4 Р Е Ш Е Н И Е № 196 София, 22.11.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3871 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Г. Н. чрез пълномощник адв.С. Р. срещу решение № 33 от 28.04.17г., постановено по в.гр.дело № 68/17г.на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 70 от 8.12.16г. по гр.дело № 168/16г.на Окръжен съд – Сливен в отхвърлителната му част. С определение № 427 от 5.05.18г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Индивидуализирано ли е вземането, предмет на договор за цесия, когато в договора за цесия са посочени при условията на евентуалност две основания за възникването му – договор за заем, или евентуално неоснователно обогатяване. В отговор на поставения въпрос настоящият състав на ІV г.о. на ВКС приема следното: Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл.99 ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че вземането, предмет на договора за цесия не е индивидуализирано, когато в договора за цесия са посочени при условията на евентуалност две основания за възникването му – договор за заем или евентуално неоснователно обогатяване.Двете основания са различни както по съдържание, така и по характер.Първото е облигационно отношение между страните, възникнало от договор, по силата на който заемодателят е предал на заемателя пари, със задължение да ги върне в договорения срок.И. на неоснователно обогатяване има субсидиарен характер и предпоставя разместване на имущество при липса на правно основание.Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат неиндивидуализирани вземания. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 96 /14г., продавачът Я. Н. е продала на купувача М. Ж. собствения си недвижим имот в [населено място], представляващ ателие за рекламна дейност.С договора страните са се съгласили на плащане в момента на сделката на част от цената на имота в размер на сумата 89 038.33 лв.Договорили са се,че остатъкът от продажната цена в размер на 97 961.67 лв купувачката ще изплати по следния начин: 48 980 лв, платима изцяло или на части в срок до 31.12.14г. и 48 981.67лв платима изцяло или на части в срок до 31.12.15г.Установено е,че до 31.12.14г.продавачката е получила по-голямата част от първата половина на неизплатената цена – 39 050 лв. За събиране на неизплатената част от това задължение е образувано изп.дело на Ч. Г. И.,с рег.№ 765 и район на действие ОС С. З..За втората половина, платима до края на 2015г.,ищцата твърдяла пълно неизпълнение и претендира установяване на вземането си в настоящото производство по реда на чл.422 ГПК.Ответницата оспорила вземането и направила възражение за прихващане с насрещни изискуеми свои вземания към ищцата в размер на 15 200 лв, произтичащи от два договора за цесия от 18.07.16г.По първия от тях цедентът И. П. прехвърлила на цесионера М. Ж. своето вземане от Я. Н. за връщане на дадените суми в заем, евентуално за връщане на дадените суми без основание, в размер на 7 500 лв.По втория договор цедентът [фирма] прехвърлил на цесионера М. Ж. своето вземане от Я. Н. за връщане на предоставени в заем,евентуално без основание, преведени по банков път с платежно нареждане от 12.06.14г., в размер на 7700 лв.Установено е,че цесиите са съобщени на длъжника от цедента съобразно чл.99 ал.3 ЗЗД. Въззивният съд е изложил съображения за основателност на част от заявената претенция в размер на 35 781.67 лв, като е приел за установено, че цената не е изплатена от купувачката, но е я е отхвърлил за сумата 13 200 лв, уважавайки направеното възражение за прихващане. Съдът не е уважил възражението на ищцата,че договорите за цесия от 18.07.16г. са недействителни,тъй като е счел,че посочването и в двата документа на две основания за връщане на сумите едновременно няма за правна последица недействителността им, след като размерът на притезанието е определен. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържа, че неправилно е уважено направеното от насрещната страна възражение за прихващане с вземане,произтичащо от два договора за цесия от 18.07.16г.,които са недействителни поради липса на предмет по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД. Ответницата по жалбата М. Ж. счита,че касационанта жалба е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени събраните по делото доказателства и провери обжалваното решение съгласно чл.290 ал.2 ГПК, приема следното: Въззивното решение е неправилно в обжалваната му част. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че договорите за цесия са действителни.Налице е хипотезата на нищожност на двата договора за цесия от 18.07.16г. поради липса на предмет – чл.26, ал.2 ЗЗД. От този извод следва,че не може да бъде извършено съдебно прихващане,докато не съществува насрещно вземане,което може да бъде индивидуализирано . По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго,с което да се уважи иска в претендирания размер. На основание чл.78 ал. 1 ГПК ответницата по жалбата следва да заплати на жалбоподателката разноските за тази инстанция в размер на 894 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 33 от 28.04.17г., постановено по в.гр.дело № 68/17г.на Бургаски апелативен съд В ЧАСТТА,с която е отхвърлен искът по чл.422 ал.1 ГПК за признаване дължимост на сумата 13 200 лв /разликата над 35 781.67 лв до 48981.67лв/ и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Ж. Ж. с Е. [ЕГН] от [населено място], дължи на Я. Г. Н. с Е. [ЕГН] от [населено място], [улица] и сума в размер на 13 200 лв /разликата над 35 781.67 лв до 48 981.67 лв / представляваща неизплатен остатък от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт/ №/, том І,рег.№ 1137,дело /№/ от 10.04.14г.на нотариус Д. Г., с рег./№/ на Нотариалната камара,ведно със законната лихва, считано от 15.01.16г.до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 44 от 19.01.16г.по ч.гр.д.№ 52/16г.на РС Нова Загора. ОСЪЖДА М. Ж. Ж. да заплати на Я. Г. Н. сумата 894 лв разноски пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.