О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 21 Гр. София, 25 февруари 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП, Н. ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 127/19 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по частна жалба / наименувана заявление / , депозирана на 25.01.2019 г., заведена в деловодството на СГС с вх. № 10368, от адв. Н. М., в качеството й на повереник на частния тъжител и граждански ищец Н. Н., срещу разпореждане от 16.11.2017 г., на съдията-докладчик от Софийски градски съд / СГС /, НО, 10 въззивен състав, по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г., с което е върната подадената от частния тъжител Н. касационна жалба срещу въззивно решение № 860/31.07.2018 г., на СГС, НО, 10 въззивен състав, по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г. В частната жалба се сочи, че до настоящият момент същата не е администрирана по надлежния ред, с цел изпращането й до ВКС, като е разкомплектована и включително липсват части от жалбата и приложенията към нея. Жалбоподателят посочва, че прилага пълен комплект от касационната частна жалба срещу разпореждането на съдията-докладчик при СГС от 16.11.2017 г. и прави искане за надлежното му администриране и прилагане пред ВКС. Към частната жалба е приложено копие от „пълен комплект от частна касационна жалба, предявена на 27.12.2018 г. срещу разпореждане от 16.11.2018 г.“ Към частната жалба е постъпило заявление от 15.02.2019 г. от Н. Н., заведено с вх. № 21503, по описа на СГС, с което се прави искане, на осн. чл.185 и чл.186 от НПК за продължаване с минимум един месец / от момента, в който на жалбоподателя бъде връчен съдебен акт , с който се продължават / всички указани от съда срокове по настоящото дело. Заявлението е постъпило във ВКС на 19.02.2019 г. Допълнително, след получаването на частната жалба, във ВКС е постъпило и писмо от СГС, НО, 10 в. с., с което се изпраща въззивна жалба вх. № 22950/19.02.2019 г., от Н. Н., в което се съдържа протокол от Служба „Регистратура“ при СГС, относно това, че на 19.02.2019 г. чрез служител на [фирма] в службата е постъпила пратка, съдържаща частна жалба от адв. Н. по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г., регистрирана с вх. № 22950/19.02.2019 г., като при отварянето на плика е установено, че в пощенския плик се съдържа само 1/един / лист от цитирания документ. Съдържанието на листа е идентично с първия лист на настоящата частна жалба. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че частната жалба на Н. е неоснователна, тъй като подадената от него касационна жалба, която е върната от съдията-докладчик е срещу акт на въззивния съд, който не подлежи на касационна проверка и е процесуално недопустима. Прокурорът сочи, че от обхвата на касационния контрол са изключени съдебните актове по дела от частен характер, независимо дали са присъди или решения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: С решение на Софийски градски съд, НО, 10 въззивен състав, № 860/31.07.2018 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г. е потвърдена присъда от 22.03.2013 г. , по н.ч.х.д. № 3361/2011 г. на Софийски районен съд/СРС/, НО, 99 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от тъжителя граждански искове срещу подсъдимата Р. В. ван З., съответно за сумата от 400 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от инкриминираното като съставляващо престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и 2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, деяние и за сумата от 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инкриминираното като съставляващо престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и 2, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, деяние, ведно със законните лихви, считано от 20.02.2011 г. до окончателното заплащане. Със същото решение частният тъжител Н. е осъден на осн. чл.190, ал.1 от НПК да заплати на подсъдимата Р. В. ван З. сумата от 5 000 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар пред съответната инстанция. В решението на въззивния съд е посочено, че не подлежи на обжалване и протест. След постановяването на въззивното решение, срещу същото е депозирана касационна жалба от адв. Н. М., като пълномощник на частния тъжител Н., ведно с допълнение към същата, заявления / последното с вх. № 143417/05.11.2018 г., по описа на СГС / и приложени копия на решения на ВКС и ВС. С разпореждане на съдията-докладчик при СГС от 02.11.2018 г. е указано книжата, представени от касационния жалбоподател ведно с н.ч.х.д. № 3361/2011 г., по описа на СРС да се изпратят на ВКС по компетентност. С разпореждане № 253/07.11.2018 г. на Председател на Второ НО на ВКС е отказано образуване на касационно производство пред ВКС и делото е върнато на СГС с указания за изпълнение на процедурата по чл.351, ал.5 от НПК. След връщането на делото в СГС с разпореждане на председател на 10-ти въззивен състав на СГС, НО от 16.11.2018 г. по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г., на СГС, на осн. чл.351, ал.5, т.3 от НПК частната жалба е била върната на подателя като процесуално недопустима, тъй като не подлежи на разглеждане по касационен ред. Съобщенията, съдържащи диспозитива на разпореждането от 16.11.2018 г. са били изпратени на жалбоподателя и получени от адв. М. лично и със задължение да ги предаде и уведоми за тях жалбоподателя Н.. Със заявление, заведено с вх. № 168856/27.12.2018 г., по описа на СГС, подадено от Н. Н., с посочено основание по чл.185 и 186 от НПК е поискано продължаване на срока и възстановяване на същия . С разпореждане от 28.12.2018 г. на председател на 10 – ти въззивен състав при СГС по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г., по описа на СГС е оставено без уважение искането за продължаване на срока по чл.351, ал.6 от НПК за обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение на СГС. На 28.12.2018 г. в регистратурата на СГС е постъпила чрез куриер пратка с № 5300063894505/27.12.2018 г., при отварянето на която е констатирано, че съдържа един лист / със съдържание лице и гръб/ и заглавна страница с текст „частна жалба“, заведена с вх. № 169507/28.12.2018 г. С разпореждане от 03.01.2019 г. на председател на 10 – ти въззивен състав и член съдия по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г. на СГС, на ВКС е изпратен неподписан лист, съдържащ описаната по-горе пощенска пратка. На 03.01.2019 г. в регистратурата на СГС е постъпила чрез СРС друга пощенска пратка с код на пощенския плик /код/, подадена на 27.12.2018 г., при отварянето на която е констатирано, че съдържа един лист с идентично съдържание като първата пощенска пратка, описана по-горе, за което е съставен протокол и заведена с вх. № 414 от 03.01.2019 г. и е приложена по делото, изпратено до ВКС заедно с частната жалба. С разпореждане на Председател на Второ наказателно отделение, № 16/11.01.2019 г. е отказано образуване на касационно частно производство пред ВКС по реда на чл.351, ал.6 от НПК по постъпилата и администрирана частна жалба, с вх. № 169507/28.12.2018 г., по описа на СГС, с която се атакува разпореждане от 16.11.2018 г. за връщане на подадената касационна жалба срещу решение № 860/31.07.2018 г., по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г., по описа на СГС, с вх. № 246 от 09.01.2019 г. на ВКС. В разпореждането се съдържат указания за даване на срок на жалбоподателя да представи частната си жалба в цялост, включително подписана от него. След връщането на делото в СГС от адв. Н. М., в качеството й на повереник на жалбоподателя Н. Н. е постъпило заявление, заведено с вх. № 10368/25.01.2019 г., по описа на СГС, в което е адв. М. е посочила, че представя „ пълен комплект от касационната жалба, като предявява искане да бъде надлежно администрирана и препратена на ВКС.“ Заявлението и частната жалба срещу разпореждането на съдията-докладчик при СГС, НО, 10-ти въззивен състав от 16.11.2018 г., по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г., по описа на СГС са подписани лично от адв. Н. М.. Към жалбата са приложени копия от решения на ВС, ВКС и СГС. Заявлението и частната жалба, заедно с делото, са изпратени на ВКС, с резолюция от 31.01.2019 г. на съдията-докладчик по делото пред СГС, съгласно която в изпълнение на указанията, дадени с разпореждане на Председател на Второ наказателно отделение, № 16/11.01.2019 г., частната жалба е с изправени недостатъци, като същата вече е подписана от представител на частния обвинител и граждански ищец, адв. Н. М.. Касационната частна жалба и заявлението, вх. № 10368/25.01.2019 г., на СГС, са постъпили във ВКС на 01.02.2019 г. Настоящото производство се движи по касационната частна жалба на Н. Н. срещу разпореждането на съдията-докладчик при СГС, НО, 10-ти въззивен състав от 16.11.2018 г., по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г., по описа на СГС, с което е върната касационната жалба на частния тъжител и граждански ищец Н. Н., чрез повереника му адв. Н. М. срещу въззивно решение № 860/31.07.2018 г., на СГС, НО, 10-ти въззивен състав, постановено по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г., на осн. чл.351, ал.5, т.3 от НПК, по съображения, че не подлежи на разглеждане по касационен ред. В мотивите към разпореждането, съдията-докладчик от въззивната инстанция е посочил, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу решение на въззивния съд, което не подлежи на касационно обжалване. Както и че решението е постановено по дело от частен характер и съгласно разпоредбата на чл.346 от НПК не може да бъде обжалвано по касационен ред. Настоящият касационен състав намира, че жалбата на частния тъжител и граждански ищец Н. Н., чрез повереника адв. Н. М., депозирана на 25.01.2019 г., заведена в деловодството на СГС с вх. № 10368 е недопустима и правилно е била върната на подателя от съдията-докладчик от въззивния съд, на посоченото от него основание по чл.351, ал.5, т.3 от НПК, тъй като не подлежи на разглеждане по касационен ред. От съдържанието на касационната жалбата се установява, че се касае за жалба до касационната инстанция във връзка с правилността на постановеното въззивно решение № 860/31.07.2018 г., на СГС, НО, 10 въззивен състав, по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г., което се иска да бъде проверено по касационен ред, като в същата жалба се съдържа искане за неговата отмяна от ВКС. Следователно предмет на връщането от съдията-докладчик е касационна жалба срещу въззивно решение по дело от частен характер, подадена от частния тъжител и граждански ищец Н.. Жалбата е недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, постановено от окръжен съд / СГС е със статут на окръжен съд/ по дело от частен характер, което като вид съдебен акт се явява извън предмета на касационното обжалване, очертан от разпоредбата на чл.346 от НПК. Съгласно сега действащата редакция на чл.346, т.2 от НПК, / ДВ, бр.63 от 2017 г./, в сила от 05.11.2017 г., по касационен ред могат да бъдат обжалвани новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по реда на чл.78а от НК. Видно от обжалвания с върнатата касационна жалба на подателя съдебен акт, се касае за въззивно решение на окръжен съд, постановено от него като въззивна инстанция по дело от частен характер. От съдържанието на разпоредбата на чл.346, т.2 от НПК се налага извода, че по касационен ред могат да бъдат обжалвани само новите въззивни присъди на окръжния съд, постановени по дела от общ характер. Актовете на окръжния съд като въззивна инстанция по дела от частен характер са изключени от обхвата на касационния контрол и не подлежат на касационно обжалване пред ВКС. Решението на въззивния съд е постановено на 31.07.2018 г. при действието на новата редакция на чл.346 от НПК, поради което е извън предмета на касационното обжалване. / предходната редакция на чл.346 от НПК допускаше обжалване на определена категория актове по дела от частен характер, докато настоящата редакция на текста ги изключва изцяло/. Следователно подадената срещу въззивното решение касационна жалба се явява процесуално недопустима, тъй като не подлежи на разглеждане по касационен ред и правилно е била върната от съдията-докладчик при СГС, на осн. по чл.351, ал.5, т.3 от НПК, поради наличие на законовите предпоставки за нейното връщане. С оглед изложеното относно пределите на касационната проверка, връщането на касационната жалба на частния тъжител и граждански ищец Н. Н. срещу въззивно решение № 860/31.07.2018 г., на СГС, НО, 10 въззивен състав, по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г., следва да се потвърди по съображенията, изложени в мотивите на настоящото определение, като се отхвърли частната жалба на подателя като неоснователна. По отношение допълнително постъпилото чрез СГС заявление от 15.02.2019 г., заведено с вх. № 21503, по описа на СГС, с което се прави искане, на осн. чл.185 и чл.186 от НПК за продължаване от СГС на всички срокове по делото, се констатира, че същото е идентично по съдържание с постъпило пред СГС заявление от 27.12.2018 г., заведено с вх. № 168856, което е било предмет на разглеждане от съдията докладчик при СГС, НО, 10-ти въззивен състав с разпореждане от 28.12.2018 г., с което искането на частния тъжител е оставено без уважение. Водим от горното и на осн. чл.351, ал.6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 25.01.2019 г., с вх. № 10368 на СГС, от адв. Н. М., в качеството й на повереник на частния тъжител и граждански ищец Н. Н., срещу разпореждане от 16.11.2017 г., на съдията-докладчик от Софийски градски съд, НО, 10 въззивен състав, по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г., с което е върната подадената от частния тъжител Н. касационна жалба срещу въззивно решение № 860/31.07.2018 г., на СГС, НО, 10 въззивен състав, по в.н.ч.х.д. № 3337/2017 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: