О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №  410   гр. София,  24.06.2009 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 281  по описа за 2009г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на О. Р. срещу определение № 37 от 19.01.2009г. по в. ч. т. дело № 3/2009г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 894/10.12.2008г. по т. дело № 53/2008г. на Разградски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд в противоречие с материалния закон е приел, че предявените от О. Р. искове по чл. 74 ТЗ са недопустими, поради това, че Кметът на общината няма качеството на съдружник или акционер в ответните търговски дружества. Прави оплакване, че решаващият съдебен състав неправилно е възприел Кмета на общината като физическо лице, вместо като орган на изпълнителната власт с представителни функции на едноличния собственик на капитала на ответните дружества. В частната касационна жалба се поддържа становище, че ответните търговски дружества са еднолични търговски дружества със 100% общинско участие и единствено О. е активно легитимирана да предяви иск по чл. 74 ТЗ. В противен случай решенията на Общинския съвет в качеството му на Общо събрание на едноличните търговски дружества биха били лишени от контрол за тяхната законосъобразност и правилност. О. като юридическо лице се представлява пред физически и юридически лица и пред съда от нейния кмет съгласно чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА, поради което искът по чл. 74 ТЗ е предявен от активно легитимирана страна – О. Р. в качеството й на едноличен съдружник и едноличен акционер, представлявана от нейния Кмет Д. Б. В молба от 13.02.2009г. частният жалбоподател сочи, че Апелативен съд Варна не се е съобразил с чл. 139, ал. 1 Конституция на РБ, чл. 38 във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 15 ЗМСМА, чл. 140 Конституция на РБ и чл. 14 ЗМСМА. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно въпросът относно активната легитимация на О. с оглед качеството й на единствен съдружник или акционер при предявяване на искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ срещу решения, взети от Общинския съвет в качеството му на Общо събрание на едноличните търговски дружества. Частният жалбоподател моли определенията на двете инстанции да бъдат отменени. Ответниците „Общински пазари – Р. ” ЕАД, гр. Р., „О”, гр. Р. и „Д. – к. ц. І – Разград”, гр. Р. не изразяват становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на Разградски окръжен съд, с което производството по предявените от О. Р. , представлявана от Кмета Д. С. Б. , срещу горепосочените три дружества искове за отмяна на Решение № 233 по Протокол № 14 от проведеното на 29.07.2008г. заседание на Общински съвет Р. , Апелативен съд Варна е приел, че нито Кметът, нито Председателят на Общинския съвет са активно процесуално легитимирани да обжалват като незаконосъобразни процесните решения на Общинския съвет по реда на чл. 74 ТЗ. Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. В случая същественият правен въпрос е свързан с активната процесуална легитимация на О. : може ли О. , представлявана от Кмета, да предяви искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на Общинския съвет за освобождаване и избор на нови членове на Съвета на директорите, освобождаване на управител и избор на нов и избор на контрольори съответно на ЕАД и ЕООД с едноличен собственик на капитала същата Община. Липсата на съдебна практика по отношение на този въпрос обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Принципно правилно е становището на решаващия съдебен състав, че нито Кметът, нито Председателят на Общинския съвет са активно процесуално легитимирани да обжалват като незаконосъобразни процесните решения на Общинския съвет по реда на чл. 74 ТЗ. Искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ може да се предяви само от акционер, респективно съдружник в търговското дружество. Поради това, че Кметът и Председателят на Общинския съвет не са съдружници, респективно акционери в ответните дружества, същите не разполагат с право на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ. В случая обаче исковата молба е подадена от О. Р. , представлявана от Кмета, а не от Кмета като физическо лице, както погрешно е приел въззивният съд. Искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ може да се предяви само от акционер, респективно съдружник в търговското дружество. В случая трите ответни дружества са търговски дружества /еднолично акционерно дружество и еднолични дружества с ограничена отговорност/ с общинско имущество, чийто капитал е собственост на О. Р. като юридическо лице – чл. 140 Конституция на РБ. Правата си на едноличен собственик на капитала на ответните търговски дружества О. Р. упражнява чрез Общински съвет Р. съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ, чл. 219, ал. 2 и чл. 221 ТЗ във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗМСМА във връзка с чл. 8 , ал. 1 ЗОбС и Наредба № 3 за осъществяване на стопанската дейност на О. Р. чрез търговски дружества с общинско участие и чрез общински предприятия. Правилно въззивният съд е приел, че при упражняване на тези права Общинският съвет замества Общото събрание в правомощията му по чл. 137 във връзка с чл. 147 ТЗ за ответните ЕООД и чл. 221 във връзка с чл. 219, ал. 2 ТЗ за ответното ЕАД. Решенията – предмет на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ са приети от Общински съвет Р. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗМСМА в качеството му на орган, осъществяващ ролята на едноличния собственик на капитала на ответните дружества по чл. 147, ал. 2 и чл. 219, ал. 2 ТЗ. Когато О. е едноличен собственик на капитала на ЕООД или ЕАД с общинско имущество, тя не би могла да предяви иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, които е приела чрез своя орган Общинския съвет, поради противоречието им със закона. Поради това исковете са недопустими и правилно производството по тях е прекратено, респективно правилно въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 37 от 19.01.2009г. по в. ч. т. дело № 3/2009г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: