Ключови фрази
Отмяна по молба на трето лице * Отмяна на влязло в сила решение

4 решение по гр.д.№ 3328 от 2018 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.



1



Р Е Ш Е Н И Е



№ 167

гр.София, 03.12.2018 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо отделение на Гражданска колегия в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Гроздева гр.д.N 3328 по описа за 2018 г., констатира следното:


Производството е по реда на чл.304 ГПК.
Образувано е по молба на В. Й. Г. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязло в сила решение № 311 от 10.08.2017 г. по в.гр.д.№ 2018 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е било потвърдено решение от 26.08.2016 г. по гр.д.№ 1749 от 2015 г. на Варненския районен съд.
В писмен отговор от 07.09.2018 г. и в открито съдебно заседание ответницата по молбата Д. Д. Г. оспорва молбата като неоснователна. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
В писмен отговор от 03.09.2018 г. ответниците Т. Н. Г. и Г. Й. К. заявяват, че не оспорват молбата за отмяна.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: Съгласно чл.304 ГПК трето лице може са иска отмяна на влязлото в сила решение, само ако това решение го обвързва- има спрямо него сила на пресъдено нещо /чл.216, ал.2 ГПК/. Препращането на чл.304 ГПК към чл.216, ал.2 ГПК свързва отмяната на това основание с необходимото другарство. Чрез отмяната по чл.304 ГПК се защитата правото на иск и правото на участие на третите лица по дела, касаещи правоотношения, по които тези трети лица са страни.
В конкретния случай, молителката В. Й. Г. не е необходим другар на страна по делото, решението по което се иска да бъде отменено; с това решение не се засягат нейни права и тя не е обвързана от силата на пресъдено нещо и изпълнителната сила на това решение поради следното:
1. На първо място, молителката не е собственик на ап.5 или на ап.6 от сградата /събарянето на част от които е било постановено с влязлото в сила съдебно решение/, а е собственик на друг самостоятелен обект в тази сграда, поради което това решение не засяга нейни права. Влязлото в сила решение е постановено по предявен от Д. Д. Г. срещу Т. Н. Г. и Г. Й. К. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградените второ и трето ниво над техните собствени ап.5 и ап.6 от сградата.
2. На второ място, с влязлото в сила решение не е постановено премахването на покрива на сградата /като нейна обща част/, както неоснователно твърди молителката. Влязлото в сила съдебно решение не постановява премахването на покрива на сградата, а само премахването на незаконно изградената част от тази сграда: второ и трето ниво над ап.5 и ап.6. Осъждайки ответниците Т. Г. и Г. К. да премахнат тези нива от сградата, съдът по същество ги осъжда да възстановят сградата в предишното й състояние /съответстващо на издаденото разрешение за строеж № 84 от 07.04.2000 г. за преустройство и реконструкция на тавански помещения в жилищни/, което включва и изграждане на покрива на сградата над жилищата на таванския етаж, преустроен съобразно проекта в жилищен етаж. Така че съдът не е постановил сградата да остане без покрив и съответно по никакъв начин не е засегнал правото на собственост на останалите етажни собственици в тази сграда.
3. На трето място, влязлото в сила съдебно решение не касае общи части на сградата- етажна собственост: Процесните второ и трето ниво над ап.5 и ап.6, които съдът с влязлото в сила решение е осъдил ответниците да премахнат, въобще не са предвидени в проекта на сградата и не отговарят на изискванията на закона за самостоятелни обекти на собственост- жилища или ателиета. Те са изградени незаконно и присъединени към ап.5 и ап.6, поради което съгласно чл.92 ЗС са приращение към тези апартаменти, а не към цялата сграда. Тоест, докато съществуват, те са собственост на собствениците на ап.5 и ап.6, а не на всички етажни собственици на сградата. Поради това с решението, с което е постановено събарянето на тези две нива над ап.5 и ап.6, не се засягат правата на молителката като етажен собственик в сградата /собственик на друг апартамент в тази сграда/, с оглед на което и тя не е необходим другар на никоя от страните по делото, по което е било постановено това решение.
Напълно неоснователно е твърдението на молителката, че в отношенията между нея и страните по делото процесните незаконно изградени нива над ап.5 и ап.6 са обща част на сградата, тъй като така е било прието със сила на пресъдено нещо в мотивите на решението, чиято отмяна се иска. Мотивите на съдебните решения не се ползват със сила на пресъдено нещо. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.18, което в тази част продължава да е актуално, тъй като е постановено по тълкуването на разпоредба от ГПК от 1951 г. /отм./, аналогична на разпоредба от сегадействащия ГПК. Независимо от горното, следва да се отбележи, че в мотивите на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд въобще не се сочи, че процесните незаконно изградени над ап.5 и ап.6 нива са обща част на сградата. Такива мотиви има само в решението на първоинстанционния съд, което обаче не е предмет на молбата за отмяна по чл.304 ГПК, тъй като по този ред подлежи на отмяна влязлото в сила решение, което в случая е решението на въззивния, а не на първоинстанционния съд.
Поради изложеното подадената от В. Й. Г. молба за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по молбата за отмяна Д. Д. Г. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 350 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Й. Г. молба за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязло в сила решение № 311 от 10.08.2017 г. по в.гр.д.№ 2018 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е било потвърдено решение от 26.08.2016 г. по гр.д.№ 1749 от 2015 г. на Варненския районен съд.

ОСЪЖДА В. Й. Г.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Д. И. В. да заплати на Д. Д. Г. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.П. С. на основание чл.78 ГПК сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.