Р Е Ш Е Н И Е № 226 София, 05 юни 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и осми май ……........... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров .............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев ..................... .. Мая Цонева ........................................ при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Божидар Джамбазов ........, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 575 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок са постъпили касационни жалби от подсъдимия К. К. и от служебния му защитник. Обжалва се решение № 71 от 09.03.15 г., постановено по ВНОХД № 1194/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда от 14.11.14 г. по НОХД № 794/14 г. на Софийски градски съд, с която К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК. Посочено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Жалбите се поддържат в съдебно заседание. Твърди се, че съдебното решение е незаконосъобразно. К. представя писмени бележки с наименование „несъответствия”. Прокурорът счита, че жалбите са неоснователни, като не са налице допуснати съществени процесуални нарушения. Пледира да се остави в сила въззивния акт. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби, посочените в тях твърдения /доводи не са развити/ и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда К. е признат за виновен в това, че на 26.08.13 г., около 18.30 ч., в [населено място], бул. /булевард/, на моста на „квартал”, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 870.00 лв. от владението на И. А. – М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК е осъден на СЕДЕМ години лишаване от свобода, търпими в затвор при първоначален строг режим. Съдът е приспаднал предварителното задържане на К. и се е произнесъл по направените по делото разноски. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. С двете жалби се оспорва авторството на извършеното престъпление от страна на К.. Твърди се, че е опорочено извършеното разпознаване на подсъдимия на досъдебното производство и неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля Я.. Във връзка с тези твърдения не се сочат конкретни доводи. Проведеното на досъдебното производство разпознаване на лице, като способ на доказване, е проведено в пълно съответствие на разпоредбите по глава четиринадесета от НПК. Непосредствено преди разпознаването пострадалата е разпитана за обстоятелствата по чл. 170 НПК. На 03.09.13 г. същата е дала подробни свидетелски показания за обстоятелствата, при които е наблюдавала подсъдимия, за обстановката и осъществените от нея действия в защита на предмета на престъплението, за особеностите, по които може да разпознае своя нападател. На същата дата е извършено разпознаването в присъствието на две поемни лица. К. е представен за разпознаване заедно с три лица, сходни с него по външност, видно от приложения на л. 33 от ДП снимков материал. По делото липсват данни за осъществен пряк контакт между разпознаващия и обвиняемия към онзи момент. А. – М. с категоричност е разпознала К. като извършител на осъществения спрямо нея грабеж и е посочила по кои негови индивидуални особености е направила това. За извършеното действие по разпознаването е изготвен протокол на място, приложен на л. 32 от ДП. Протоколът съдържа всички необходими реквизити по чл. 129, ал. 1 НПК и е подписан от участвалите в разпознаването лица. Същият е годно писмено доказателствено средство за извършеното действие по разследването. От друга страна, пострадалата с абсолютна категоричност потвърждава и в съдебно заседание /л. 59-60 от НОХД № 794/14 г./ извършеното разпознаване и обстоятелството, че К. е извършител на грабежа. Инстанциите по фактите изцяло са се доверили на проведеното разпознаване и показанията на пострадалата и са игнорирали като недостоверни свидетелските показания на свидетеля К. Я., за което са посочили достатъчно по обем мотиви. Доказателствените им изводи не са произволни, а са на базата на логични съждения относно категоричните свидетелски показания на А. – М. за извършителя на грабежа и непоследователните и противоречиви факти, посочени от Я.. Не може да се сподели твърдението, посочено в т.н. „несъответствия”, че по делото няма инкриминирани вещи и експертизата е дала заключение на базата на предположения. Предметът на престъплението е посочен в обвинителния акт и приет от съда на базата на свидетелските показания на пострадалата, която е дала подробни описания на златните вещи, отнети й от подсъдимия. На тези показания е стъпило и вещото лице, изготвило оценителната експертиза. Липсата на златните накити е без значение в случая, тъй като съдът изцяло се е доверил на А. – М.. Твърдението за допуснато нарушение на закона, като касационно основание, не следва да бъде обсъдено от настоящата инстанция, доколкото е направено извън срока по чл. 350, ал. 2 НПК. Относно другите твърдения, посочени в „несъответствията”, за това, че на инкриминираната дата К. е бил задържан в 9-то РПУ на МВР и не е правено разпознаване на досъдебното производство, настоящата инстанция не може да вземе отношение, тъй като няма законово основание да събира доказателства. Ако при разследване се установят такива факти, делото ще подлежи на възобновяване по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Във връзка с посоченото, касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради което обжалваното решение на САС следва да се ОСТАВИ В СИЛА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 09.03.15 г., постановено по ВНОХД № 1194/14 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................