Р Е Ш Е Н И Е № 303 гр. София, 30 декември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на единадесети септември, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1334 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска окръжна прокуратура срещу присъда от 17.02.2014 г., постановена по ВНОХД №572/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд, с която изцяло е отменена присъда №185 от 12.09.2013 г., постановена по НОХД №233/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Сливница и подсъдимите Х. П. Т. и П. Т. М. са признати за невиновни в това, че на 16.05.2012 г. в [населено място], в съучастие помежду си като съизвършители, са изкупували и извършвали търговска дейност с отпадъци от черни метали- 235 кг., на стойност 98, 70 лева, като на основание чл.304 НПК са оправдани по повдигнатите им обвинения за извършване на престъпление по чл.234б, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. В касационният протест и допълнението към него се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е оправдал подсъдимите по повдигнатите им обвинения. Твърди се, че те изкупували метали системно, като не са имали лиценз за извършване на тази дейност, който се изисква от нормативен акт. В подкрепа на тази теза е посочено това, че подсъдимият М. е осъждан за същото престъпление през 2010 г. и очевидно продължава да се занимава с подобна дейност. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е приел, че деянието е несъставомерно, доколкото в обвинителния акт липсва посочване на отделните случаи на изкупуване на метали, като се твърди, че съдебната практика е категорична, че за престъплението по чл.234б, ал.1 НК не е необходимо да се посочват конкретните дати на изкупуване на метала, неговото количество или стойност. На тези основания се предлага атакуваната оправдателна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа протеста, като твърди, че съдът е допуснал неточности при установяване на фактите по делото и конкретно незаконосъобразно е ценил експертизата, която е дала заключение за количеството метални вещи- предмет на престъплението. Оспорват се и правните изводи на въззивната инстанция, като се поддържат доводите, отразени в допълнението към касационния протест. На тези основания се моли за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитата на подсъдимите предлага касационния протест да бъде оставен без уважение, като изводите на въззивния съд бъдат преценени като правилни. Моли да бъде отчетено това, че с протеста не са направени оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, а единствено се твърди неправилно приложение на материалния закон. Предлага се атакуваната присъда да бъде оставена в сила. Подсъдимият Т. твърди, че е невинен. Подсъдимият М. твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният протест е неоснователен. Съдът, след като се запозна с отразеното в касационния протест намира, че с него са направени оплаквания единствено за неправилно приложение на материалния закон. Оплакванията за допуснати неточности при оценката на част от доказателствените източници са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК и са направени едва с допълнението към протеста (подадено след срока по чл.350, във вр. с чл.319, ал.1 НПК). При липсата на служебно начало в касационното производство и при посочените в разпоредбата на чл.347 НПК предели на касационна проверка, които се очертават от волята на обжалвалите страни и съдържанието на касационната жалба или протест в това производство предмет на проверка може да бъде единственото приложението на материалния закон от страна на въззивния съд, но не и законосъобразното установяване на фактите по делото. Ето защо касационният съд ще провери атакувания въззивен съдебен акт само в тази му част. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд за това, че инкриминираните действия на двамата подсъдими не осъществяват от обективна страна състава на престъплението по чл.234б, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. При внимателен преглед на диспозицията на законовия текст може да бъде направен извод, че очертаните от законодателя две изпълнителни деяния могат да бъдат осъществени когато извършителят осъществява една продължителна дейност без разрешение, извършването на която е насочена към повече от едно лица или е по отношение на повече от един предмети. Правилно въззивната инстанция е приела, че обсъжданото престъпление предполага непрекъснатото му осъществяване през определен период от време, като извършителят му създава трайно престъпно състояние. Вярно съдът е преценил, че инцидентното осъществяване на сделка, без съответен лиценз по изкупуване на метали, не е осъществяване на нито едно от изпълнителните деяния на престъплението. Няма спор, че двамата подсъдими не са извършвали търговска дейност, тъй като в хода на производството не бе установено осъществяването на изкупуване и последвала продажба на същите стоки, което действие е съставомерно за това изпълнително деяние. Не е извършено и очертаното в разпоредбата изпълнителното деяние- изкупуване, тъй като същото изисква продължителност на осъществяването му и изключва възможността едно единствено действие да е съставомерно по този текст. Този извод следва не само от систематичното място на разпоредбата на чл.234б НК, но и от граматическото и логическото тълкуване на диспозицията на посочената норма. Използваният от законодателя израз „изкупува“ предполага продължителност на действието и наличие на възможност повече от едно лица да могат да предложат за изкупуване на вещи. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че правилно постановената първоинстанционна осъдителна присъда е отменена и законосъобразно Х. Т. и П. М. са оправдани по повдигнатите им обвинения за извършване на престъпление по чл.234б, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Единствено с оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено и това, че изводите на въззивната инстанция (намерили място в мотивната част на атакувания съдебен акт) за това, че престъплението по чл.234б, ал.1 НК е на системно извършване са неточни. Вярно е, че при това престъпление се предполага продължителност на осъществяването на престъпната дейност, но тя се различава от тази дейност, която е характерна за престъпленията на системно извършване. Липсва законова основа да се приеме, че осъществяването на престъплението трябва да бъде извършено при наличието на поне три съставомерни деяния. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че престъплението по чл.234б, ал.1 НК не е на системно извършване е и това, че всякога когато законодателят е искал да очертае състава на такива престъпления той изрично посочва белега системност в законовия текст (напр. чл. 155, ал.2, чл. 189, ал.1, чл.329, ал.2 НК и т.н.) В нормата на чл.234б, ал.1 НК законодателят не е посочил този съществен признак, което е и основание да се приеме, че обсъжданото престъпление не е на системно извършване. Предвид всичко изложено касационният съд прецени, че въззивната инстанция не е допуснала неправилно приложение на материалния закон и постановената въззивна оправдателна присъда трябва да бъде оставена в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 17.02.2014 г., постановена по ВНОХД №572/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2