Р Е Ш Е Н И Е № 137 София, 07 юни 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 462/2018 година Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения А. П. И. за възобновяване на НОХД № 6220/2015 г. по описа на Софийски районен съд. В саморъчно изготвеното искане от осъдения И. се съдържат твърдения, че присъдата е постановена в задочно производство, тъй като не е получавал призовка за съдебното заседание, защото е бил задържан в изпълнение на наказание „лишаване от свобода” в Германия. Претендира се отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият А. И. и защитникът му поддържат искането за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е основателно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното : С присъда от 29.02.2016 г., постановена по НОХД № 6220/2015 г. от Софийски районен съд, подсъдимият А. П. И. е признат за виновен и осъден за извършено на 06.03.2014 г. престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на сто лева. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една година. Присъдата не е обжалвана и е влязла в законна сила. Искането на осъдения А. И. за отмяна на присъдата е процесуално допустимо. Направено е от лице, което има качество на задочно осъден. По делото присъстват данни, че осъденият И. е бил задържан на 01.12.2017 г. за изпълнение на определено спрямо него общо наказание, постановено на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК. Именно на тази дата осъденият твърди, че е узнал и за постановената присъда, чиято отмяна се иска. При липсата на други данни относно момента, в който осъденият е узнал за влязлата в сила присъда, следва да се приеме, че шестмесечният срок, предвиден в чл. 423, ал.1 от НПК, е с начало 01.12.2017 г. Искането за възобновяване на делото е постъпило в Софийски районен съд на 18.04.2018 г., тоест в законния шестмесечен срок. Разгледано по същество искането за възобновяване на делото е и основателно. В правомощията на касационната инстанция в настоящия процес е единствено да провери дали са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК за възобновяване на делото. Предназначението на процесуалния институт, предвиден в чл. 423, ал.1 от НПК, е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на обвиненото лице в нов съдебен процес, когато проведеният такъв е бил в негово отсъствие. Данните по делото, обсъдени в този аспект, подкрепят извод за задочна процедура, приключила с осъдителна присъда. От материалите по делото е видно, че наказателното производство срещу осъдения И. първоначално е водено по чл. 343б, ал.1 от НК. След внасяне на делото с обвинителен акт с определение от 05.11.2014 г., постановено по НОХД № 5162/2014 г., съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора поради изведена необходимост от повдигане на обвинение за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. В хода на досъдебното производство съпругата на осъдения – Ц. И., разпитана като свидетел, е изнесла данни, че той е задържан в Германия. Видно от приложеното към досието на делото постановление на разследващ полицай (л. 75) осъденият не е привлечен лично в качеството на обвиняем, тъй като процедурата е протекла в отсъствие на обвиняемия по реда на чл. 206 във вр. с чл. 269, ал. 3 от НПК. Съдебното производство е протекло в отсъствие на осъдения И.. След внасяне на обвинителния акт за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК съдия-докладчикът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2015 г. Призовката за осъдения, с която е изпратен и препис от обвинителния акт, е била върната в цялост с отбелязване, че по сведение на съпругата му той е задържан на територията на Германия. В проведеното съдебно заседание И. не се е явил. Съдът не е дал ход на делото и отложил разглеждането му за 29.02.2016 г. От съдебния протокол за това съдебно заседание се установява, че осъденият не се е явил. Съдът докладвал, че по сведение на съпругата на осъдения същият се намира извън пределите на страната в Германия, където изтърпява наказание „лишаване от свобода”. Мотивирайки се със съображения, че наказателното производство, предвид тежестта на обвинението, не изисква задължително присъствие на подсъдимия, а правата на подсъдимия се охраняват от назначения служебен защитник, съдът дал ход на делото и постановил осъдителната присъда. При така описаното развитие на производството и в двете фази на процеса настоящият състав намира, че искането на осъдения И. следва да бъде уважено. От изложеното е видно, че както в досъдебната фаза, така и в съдебната, решаващите органи не са положили необходимите усилия, за да осигурят реална възможност осъденият И. да участва в процеса лично. Несъмнено, дори присъствието на подсъдимия, предвид повдигнатото обвинение, да не е задължително (по аргумент от чл. 269, ал. 1 от НПК), неговото редовно призоваване е задължително. В тази връзка съдът очевидно е приел, че осъденият е уведомен чрез съпругата си, така както е отразено в протокола за съдебното заседание, проведено на 04.11.2015 г. Призоваването на подсъдимия може да се извърши и по този начин, стига лицето, чрез което се извършва, да поеме задължение да го уведоми, каквото не е поето (виж, цитирания протокол). Отделно от това, при данните за задържането на осъдения на територията на друга държава не би могло да се приеме, че неявяването му в съдебното заседание е резултат на негов личен избор. Обобщено, налице е основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна на постановената присъда и възобновяване на наказателното дело. Новото разглеждане на делото следва да започне от фазата на досъдебното производство, когато правото на обвиняемия да участва в наказателния процес е било ограничено. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК по отношение на осъдения И., след уважаване на искането му, следва да бъде взета мярка за неотклонение „подписка”. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 6220/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ОТМЕНЯ постановената по него присъда от 29.02.2016 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство. Взема по отношение на А. П. И. мярка за неотклонение „подписка”. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.