О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 159 гр. София, 18.04.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4636 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 263757 от 09.06.2021г. постановено по гр.д. № 3650/2021г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен искът на Р. Т. И. против „Столичен Електротранспорт" ЕАД по чл. 42 от Закона за автомобилните превози във вр. чл. 369 ТЗ и чл. 79 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1500лева до предявения размер от 6000лева, ведно със законната лихва от 15.02.2017г. до окончателното заплащане на сумата. Касационната жалба е подадена от ищеца Р. Т. И., чрез пълномощника адв. Л.. Поддържа се, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпроса: дали особеностите в личността и физиката на лицето, което претендира обезщетение за неимуществени вреди, са сред обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Според касатора въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по ППВС № 4/1968г. Като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК се навежда твърдение, че размерът на присъденото обезщетение е очевидно неправилен. Ответникът по касационната жалба „Столичен Електротранспорт“ ЕАД и третото лице-помагач на ответника ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Пред първоинстанционния съд е предявен иск, квалифициран по чл. 49 ЗЗД, от ищеца Р. Т. И. срещу „Столичен Електротранспорт“ ЕАД. На 30.10.2016г. ищецът е пътувал в тролейбус с инвентарен номер 2101, движещ се по линия № 7 в посока ж.к. Л. към С. гара; при опит да слезе от тролейбуса на спирката при бл. 706 не е бил изчакан от водача, който затворил вратите, без да провери дали са освободени, при което ищецът е претърпял травматични увреждания: кръвонасядане в областта на левия лакът, множество охлузвания на лява ръка, охлузване вляво на кръста, охлузвания на ляво бедро, лява подбедрица и кръвонасядане на горна повърхност на ляво стъпало. За обезщетяване на причинените болки и страдания претендира обезщетение в размер на 6000лв. Първоинстанционният съд е приел за доказан фактическия състав на деликта по чл.49 ЗЗД. Кредитирал е показанията на св. Н., който е непосредствен очевидец на инцидента, но не и тези на свидетелите В. и М. - шофьори на тролейбуса, които не си спомнят за подобен инцидент. Намерил е за ирелевантно нерегистрирането на инцидента в „Център за градска мобилност“ ЕАД. Приел е, че водачът на тролейбуса е нарушил чл.68 ал.2 ЗДвП, според който е длъжен да осигури възможност за безопасно качване и слизане на пътниците. Възприел е установените от медицинската експертиза увреждания и страдания, причинени на ищеца и е намерил иска за основателен в размер на 5000 лева. При определяне размера на обезщетението е отчел и настъпилите негативни психологически последици, а именно че ищецът се страхува да пътува с градския транспорт. Въззивният съд е установил, че първата инстанция правилно е възприела фактическата обстановка, но е дала неправилна правна квалификация на иска като такъв по гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД. В случая се касае за обществен превоз на пътници в градския транспорт, което означава, че страните са били в договорни отношения по договор за превоз - ответникът е лицензиран превозвач за извършване на обществен превоз на пътници, а ищецът е пътувал в тролейбуса и е претърпял инцидент при слизане от него, като твърди това да е по вина на водача. Наличието на договорни отношения изключва приложението на общата деликтна отговорност по чл. 49 ЗЗД. Поради това надлежната правна квалификация на претенцията е по чл. 42 от Закона за автомобилните превози /превозвачът носи имуществена отговорност за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намира в превозното средство, качва се или слиза от него/ във връзка с чл. 369 ТЗ /превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието/, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД. Споделил е извода, че водачът на тролейбуса е нарушил задълженията си по чл. 68 ал. 2 ЗДвП като не е осигурил възможност за безопасно качване и слизане на пътниците. Нарушението е доказано от показанията на св.Н. Н., пряк очевидец на инцидента, според когото ищецът е бил влачен от тролейбуса, който потеглил без водачът да се увери, че няма пътник между вратите при затварянето им. Въззивният съд също не е кредитирал показанията на водача В. и на колегата му М., които не си спомнят за такъв инцидент. Освен това, тези свидетели са заинтересовани лица, тъй като съответно са причинили и не са съобщили за инцидента. Според приетата медицинска експертиза травмите на ищеца съответстват на влачене от тролейбус. Що се отнася до съществуването на изключватели на вратите, съдът е посочил, че те се намират в горната част на вратите, а ищецът е бил захванат в долната част, а и ответникът не е доказал, че е напълно невъзможно тролейбусът да потегли при всяко по вид захващане на пътник от тролейбуса - на част от крак, обувка, крачол, дреха и др., а това е достатъчно, за да се осъществи влачене било и за няколко метра. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, съдът е намерил за неоснователно. Данни за такива действия или бездействия на ищеца липсват, а тежестта за доказване е на ответника. Фактът, че ищецът е лице с увреждане не доказва съпричиняване, а само потвърждава, че водачът на тролейбуса е трябвало да положи по-голяма грижа при потегляне и да изчака ищеца да приключи със слизането си от превозното средство. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 5000лв. въззивният съд е приел за прекомерен, тъй като от съдебно-медицинското заключение, е видно, че ищецът е претърпял само кръвонасядания и охлузвания по тялото, като болките са продължили 5-10 дни. Ищецът няма счупване, навяхване или увреждания на вътрешни органи от инцидента. Преживените болки, страданията и притесненията от инцидента не съответстват на значително обезщетение от 5000 лева, включително и при съобразяване на това, че ищецът е лице с тежки увреждания от общо заболяване и по принцип има трудности да се самообслужва. Съдът не е кредитирал напълно показанията на св. С., че след инцидента се е налагало постоянно да има човек при ищеца и че той бил изключително депресиран и притеснен. Намерил е показанията в тази част за преувеличени и пристрастни, несъответстващи на данните от медицинската експертиза, според които ищецът се е възстановил от телесните увреждания след не повече от 10 дни. По тези съображения, преценявайки и вероятните последващи притеснения и страх при ползване на градски транспорт, Софийски градски съд е определил обезщетение в размер на 1500лева. Посочил е, че това обезщетение адекватно отстранява всички болки и страдания на ищеца от инцидента, както и че целта на делото не е да се „санкционира“ ответника с прекомерно обезщетение и да „указва“ на обществото, че всички трябва да подхождаме със съчувствие и уважение към хората с увреждания. До пълния предявен размер от 6000 лв. искът е отхвърлен. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива са налице. Формулираният от касатора правен въпрос е: дали особеностите в личността и физиката на лицето, което претендира обезщетение за неимуществени вреди, са сред обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Въпросът е от значение за изхода на спора, доколкото касае обстоятелствата, които имат отношение към определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. В тази насока по приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана многобройна практика на Върховния касационен съд - както посоченото от касатора ППВС № 4/1968 г., така и служебно известни на съда решения по чл.290 ГПК. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263757 от 09.06.2021г. постановено по гр.д. № 3650/2021г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Р. Т. И.. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата по сметка на Върховния касационен съд в размер на 90 /деветдесет / лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: