Р Е Ш Е Н И Е № 50155 гр. София, 12 октомври 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 495 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационно производство е по реда на чл.346, т.1 и сл.от НПК. Образувано е по жалба на адв.Д. С., в качеството му на защитник на подсъдимия Г. Н. Ш., против въззивно решение № 74/09.05.2022 г., постановено по внохд № 20225000600093/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата формално са заявени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като са изложени доводи единствено в подкрепа на претенцията за явна несправедливост на наказанието. Посочено е, че възприетото от въззивния състав становище за отсъствието на предпоставките на чл.55 от НК противоречи на събраните по делото доказателства, както по отношение на деянието, което включва поведението на причинителя на пътнотранспортното произшествие, така и на данните за личността на самия подсъдим. Според защитника увеличеното от апелативния съд наказание е явно несправедливо, тъй като при индивидуализацията му не са отчетени в достатъчна степен прецесуалното поведение на подсъдимия, чистото му съдебно минало, макар и след реабилитация, видът, броят и тежестта на извършените до инкриминирания момент административни нарушения, както и напълно пренебрегнатото съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия. Претендира да се отмени решението на въззивния съд и да се остави в сила постановената първоинстанционна присъда. В съдебно заседание подсъдимият Г. Ш., редовно призован, не се явява. Защитникът адв.С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да се ревизира атакуваното решение, като се намали наложеното наказание. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата следва да се отхвърли, а решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Частните обвинители И. Д. К., И. Д. Ж., Г. Д. К., П. Д. К. и П. Д. К., редовно призовани, не се явяват. Повереникът на И. К. - адв. В. В., преупълномощена от адв.А. Б., пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 2/21.01.2022 г. по нохд № 20215600200528/2021 г., постановена от Окръжен съд - Хасково подсъдимият Г. Ш. е признат за виновен в това, че на 21.07.2020 г., в землището на [населено място], при управление на МПС - лек автомобил „А.“ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Д. Ж. с ЕГН [ЕГН], като е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.„Б” пр.1 вр. ал.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи в размер на - 800 лв. за адвокатско възнаграждение на повереника на частните обвинители и 1 971,60 по сметка на ОД на МВР - Хасково. По жалба на повереника на частния обвинител И. К. - адв.А. Б. и на защитника на подсъдимия - единствено относно размера на лишаването от правоуправление, е образувано внохд № 20225000600093/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК е изменена първоинстанционната присъда като при условията на чл.54 вр. с чл.58а, ал.1 от НК е увеличен размера на всяко едно от двете кумулативно наложени на подсъдимия наказания: - от две години и шест месеца на три години и четири месеца лишаване от свобода - от пет години на шест години лишаване от правоуправление и е отменено приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение изпълнението на наказанието лишаване от свобода. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. При отсъствието на съществени процесуални нарушения първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие, по смисъла на чл.371,т.2 от НПК - с признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тях. Законосъобразно извършеното от подсъдимия деяние е квалифицирано като престъпление по чл.343, ал.3, б.„Б”, пр.1 вр. ал.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК. За разлика от окръжния съд, възивният състав правилно е приел, че при индивидуализацията на наказанието не са налице предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и е определил същото при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Този извод на апелативният съд се споделя и от касационния състав. Действително с отчитането на „сравнително младата възраст на подсъдимия“, при навършени 31 години към инкриминирания момент и липсата на други осъждания след настъпилата през 2009 г. реабилитация по осъждането му като непълнолетен за престъпление по чл.115 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.63, ал.2 от НК, необосновано е разширен кръгът на смекчаващите отговорността обстоятелства от страна на окръжния съд и е надценена тяхната значимост. Останалите такива – чистото съдебно минало на подсъдимия, наличието на деца, за които трябва да полага грижи и изразеното съжаление за извършеното не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, за да водят до определянето на наказание под най-ниския предвиден в закона размер. Същевременно високата степен на обществена опасност на самото деяние, обусловена от квалификацията - бягство от местопроизшествието, наличието на 7 бр. наказателни постановления и 13 бр. фиша за нарушения на правилата за движение по пътищата налагат извода за отсъствието и на втората задължителна предпоставка за приложението на чл.55 от НК, а именно, че и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко с оглед на извършеното. По изложените съображения настоящият състав приема, че правилно наказанието на подсъдимия е определено в хипотезата на чл.54 от НК, но намира размерите на така определените наказания - пет години лишаване от свобода и шест години лишаване от правоуправление за завишени, тъй като не отговарят на критериите за справедливост, които налагат подсъдимият да понесе отговорност, съобразена със спецификата на конкретното извършено деяние и персоналната му обществена опасност. В тази насока във въззивното решение не са отчетени комплексно всички обстоятелства, влияещи върху отговорността, като е прието, че пътно транспортното произшествие е настъпило единствено поради невниманието и разсейването на подсъдимия при управлението на процесното МПС, като той не е възприел своевременно пострадалия като опасност на пътя, въпреки обективната възможност за това. Изцяло извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че за настъпването на пътно транспортното произшествие с поведението си е допринесъл и самият пострадал, който в тъмната част на денонощието, извън населено място, се е движел пеш върху пътното платно, на 70-80 см. западно от източния банкет, в посоката и в лентата на движение на управлявания от подсъдимия автомобил. Облечен в тъмни дрехи и без светлоотразителна жилетка, бутайки велосипеда си по пътното платно като пешеходец, по смисъла на чл.107, т.2 от ЗДП, К. Ж. е следвало да се съобрази със задълженията си по чл.108 и чл.110 от ЗДП, но не е навлязъл на банкета при забелязване светлините от фаровете на автомобила, при наличието единствено на заден светлоотразител на колелото. Следва също да се отчете, че в случая се касае само за едно нарушение на правилата за движение, като скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила от 70 км./ч. е не само е в рамките на разрешената, но е и съобразена с всички характеристики на пътната обстановка. Визираните обстоятелства налагат извод за явна несправедливост на двете отмерени кумулативни наказания. След комплексната преценка на всички определящи отговорността обстоятелства, според касационния състав на подсъдимия следва да се определи наказание от четири години лишаване от свобода и пет години лишаване от правоуправление, а след приложението на чл.58а, ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода следва да се редуцира на две години и осем месеца. Независимо, че в случая са налице абсолютната и обективната предпоставки за приложението на чл.66 от НК, тъй като намаленото и редуцирано наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода е в допустимия от закона размер и Ш. е с чисто съдебно минало, настоящият състав счита, че целите на наказанието не биха се постигнали, ако се отложи изпълнението му, дори и с най-продължителния, предвиден в закона, изпитателен срок от пет години. Предходните негови прояви, обусловени от множеството констатирани административни нарушения на правилата за движение за изключително кратък период от около една година и петнадесет дни, считано от придобиването на правоспособност като водач на МПС на 06.06.2019 г. до възникване на настоящото ПТП на 21.07.2020 г., като и 2 нарушения преди това - за управление на МПС, без да притежава свидетелство, сочат не за инцидентно игнориране, а за едно устойчиво неспазване на правилата за движение по пътищата и очевидно формирана резистентност към превъзпитателно въздействие, въпреки заплащането на всички наложени глоби. Ето защо настоящият състав счита, че визираните в чл.36 от НК цели на наказанието биха се постигнали в максимална степен, само ако същото не бъде отложено за изпълнение при условията на чл.66 от НК. Намаленият срок на наказанието лишаване от свобода не води до промяна на определения първоначален - общ, режим на неговото изтърпяване. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 74/09.05.2022 г., постановено по внохд № 20225000600093/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, като НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия Г. Н. Ш. наказания: - от три години и четири месеца на две години и осем месеца лишаване от свобода - от шест на пет години лишаване от право да управлява МПС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: