал.4 от ЗКН такива са издирването на археологически обекти, археологическите разкопки, археологическото наблюдение-установяване наличието на археологически структури на дадено място/, са длъжни да ги регистрират в Министерство на културата, в 14-дневен срок от придобиването им, като редът за регистрация се определя от издадената Наредба №Н-00-0001 от 14.02.2011 година. Предписанията на чл.148, ал.1 и чл.150 от ЗКН са императивни, че теренни проучвания на археологически обекти се извършват само с разрешение на Министъра на културата или оправомощено от него лице, въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания, като то се издава на лице, притежаващо съответен образователен ценз и професионален опит/образователна квалификационна степен магистър по археология или археометрия, научна степен, 2-годишен стаж/, и при определени изисквания /писмени препоръки от хабилитиран преподавател или налични договорни отношения с българска културна, научна или университетска институция, дейността на която е свързана с опазване на археологичното наследство/.
_____________________________________________________________ 1. Р №374/18.12.2013г., по н.д. №1174/2013г. на ІІ-ро н.о. на ВКС; Р №349/06.11.2014г. на І-во н.о. на ВКС; Р №111/28.05.2015г., по н.д. №1938/2014г. на І-во н.о. на ВКС; Р №231/23.09.2015г., по н.д.№553/2015г. на ІІ-ро н.о. на ВКС;
Семантическото и телеологическо тълкуване на обсъжданата уредба обосновава изводи за противозаконност на държането на визирания тип предмети, както в случаите на неизпълнена от техния собственик процедура по регистриране, при наличните за това условия, така и в хипотезите на реализирана фактическа власт върху специалните технически средства, предназначени за теренни проучвания на археологически ценности, с цел използване за търсене на археологически обекти, при липса на надлежно разрешително.
Неправомерното поведение на подсъдимите лица покрива обективните и субективни признаци на престъплението по чл.277а, ал.7 от НК - противозаконно държане на оръдия и компютърни програми, за които са знаели, че са предназначени за археологически проучвания.
На инкриминираната дата, в землището на [населено място], местността „местност” , където имало останки от преградна укрепителна линия, съставена от редуващи се землени валове и каменни стени, датираща от ранновизантийската епоха, те са упражнявали неправомерно фактическа власт върху самоделно изработен и годен за експлоатация металотърсач, металдетектор „марка”, със сериен №200603/1 и преносим компютър, марка „марка”, /модел/, с инсталирана в него програма FS F. S. - V. 3D, с ясното съзнание за тяхното предназначение - издирване на археологически обекти.
В контекста на изложеното, възраженията в касационните жалба на Б. Б. и В. Н. за липса на изискуемата се противозаконност на държането, с оглед използването на процесните предмети за търсене на вода, на метални и неметални водопроводни тръби, на елементи от почвообработващи машини и на метални вещи, за което не е необходима регистрация, не намират доказателствена опора, като противоречат на буквата и духа на приложимото право.
Твърдяното от подсъдимите лица категорично се опровергава от свидетелските показания на горския надзирател Ф. А., правдиво пресъздал своите зрителни и слухови възприятия за случилото се на 27.07.2013г., в землището на [населено място], в обхвата на които са значимите обстоятелства за местонахождението им, за носените от тях вещи и инструменти, и за проведените разговори; от съдържимите се в приложената писмена документация фактически данни; и от научните мнения на вещите лица в изготвените експертни заключения по делото.
В разисквания смисъл не е налице задължение за оспорваната от защитата регистрация по предвидения в чл.152 от ЗКН ред, доколкото собствениците на процесните предмети - Б. Б. и В. Н. не удовлетворяват визираните в чл.148, ал.1 и чл.150 от ЗКН предпоставки, което обаче не изключва наказателната им отговорност, поради консумиран състав на чл.277а, ал.7 от НК чрез осъществена фактическа власт върху технически средства, предназначени за теренни проучвания на археологически ценности и с цел използването им за търсене на археологически обекти, при липса на надлежно разрешение.
По справедливост са отмерени и санкциите на подсъдимите лица.
Наложените наказания, индивидуализирани при условията на чл.54 от НК, за престъплението по чл.277а, ал.7 от НК - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК, са съответни на тежестта на инкриминирания акт и на личната опасност на неговите извършители; съобразени са с целите в чл.36 от НК за предупредително, поправително и възпитателно въздействие спрямо съпричастните към посегателството лица, и за постигане на желаната превенция по отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран от предложената аргументация, настоящият състав счита, че следва да остави в сила обявения от въззивната инстанция съдебен акт, по внохд №251/2015г., с който е потвърдена присъда №182 от 15.09.2016г., по нохд №108/2015г. на Бургаски ОС.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.03.2016г., постановено по внохд №251/2015г., по описа на АС - Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|