ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 244 София, 16. април 2013 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2572 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 733/20.11.2012 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 571/2012, с което е потвърдено определението на Добричкия окръжен съд от 28.06.2012 г. по гр.д. № 634/2010 за допълнително присъждане на разноски по чл. 77 ГПК. Недоволен от определението е касаторът [фирма], С., представляван от адв. И. И. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за срока, в който съдът може да допълни решението си в частта за разноските и какво е съединението на исковете за прогласяване на нищожността на сделка на повече основания, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определени е въззивно и с него се дава разрешение по същество на отговорността за разноски, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че са предявени три обективно съединени иска при условията на кумулативност: ревандикационен иск на имот публична държавна собственост и два иска за прогласяване нищожността на договор за продажбата му на различни основания, като ищецът е освободен от заплащане на такса. И трите иска са уважени, но с решението ответникът е осъден да заплати такса само по единия от тях. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените процесуалноправни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, следното: В чл. 248 ГПК е уредена възможността съдът да допълни или поправи крайния съдебен акт в частта за разноските, които едната страна дължи на другата. Предмет на това производството е отговорността за разноски, които едната страна дължи на другата според изхода на делото. Затова съдът е компетентен да се произнесе по тези въпроси само ако е сезиран от надлежната страна в определен срок. Той не може да действа нито служебно, нито ако искането е отправено несвоевременно. Когато страната остане задължена такси и разноски, дължими на съда (чл. 71 и чл. 78, ал. 6 и 11 ГПК), съгласно чл. 77 ГПК те може да бъдат присъдени служебно в рамките на давностния срок. Начинът на съединяване на искове зависи от волята на страната само когато начинът на съединяването им не зависи от естеството на материалните правоотношения. Когато се предявяват искове за недействителност на сделка, каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия, който всъщност не е нищожност – липсата на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия – поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение, той е длъжен след това да разгледа съответното основание за недействителност, напр. за извършването й от мним представител (без или извън надлежно учредената представителна власт). Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е освободен от такса по предявените три иска, както и че ответникът дължи таксата, от която ищецът е освободен, когато предявеният иск е основателен и присъждането на такава такса може да стане служебно в рамките на давностния срок по реда на 77 ГПК. Също правилно съдът е приел, исковете за нищожност са съединени с ревандикационния иск при условията на кумулативност, но неправилно е приел, че те двата са съединени помежду си при същите условия – исковете за пороци на сделката не може да бъдат съединени по друг начин, освен при условията на евентуалност. Макар исковете за нищожност да са кумулативно съединени с ревандикационния иск, ответникът не дължи такса за разглеждането им, тъй като те не са предявени като главни. Главен е ревандикационният иск, че ищецът е собственик на имота публична държавна собственост. Ако ответникът възрази, че е придобил собствеността по сделка, ищецът може по свой избор да предяви пороците на сделката с реплики или с инциденти установителни искове. При липсата на такова възражение обаче инцидентите установителни искове са недопустими. Ответникът по делото не е оспорил главния иск. Обратното, в срока за отговор на исковата молба той изрично го е признал, поради което той дължи само таксата за разглеждането на този иск. Ответникът не е дал повод за предявяването на инцидентните установителни искове, поради което не дължи такса за разглеждането им. По начало тя би се дължала в единичен размер, тъй като съединението помежду им е при условията на евентуалност. Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 733/20.11.2012 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 571/2012. ОТМЕНЯ определение № 733/20.11.2012 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 571/2012. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.