1 Р Е Ш Е Н И Е № 384 гр.София, 22 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Мира Недева и в присъствие на прокурора Божидар Джамбазов, изслуша докладваното от съдия Капка К. касационно дело № 1103 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийската апелативна прокуратура и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Н. С. Т., чрез повереника й адвокат Е. К. от САК, срещу постановената от Софийския апелативен съд нова присъда № 14 от 10 март 2014 година, по внохд № 5/2014 година, след отмяна на присъда № 26 от 03 октомври 2013 година на Софийския окръжен съд, по нохд № 317/2012 година по описа на този съд, в частта, с която е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д. Б. Г. за престъпление по чл. 249, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и в частта, с която е уважен предявения срещу него граждански иск. В подадените протест и жалба страните са се позовали на идентични отменителни основания –такива по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Заявени са допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствените източници относно основния спорен по делото въпрос – този за авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние. Това е довело до неправилното му оправдаване по повдигнатото обвинение и отхвърляне на гражданския иск. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест при направените в него възражения и изложени доводи в тяхна подкрепа. Жалбоподателят - частен обвинител и граждански ищец Н. Т. участва лично и с повереника си адвокат К., която поддържа касационната жалба при направените оплаквания и отправено до съда искане. Подсъдимият Д. Г. се явява лично и със защитника си адвокат М., която изразява становище за липса на надлежни, релевирани от другите страни, касационни основания за проверка на въззивната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д. Б. Г. за виновен в това, че през периода 08. 11. 2011 година – 11. 11. 2011 година, в [населено място], Софийска област, при условията на продължавано престъпление, на три пъти, е използвал платежен инструмент – дебитна карта „Чип Виза Е.”, издадена от Ц. АД на името на Н. Т., без нейно съгласие, като изтеглил от разплащателната й сметка общо сумата от 900 лева, и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, както и на глоба в размер на 1800 лева. Оправдал е подсъдимия Г. по обвинението през периода 22. 11. 2011 година – 23. 11. 2011 година, на същото място, да е извършил други три такива деяния, с които да е изтеглил общо сумата 350 лева от сметката на Н. Т., като е използвал същата банкова карта, без съгласието на титуляра й. Осъдил е подсъдимия Г. да заплати на Н. Т. сумата 900 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законните последици. Отхвърлил е иска до пълния му размер от 1250 лева като неоснователен. Присъдил е направените по делото разноски и дължима държавна такса, като ги е възложил в тежест на подсъдимия Г.. Извършил е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. В производство, инициирано по жалба на подсъдимия, е постановена атакуваната сега по касационен ред нова присъда на въззивния съд, с която първоинстанционната присъда е отменена в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й части и вместо това подсъдимият Д. Г. е оправдан по това обвинение, а гражданският иск е отхвърлен. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Във връзка с очертаване на рамката на касационната проверка е необходимо да се отбележи, че първоинстанционната присъда не е атакувана в нейната оправдателна част, поради което в тази част е влязла в законна сила. Настоящата проверка касае новата въззивна присъда, с която подсъдимият е оправдан за инкриминираните деяния, предмет на първоначалното му осъждане. Доколкото подадените протест от прокурор при САП и жалба от частния тъжител и граждански ищец Т. съдържат идентични оплаквания и доводи в тяхна подкрепа срещу оправдаването на подсъдимия Г. с атакуваната сега по касационен ред нова присъда на въззивния съд, това позволява общото им обсъждане. Възраженията в протеста и жалбата касаят, най-общо, дейността на въззивния съд по анализ и оценка на доказателствените източници. Твърди се превратно обсъждане на показанията на пострадалата Т., игнориране на тези на свид. А. и свид. С. и едностранчиво третиране на констатациите и заключението на съдебно-техническата експертиза. В резултат на това съдът е формирал неверни изводи относно главния факт на процеса – извършено ли е инкриминираното деяние и извършено ли е то от подсъдимия Г., поради което е приложил неправилно закона и е оправдал същия по повдигнатото му обвинение. В допълнението към касационния протест са изложени подробни съображения за наличие по делото на достатъчно преки и косвени доказателства, позволяващи категоричен и единствено възможен извод за авторството на инкриминираното деяние. Жалбата на частния обвинител и граждански ищец Т. съдържа и възражения срещу отхвърлянето на гражданския иск за причинени имуществени вреди. ВКС намира касационния протест и жалбата на частния обвинител и граждански ищец за основателни. Въззивният съд, след отмяна на даден ход на делото по същество (протокол от 03. 02. 2014 година по внох дело) и констатации за неизясненост от фактическа страна, е провел съдебно следствие с повторен разпит на пострадалата Т. и на експерта Й., след което е постановил атакуваната сега пред ВКС нова присъда. За да оправдае подсъдимия Г. по обвинението по чл. 249, ал. 1 от НК, този съд е приел, че въпросът за авторството на престъплението не е решен правилно от първоинстанционния съд, защото същият е ценил едностранчиво и превратно доказателствените материали и е заместил липсата на категорични доказателства за авторството на подсъдимия с предположения. В тази връзка въззивният съд е изложил фактически и правни съображения относно процесуалната годност и доказателствената достоверност на източниците (л. 10-12 от мотивите на присъдата), които съображения ВКС не споделя, защото: 1. Въззивният съд е приел, че извършеното на досъдебното производство „разпознаване” на подсъдимия от страна на пострадалата Т., на представения й видеозапис от охранителна камера на банката, не е проведено според правилата на чл. 169-172 от НПК. Това е точно така – процесуално-следствено действие „разпознаване” по смисъла на процесуалния закон не е проведено, а на пострадалата е представен видеозапис с 51 броя файлове, свален от охранителната камера към банкомата, от който са извършени транзакциите и официално предоставен на разследването. Свидетелката Т. е посочила категорично, че лицето, заснето до банкомата, е подсъдимият Г., сторила е същото и пред първоинстанционния съд при разпита й и предявяване на снимков материал от записа (протокол на л. 44 от нох дело), както и пред въззивния съд (протокол на л. 38 от внох дело). Подсъдимият е разпознат на предявения й снимков материал и от свид. А. (л. 79 от нох дело). Тези изявления на свидетелките са категорични и безпротиворечиви в хода на целия наказателен процес. Те обаче не са част от процесуално-следственото действие „разпознаване” по смисъла на Раздел VІІ от Глава четиринадесета на НПК. Те са част от показанията им и следва да бъдат третирани и ценени като такива. ВКС намира, че тяхната процесуална годност не поражда съмнения, а що се касае до достоверността им – това е въпрос, който въззивният съд е следвало да обсъди съобразно цялата доказателствена съвкупност. Право на инстанцията по фактите е да кредитира или не за достоверност дадено доказателствено средство, но във всички случаи следва да обоснове убедително този свой извод, което в конкретния случай въззивният съд не е сторил не само по предписания от закона начин, но и изобщо не е обсъждал тези гласни доказателствени източници. Те са коментирани единствено във връзка с констатациите и заключението на СТЕ (експерт Й.), при това единствено във връзка с невъзможността да бъдат потвърдени по технически път, което ще бъде обсъдено по-долу. 2. Обект на изследване от посочената СТЕ е оптичен носител – диск, надлежно приобщен по делото (писма на л. 65 и л. 66 от ДП и протокол за оглед на веществени доказателства на л. 68-69 от ДП). Няма спор, че записите на този диск не са направени по реда на НПК и за целите на наказателното производство. Несъмнено е обаче, че е налице значителна като обем и последователна съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти (в този смисъл вж. р. № 170/19. 07. 2013 година на ВКС, ІІІ НО, р. 185/10. 04. 2012 година на ВКС, ІІІ НО и др.). В конкретния случай, записите са направени от поставена на обществено място охранителна камера на банкова институция, изискани са и са предоставени за целите на наказателното производство и са надлежно приобщени към доказателствените материали. Тези записи (51 бр. видеофайлове в специализиран формат) са били обект и на експертно изследване, което е дало заключение, че извлечените от файловете фотокопия са с ниско качество поради ниската разделителна способност на камерата, ниската осветеност и недостатъчна запълненост на кадъра, което не позволява лицева идентификация по биометрични данни, но позволява извършване на разпознаване по стойката, походката, осанката, дрехите, извивката на ухото и пр. на заснетото лице. Експертът е защитил констатациите и заключението си пред първоинстанционния и пред въззивния съд (л. 44 от нох дело и л. 36 от внох дело), вкл. и в частта му за липса на извършени манипулации в предоставените записи, обект на изследването. Именно такова разпознаване като посоченото са извършили свидетелките Т. и А., като част от свидетелстването си, но то е останало извън доказателствения анализ и оценката на въззивния съд. 3. Въззивният съд е приел също така, че за установяването на авторството на инкриминираното деяние не допринасят и показанията на свидетелите – полицейски служители (Р., Б. и В., протокол от с. з. от 27. 09. 2012 година, л. 52-54 от нох дело). В подкрепа на този извод е посочил единствено обстоятелството, че свидетелите са участвали в извършената предварителна проверка и са снели обяснения от подсъдимия Г., в които той е признал извършването на инкриминираните деяния, а тези извънсъдебни признания са процесуално негодни според „съдебната практика”, без да е налице позоваване на конкретно посочена такава практика (л. 11 от мотивите на присъдата). ВКС в настоящия си състав намира, че няма как да провери този извод на въззивния съд, доколкото в негова подкрепа не са изложени каквито и да било съображения. В тази връзка намира за уместно да посочи следното: Показанията на свидетели-полицейски служители не биха могли априори да бъдат изключени от доказателствената съвкупност като процесуално негодни. Показанията на такива служители, възприели информация, която е от значение за правилното решаване на делото, не могат да бъдат игнорирани само защото тя им е станала известна във връзка с изпълнявани от тях служебни задължения като служители на МВР. Тук подлежат на преценка обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК, свързани с извършването на конкретни действия по разследването и доколко те са налице във всеки конкретен случай. Снемането на обяснения от задържано лице, по отношение на което има данни и съмнение да е съпричастно към извършено престъпление, с цел получаване на информация за начало и насоки на разследването и за разработване на следствени версии, не е доказателствено средство по смисъла на НПК, а полицейските служители не са разследващи органи, така че те нямат никакво процесуално качество в досъдебната фаза на процеса. Затова, поначало не съществува процесуална пречка за разпита им в качеството на свидетели. Депозираните от тях показания биха могли да бъдат надлежен доказателствен източник, а съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Те биха установили производно доказателство (напр. на признанието), чието включване в доказателствената съвкупност не цели подмяна на първични доказателства, а тяхната проверка. Отделен е въпросът за тяхната доказателствена достоверност, което е оценка, различна от тази за процесуалната им годност (вж. р. № 15/2012 година на ВКС, І НО, р. № 19/2012 година на ВКС, ІІІ НО, р. № 524/2012 година на ВКС, ІІІ НО, р. № 294/2013 година на ВКС, ІІ НО, р. № 198/2013 година на ВКС, І НО, 556/2012 година на ВКС, І НО, р. № 299/2011 година на ВКС, ІІ НО, р. 256/2009 година на ВКС, І НО и др.). В конкретния случай оценката за достоверност би следвало да бъде особено внимателна и прецизна, с оглед допълнителното обстоятелство на проведено срещу свидетелите Р. и В. досъдебно производство във връзка с този случай (приложено по делото). Посочените свидетели-полицейски служители (Р., Б. и В.) са провели първата среща с подсъдимия Г. веднага след явяването му в полицейското управление. Подсъдимият е дал обяснения (л. 14 от ДП), в които е признал извършени от него тегления на суми с картата на пострадалата Т. и подробно е разказал за обстоятелствата, при които е станало това. В приложеното като отделен том ДП № 3/2012 година, водено срещу Р. и В., са приложени в копия Заповед за задържане на лице (л. 48), протокол за личен обиск (л. 49) и декларация от подсъдимия, всички изготвени въз основа на разпоредби от ЗМВР. Всички тези принципни положения и конкретни факти обаче са останали извън анализа и оценката на въззивния съд, вкл. и във връзка с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК, поради което процесуалната законосъобразност на тази дейност на съда няма как да бъде проверена. 4. По идентичен на този в предходната точка лаконичен начин, е отречена и доказателствена стойност на установените по делото обстоятелства във връзка със затрудненото финансово положение на подсъдимия и майка му – свид. К. Г., във връзка с погасяването на забавени от тях плащания по договор за лизинг в значителен размер, което е извършено в дните и непосредствено след инкриминираните неправомерни операции по сметката на пострадалата Т.. Игнорирани са и несъмнените обстоятелства за обитаването на едно и също жилище от подсъдимия и пострадалата, за безпрепятствения достъп до нейните вещи, за оставеното от нея в стаята й листче с П. на картата, за обстоятелството, че подсъдимият е извършвал операции точно на този банкомат в точно този час, когато са теглени суми от сметката на Т., че единствено неправомерно изтеглените суми са в значителен по-голям размер от обичайно теглените от пострадалата суми от личната й сметка. Не е извършена проверка по делото от чия сметка и с чия карта, точно по същото време и на същото А.-устройство, подсъдимият е извършвал операции и какви и пр. Би могло да се каже, че в конкретния случай доказателствената съвкупност не изобилства от първични доказателства относно главния факт на процеса, но от обстоятелството, че деянието не е установено от свидетели-очевидци, не могат да се черпят аргументи в полза на тезата за недоказаност на деянието и неговия автор по изискуемия от закона начин. Известно е, че косвените доказателства могат да послужат като основа за изграждане на осъдителна присъда, наред и във взаимодействие с преките доказателства, макар и от производни доказателствени източници, ако всички те представляват система от факти, свързани помежду си и с главния факт на процеса и водят до изводи, които са единствено възможни и изключващи всички останали. Ако въззивният съд бе извършил задълбочен и цялостен анализ и оценка за годност и достоверност на доказателствените източници, вероятно би достигнал до изводи по фактите, различни от направените. А това е било необходимо не само с оглед обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото за формиране на вътрешното убеждение на съда (чл. 14 от НПК) и разкриване на обективната истина (чл. 13 от НПК), на която е основан нашият наказателен процес, но и защото основният и всъщност единствен спорен по делото въпрос е този за авторството на деянието. Всъщност, по делото са налице доказателствени източници, събрани по надлежния ред, които позволяват коректни фактически изводи при тяхното пълно, обективно и всестранно обсъждане и оценка. Един цялостен и задълбочен анализ на съдържащите се в доказателствени източници факти, съобразно и данните от експертните обсъждания и заключения, дават възможност за формиране на несъмнени и безпротиворечиви фактически изводи, което обаче в случая не е направено. Горните констатации дават основание за извод за допуснати от страна на въззивния съд нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които нарушения са съществени, защото ограничават правата на страните в процеса и възпрепятстват правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактическите положения (по доказването), а не само по приложението на материалния закон (по правната квалификация). Поради това, атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да се съобразят направените по делото и изложени по-горе констатации. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановената от Софийския апелативен съд нова присъда № 14 от 10 март 2014 година, по внохд № 5/2014 година. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.