Р Е Ш Е Н И Е № 73 гр.София, 10.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3728 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Ц. против решение № IIII-69 от 10.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 670 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав, с което е потвърдено решение № 474 от 15.03.2016 г. по гр.д. № 5735 по описа за 2015 г. на Бургаския районен съд, десети граждански състав, в частите за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] иск за заплащане на 9 581,04 лв. обезщетение за пропуснати ползи от трудова злополука, състоящи се в обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на 1 130,68 лв. мораторна лихва върху това обезщетение за периода от 8.07.2014 г. до 4.09.2015 г. Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва и моли решението на Бургаския окръжен съд да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на Т. А. Ц. срещу решението на Бургаския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд в частите, с които този съд се е произнесъл по иск с цена 9 581,04 лв. и обусловен от него иск за мораторна лихва. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №99 от 08.02.2017 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса включва ли се в обезщетението за имуществени вреди от трудова злополука или професионална болест обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ. За да отговори на въпроса, съдът съобрази основанието за обезщетение и обхвата на подлежащите на обезщетяване вреди. В теорията и съдебната практика е прието, че отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя е разновидност на отговорността за непозволено увреждане и имуществените вреди, които подлежат на обезщетяване, включват не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи/чл.82 от ЗЗД, чл.200, ал.3 от КТ/. Пропуснатата полза е приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Не се дължи обаче обезщетение за бъдещи вреди, чието настъпване е несигурно и зависи от множество други обстоятелства. Затова може да се присъди обезщетение за пропуснатата полза само когато осъществяването на прихода е реално възможно и с такава висока степен на вероятност, която се доближава до сигурност/решение № 156 от 29.11.2010 г. по т.д. №142/2010 г./. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства и получаването му е било осуетено само от непозволеното увреждане. По този начин трябва да се преценява и дължимостта при обезщетяване на вреди от трудова злополука на пропуснатата полза, която се изразява в неполучаване на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ. Това обезщетение се следва на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Когато към момента на трудовата злополука/професионално заболяване/ работникът или служителят все още е далеч от възрастта и стажа, даващи това право, а трудоспособността подлежи на възстановяване, той не би могъл с основание да претендира непосредствено след увреждането за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ като пропусната полза. Тогава реализирането на това право е несигурно и зависещо от редица други обстоятелства. Различна е обаче хипотезата, при която в резултат от непозволеното увреждане е настъпила трайна и необратима загуба на трудоспособност, пострадалият вече е навършил пенсионна възраст и би могъл да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако не беше претърпял увреждането. Тогава неполучаването на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ представлява вероятна до степен сигурност пропусната полза от непозволеното увреждане, която се дължи от работодателя. При този отговор на въпроса настоящата инстанция достигна до следните правни изводи относно обжалваното въззивно решение: Т. Ц. по време на дейността си като лаборант-аналитик в лаборатория на „Н.”-Б. е претърпяла на 21.05.1980 г. трудова злополука, в резултат на която е загубила зрението си и дланта и китката на дясната ръка. Уврежданията са довели до пълна неработоспособност, която няма как да бъде възстановена. Затова работодателят многократно е бил осъждан да и заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала и пенсията за инвалидност. В последната искова молба тя е посочила, че вече е навършила пенсионна възраст, поради което е претендирала от работодателя и обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в неполученото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, както и съответната мораторна лихва. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение относно тези претенции, въззивният съд е приел, че няма причинно-следствена връзка между тези имуществени вреди и трудовата злополука. За разлика от трудовото възнаграждение, което всеки работник или служител получава, обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ има възнаградителен характер, дължи се само при посочените в разпоредбата предпоставки и при действително положен труд. Решението на въззивния съд противоречи на материалния закон-разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, която предвижда присъждане на обезщетение за доказаните пропуснати ползи, които са резултат от непозволеното увреждане. След като ищцата безвъзвратно е загубила трудоспособността си и вече е навършила пенсионна възраст, настъпването на пропуснатата полза, изразяваща се в загуба на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, е сигурно. Трудовата злополука е единствената причина ищцата да не продължи трудовия си стаж при този работодател и да не придобие правото на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Ето защо въззивното решение следва да бъде касирано и да бъде постановено друго решение от настоящата инстанция по съществото на спора. Съгласно чл.228 от КТ и приложимата задължителна практика на ВКС/решения № 432 от 3.12.2012 г. по гр.д. № 1129/2011 г. на Четвърто Г.О., № 665 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1688/2009 г. на Трето Г.О. и № 490 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 342/2009 г. на Четвърто Г.О./ дължимото обезщетение следва да се изчисли въз основа на последното пълно брутно трудово възнаграждение за длъжността, която ищцата би заемала според приложение №1 към заключението на вещото лице на стр.97 по описа на Бургаския районен съд-1 596,84 лв. за юни 2014 г. Възражението, че лабораторията, в която е работила ищцата, е била отдадена с договор за управление и лабораторно обслужване от 1.09.2005 г. на [фирма], поради което ищцата не би могла да работи последните десет години при същия работодател, е недоказано. Затова следва да се присъди обезщетение за шест месеца- общо в размер на 9 581,04 лв. Върху обезщетението работодателят дължи лихва и без покана съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД от момента на навършване на пенсионната възраст-8.7.2014 г. От тази дата до завеждане на исковата молба на 4.09.2015 г. мораторната лихва върху главницата възлиза на 1 130,68 лв., която също се дължи на ищцата. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Бургаския окръжен съд и потвърдените с него части от решението на Бургаския районен съд за отхвърляне на исковете за присъждане на 9 581,04 лв. обезщетение за пропусната полза от неполучено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и за 1 130,68 лв. мораторна лихва върху това обезщетение за периода от 8.07.2014 г. до 4.09.2015 г. трябва да бъдат отменени. Вместо това трябва да бъде постановено решение, с което тези искове да бъдат уважени. При този изход на спора работодателят дължи на ищцата 2 530 лв. разноски за касационното производство и 433,24 лв. държавна такса по сметката на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № IIII-69 от 10.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 670 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав, и потвърденото с него решение № 474 от 15.03.2016 г. по гр.д. № 5735 по описа за 2015 г. на Бургаския районен съд, десети граждански състав, в частите за отхвърляне на предявените от Т. А. Ц. против [фирма] иск за заплащане на 9 581,04 лв. обезщетение за пропуснати ползи от трудова злополука, състоящи се в обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на 1 130,68 лв. мораторна лихва върху това обезщетение за периода от 8.07.2014 г. до 4.09.2015 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма]-ЕИК:812114069, да заплати на Т. А. Ц.-[ЕГН], сумата 9 581,04/ девет хиляди петстотин осемдесет и един лева и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от трудова злополука, състоящи се в неполучено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, сумата 1 130,68/хиляда сто и тридесет лева и шестдесет и осем стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 8.07.2014 г. до 04.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 4.09.2015 г. до окончателното и заплащане, както и 2 530/две хиляди петстотин и тридесет/ лв. разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма] да заплати 433,24/четиристотин тридесет и три лева и двадесет и четири стотинки/ лв. държавна такса по сметката на Върховния касационен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: