2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 52 гр. София, 15.02.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Ерик Василев при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 420 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. Т. против определение № 260149/19.10.2020, постановено по гр.д.№ 3220/2020 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД е недопустим и е потвърдил определение на районен съд, с което се прекратява производството по делото. Съдът е приел, че когато страна по договор предявява иска си за нищожност на договор, всички останали страни по същия договор са задължителни необходими другари, защото са участници в едно и също материално правоотношение, и решението по такъв иск трябва да бъде еднакво спрямо всички тях . Поради това те следва задължително да участват в делото и то като срещупоставени страни така, както са били те такива срещупоставени страни и по този договор, чиято нищожност е предмет на иска (чл. 216, ал. 2 ГПК). Посочено е, че това се отнася и за процесния иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за обявяване нищожността на договора за издръжка и гледане, по който надлежни ищци могат да бъдат само наследниците на починалата майка на ищеца, прехвърлител по този възмезден договор с вещноправен ефект (доколкото само те, а не ищецът и ответницата, които очевидно нямат правен интерес да искат обявяване на нищожността на същия, въз основа на който са придобили в СИО прехвърлената им идеална част от процесния имот), а надлежни ответници - страните по настоящото дело, а не от ищеца срещу ответницата, както недопустимо го е предявил по делото ищеца, защото те с ответницата стоят на едната страна, на приобретателя, по този договор. Поради това не могат при иск за нищожността му да бъдат срещупоставени страни по делото, както недопустимо ги е конституирал ищеца с исковата си молба, защото в този случай решението очевидно не може да бъде еднакво спрямо тях двамата, а именно така изисква императивно нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК, защото са задължително необходими другари по такъв иск, независимо, че са вече бивши съпрузи. По правния въпрос, посочен от касатора в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, допустимо ли е предявяване на иска за прогласяване на нищожност на договор в случаите, в които качеството на кредитор и длъжник се слеят, съдът е процедирал в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика – решение № 545 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 825/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С него е прието, че когато задължението за издръжка и гледане по алеаторен договор е поето от един от съпрузите, развалянето на договора поради неизпълнение на задължението му има рефлексни последици спрямо другия съпруг, поради което в производството за разваляне на договор относно имот, придобит от единия съпруг в течение на брака се конституират като страни и двамата съпрузи, макар и като приобретател да фигурира само единият. В случаите, когато поради наследствено правоприемство, качествата на кредитор и длъжник се слеят в един от съпрузите, чл. 124, ал.3 ЗЗД е неприложим, тъй като при сливане на качествата се погасява потестативното право на съпруга длъжник да претендира като правоприемник на кредитора разваляне спрямо другия съпруг. За съпругът, длъжник по алеаторния договор обаче съществува възможността да проведе установителен иск спрямо другия съпруг, в който като собственик по наследство да установи, че договорът е подлежал на разваляне поради пълното му неизпълнение. В конкретния случай ищецът е посочил основанията, на които твърди, че договорът е нищожен, като е посочил и кои са страните по предявения иск. При положение, че съдът е приел, че не са конституирани задължителни необходими другари в процеса, то е следвало на това основание да се укаже на страната да ги посочи, като задължение на съда е и да ги конституира. Съдът не е изпълнил това свое задължение, при положение, че е констатирал липсата на задължителни необходими другари, без да посочи кои са те в конкретния случай, като на това основание определението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на РС – Стара Загора, за продължаване на процесуалните действия по предявения иск, от етапа на проверка на редовността на исковата молба. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260149/19.10.2020, постановено по гр.д.№ 3220/2020 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора. ОТМЕНЯ определение № 260149/19.10.2020, постановено по гр.д.№ 3220/2020 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено определение от 31.08.2020 г. по гр.д.№ 2267/2020 г. на РС – Стара Загора. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.