Р Е Ш Е Н И Е № 199 Гр. София, 26 ноември 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП И.СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 921/19 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423, ал.1 от НПК по искане на задочно осъдения С. Р., гражданин на/държава/, чрез упълномощения му защитник адв. А. И., за възобновяване на н.о.х.д № 171/2016 г., по описа на Районен съд - Оряхово и за отмяна на постановената по същото влязла в сила присъда № 33/03.10.2016 г. В искането се посочва, че делото е било разгледано и приключило в отсъствието на осъденото лице, без да е било уведомено за образуването на наказателното производство, поради това, че не е бил привлечен лично в качеството на обвиняем, както и не му е бил връчен препис от обвинителния акт по делото. В искането се сочи, че с факта на задочното осъждане на Р. е било нарушено правото му на лично участие в процеса и упражняването на ефективна защита по предявеното обвинение. В подкрепа на тезата си защитата на осъдения се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ/, дело Джусила срещу Финландия, съгласно която с провеждането на задочен съдебен процес, без уведомлението на лицето се нарушава съществено правото му на справедлив съдебен процес. По изложените съображения се иска отмяна на постановената задочна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, с участието на осъдения. Отделно се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното с присъдата наказание, подкрепени с доводи за влошено здравословно състояние на осъдения и обстоятелството, че е получил убежище на територията на /държава/, където легално пребивава. В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъденият Р. заявява, че поддържа направеното искане за възобновяване, като твърди, че е влязъл на територията на страната с цел получаване на убежище, каквото понастоящем е получил в /държава/, където се обучава. Упълномощеният защитник на осъдения, адв. И., пред ВКС поддържа искането за възобновяване, като счита, че същото следва да се уважи, поради провеждането на наказателното производство без надлежно уведомяване на подзащитния й относно неговото образуване, с което е било накърнено правото му на защитата, което оценява като съществен процесуален пропуск. Намира, че същият следва да се отстрани чрез отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото с участието на осъдения. Отделно сочи, че осъденият е получил статут на бежанец в /държава/, където е провеждал лечение, във връзка с ментално заболяване, за което в условията на българските лечебни заведения не може да бъде осъществявано адекватно лечение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становището, че искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено, поради провеждането на наказателното производство без знанието и уведомлението на осъдения за неговото образуване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, а именно - влязла в сила присъда. Същото е постъпило в шестмесечния срок по чл.423, ал.2 от НПК, считано от фактическото предаване на лицето на Р България от компетентните органи на /държава/, в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от българската държава. Осъденият Р. е предаден на територията на Р България на 05.06.2019 г., а искането за възобновяване на делото е постъпило във ВКС , чрез РС – Оряхово на 03.09.2019 г. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно по следните съображения: Наказателното производство по делото, което се иска да бъде възобновено е започнало с постановление за образуване на досъдебно производство от 21.11.2014 г. на прокурор при Районна прокуратура – [населено място], срещу афганистанския гражданин С. Р. за извършено от него престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 11.11.2014 г., в [населено място], област /населено място/ през ГКПП – /населено място/, с товарен автомобил марка „марка“, с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке рег. [рег.номер на МПС] , управляван от кипърски гражданин е излязъл през границата на страната с /държава/, без разрешение на надлежните органи на властта. С протокол за предаване и приемане на лица от 12.11.2014 г., Р.заедно с други мигранти/ е бил предаден от страна на Граничен представител на /държава/ за сектор К. на Началник на ГПУ /населено място/, в качеството му на граничен представител на Р България за сектор /населено място/. След предаването на Р., на същия е съставено разпореждане на полицейски орган на осн. чл.55 от ЗМВР за явяването му до 14.11.2014 г. в Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ и е бил изведен от ЗО на ГПУ-/населено място/. По делото е приложена писмена молба от С. Р., с дата 13.10.2014 г., отправена до Председателя на ДАБ, заведена с вх. № Е-22 197/13.10.2014 г. за получаване на закрила в Р България,като е посочено, че подробни съображения относно молбата за закрила, лицето ще изложи пред компетентен орган на ДАБ. На 13.11.2014 г. на Р. е била връчена призовка за явяване на 29.01.2015 г. в 10.00 г. в сградата на ГКПП-/населено място/, [населено място], [улица], при разследващ полицай Г., по ЗМ № 53/2014 г., по описа на ГПУ-Козлодуй, с цел предявяване на обвинение и разпит в качеството на обвиняем. Призовката е била връчена на Р. и лично, с участието на преводач от пущу, М. С.. Р. не се е явил на посочената в призовката дата за привличане в качеството му на обвиняем. По делото е приложена справка от ДАБ, изх. № УП-2396/27.03.2015 г., съгласно която С. Р. е бил регистриран в ДАБ в РПЦ-/населено място/ с личен номер на чужденец [ЕГН], на 19.10.2019 г.. В справката е посочено, че Р. е напуснал центъра на 06.11.2014 г. и агенцията не разполага с информация за актуалния му адрес. Както и че по отношение на същия е постановено решение на ДАБ № ДХ 31587/18.02.2015 г. за прекратяване на производството за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата му за предоставяне на статут, както и че до влизане на решението в сила, същият е със статус на кандидат-бежанец. Към справката е приложен препис от цитираното решение на ДАБ, в което като основание за прекратяване на производството е посочено мълчаливо оттегляне на молбата на Р. за предоставяне на бежански статут в Р България, определено като отказ за провеждане на производството за предоставяне на закрила по смисъла на чл.2, б.“д“ от Регламент на ЕС № 604/2013 г. От докладна записка на мл. разузнавач В. от 22.03.2016 г. се установява, че С. Р. е бил настанен от ДАБ на адрес [населено място], ж-к „жилищен квартал“ № номер, което е адреса на общежитие от отворен тип на РПЦ – /населено място/ към ДАБ. От извършената на място проверка е установено, че лицето е напуснало адреса и е в неизвестност, потвърдено и от писмо от ДАБ. Р. е бил обявен за общодържавно издирване / ОДИ/ с телеграма 51336/2015 г., / приложена по делото / като до настоящия момент издирването не е дало резултат. От извършените проверки за задгранични пътувания на лицето не са установени данни, същото да е напускало територията на страната. Независимо от проведеното щателно издирване, местоживеенето на Р. и на територията на страната не е било установено. В хода на досъдебното производство на същия е бил назначен служебен защитник и с постановление от 06.04.2016 г., в присъствието на назначения защитник той е привлечен задочно, на осн. чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ в качеството на обвиняем за престъплението по чл.279, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Досъдебното производство по делото е приключило в отсъствието на осъдения С. Р., /материалите по разследването са били предявени на назначения служебен защитник/ с писмено мнение на водещия разследването от 08.04.2016 г. за предаването му на съд за престъпление по чл.279, ал.2, вр. ал.1 от НК. Срещу Р. е бил внесен обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура – гр. Оряхово, на 09.05.2016 г., с който същият е бил предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.279, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НК. Съдебното производство по делото е протекло изцяло в отсъствието на осъдения Р. и с участието на назначения служебен защитник. Осъденият не е могъл да бъде намерен, за да бъде призован за съдебните заседания по делото, както и не му е бил връчен препис от внесения обвинителен акт. Призовката за Р., за първото по делото заседание, насрочено за 20.06.2016 г., изпратена на адреса на РПЦ – /населено място/ при ДАБ-МС, където е бил настанен чуждият гражданин, е върната невръчена, поради отсъствието на лицето от центъра за настаняване на бежанци. Съдът е изискал справки относно актуалното местонахождение и правен статут на Р., съответно от ДАБ и МВР, Дирекция „Миграция“. Съгласно приложената справка по делото от ОД на МВР-Хасково, рег. № УРИ 272р – 12355/22.06.2016 г., е установено, че при извършена проверка на адреса на настаняване в центъра за бежанци в [населено място], където той е бил настанен на 19.10.2014 г., е установено, че на 06.11.2014 г. лицето е напуснало РПЦ – /населено място/ и до настоящия момент не се е завърнало в центъра, като местонахождението му не е установено. В приложено по делото писмо от Председателя на ДАБ, при МС, изх. № КП – 975/20.05.2016 г. се съдържа аналогична информация - че С. Р., гражданин на /държава/., ЛНЧ [ЕГН] е регистриран в ДАБ-МС на 30.10.2014 г., като с Решение № ДХ 3157/18.02.2015 г. на решаващия орган, производството на чужденеца е прекратено. Както и, че лицето е напуснало РПЦ – /населено място/, [жк], бл./номер/ и е в неизвестност от 06.11.2014 г., съгласно докладна записка за напуснал адрес 3384/06.11.2014 г. След изискването на посочените справки, съдът е дал ход на делото в отсъствието на подсъдимия, в съдебно заседание на 03.10.2016 г., при условията на 269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК. Съдебното производство по делото пред Районен съд-Оряхово е приключило в същото заседание, с присъда, № 33/03.10.2016 г. по н.о.х.д. № 171/2016 г. , с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл.279, ал.2 от НК, за което е бил предаден на съд и му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 100 лв. Присъдата на районния съд не е била обжалвана от служебния защитник на подсъдимия и е влязла в законна сила след изтичане на 15-дневния срок за обжалване. От горните данни за неучастието на осъдения Р. в провеждането на наказателното производство по н.о.х.д. № 171/2016 г, по описа на РС – Оряхово, се изяснява, че същото се дължи на липса на информираност на лицето за неговото образуване и провеждане. Осъденият Р. не е бил привличан лично в качеството на обвиняем и не му е било надлежно предявено съответното обвинение. Съдебното производство по делото също е било проведено без лична информираност на лицето за предаването му на съд по конкретното обвинение, без връчване на препис от обвинителния акт и без надлежно уведомление относно датите на съдебните заседания. Обстоятелството, че в хода на досъдебното производство на Р. е била връчена призовка за явяване в качеството на обвиняем, с цел повдигане и предявяване на обвинение, не променя факта за липсата на надлежно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон уведомление за воденото спрямо него наказателно производство, като от това не могат да се правят изводи в негова вреда. Съдебната практика на ЕСПЧ е последователна и категорична в разбирането,че „информирането на дадено лице за наказателното преследване срещу него е правен акт от такова значение, че то трябва да се извършва в съответствие с процесуалните и материално правните изисквания, позволяващи гарантиране на ефективното упражняване на правата на обвиняемия; неясното и неформалното узнаване не е достатъчно /дело Стоянов срещу България/. Предвид изложеното относно пълна липса на информираност за провеждането на разследването и образуването на съдебното производство, приключило с влязла в сила присъда, се налага извода за нарушено право на осъдения . за лично участие в процеса, тъй като той не се е лишил съзнателно от това свое право, а неучастието му е било резултат от липсата му на информираност за образуваното наказателно производство. Правото на лицето на лично участие във воден срещу него съдебен процес е закрепено в разпоредбата на чл.6, т.1, вр. т.3, б.”с”, „d” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи ,като отсъственото разглеждане на делото, при липсата на знание от страна на лицето за провеждането на наказателно производство, се явява нарушение на принципа за справедлив съдебен процес. С цел да не се допуска нарушение на този фундаментален принцип, в действащата редакция на разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК е закрепено правото на задочно осъденото лице, на повторно разглеждане на делото с негово участие, освен в случаите когато след предявяване на обвинението спрямо него се е укрил и не е могла да бъде изпълнена процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК / към датата на провеждане на съдебното производство по делото - чл.254 ал.4 от НПК отм /. А именно относно връчване на обвинителен акт и информиране на подсъдимото лице за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие, при наличието на съответните законови предпоставки. Както и ако след изпълнението на тази процедура осъденият не се е явил за участие в производството без уважителна причина . По настоящото дело тази процедура, не е била изпълнена, поради което се налага извода, че неявяването на лицето е в резултат на незнание за воденото спрямо него наказателно производство, поради неуведомяването му от компетентните органи. Липсата на информираност за Р. относно образуването и провеждането на досъдебното производство и за последващото му предаване на съд по конкретно обвинение и за воденото спрямо него съдебно производство изключва тезата, че поведението му по неучастие в делото е недобросъвестно и осъденият сам се е лишил от това право. При установените данни за пълна липса на уведомление за приключването на досъдебното производство и за образуването и провеждането на съдебното производство по н.о.х.д. № 171/2016 г, по описа на РС – Оряхово спрямо осъдения Р. са налице законовите предпоставки за уважаване на направеното искане за възобновяване на същото дело и за отмяна на постановената по него присъда, която е влязла в сила, като делото се върне за ново разглеждане на досъдебното производство, когато за пръв път в хода на разследването е допуснато процесуалното нарушение и е започнало задочното производство. По отношение на осъдения Р. в хода на наказателното производство н.о.х.д. № 171/2016 г, по описа на РС – Оряхово не е била взета мярка за неотклонение, поради неиздирването му. От приложеното свидетелство за съдимост се установява, че същият е осъждан с влязла в сила присъда по друго дело и трайно пребивава извън страната, на територията на /държава/, където е бил задържан във връзка с производството по изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от българската държава. В настоящото производство по отношение на същия и в съответствие с разпоредбата на чл.423,ал.4 от НПК следва да се определи мярка за неотклонение „задържане под стража”, основанието за което са данните относно предходната му съдимост, както и липсата на данни за актуално местопребиваване на територията на страната, с оглед установеното, че има постоянно местоживеене на територията на /държава/. По изложените съображения и на осн. чл.425, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК и чл.423, ал.4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 171/2016 г., по описа на РС – Оряхово, като ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 33/03.10.2016 г., по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурор от Районна прокуратура - Оряхово от стадия на действия по разследването. ОПРЕДЕЛЯ на С. Р., гражданин на /държава/ мярка за неотклонение - „задържане под стража”. На осн. чл.55, ал.3 от НПК да се извърши писмен превод на настоящото съдебно решение на език пущу и се връчи на подсъдимия С. Р.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: